Рампо Спирков е българин от Македония, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО). Той е роден на 1 март 1884 г. в Прилеп, който по това време се намира в рамките на Османската империя. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание като четник на войводата Петър Ацев. Взема дейно участие в нападението на мюдюрлука – околията - Витолище, Мариово. След въстанието продължава да се занимава с революционна дейност и е доверено лице на ръководството на Прилепския революционен комитет.
През 1905 г., както много българи от Македония, Рампо Спирков, или както е цялото му име – Харалампи Спиров, емигрира в САЩ, за да търси препитание и да спести пари за „Стария край“. Установява се в Стилтън, Пенсилвания, където вече има сериозна колония от българи предимно от Македония, Солунско и от София и околностите. Там става член и по-късно попада и в борда на настоятелството на Македонската патриотична организация „Прилеп“, Стилтън.
Рампо Спирков е интересен освен със своя революционен нрав и участието си в различни революционни завери, така също и със своя музикален талант. В Америка той
попада в оркестъра
на капелмайстора Стойо Крушкин – „Bulgarian Balkan Band“, който е софиянец, но също живее в Стилтън. В оркестъра повечето музиканти са от Солунско, Прилепско и Софийско, както и един от Сапарева баня. Рампо започва да свири като редови музикант. Изпълняват предимно македонски музикални произведения, които са популярни сред хората и много бързо и лесно се запяват, защото повечето са народни песни за войводи, за конкретни събития или за емиграцията. Сред популярните изпълнения на оркестъра, в който свири и Рампо Спирков, са: „Изгрей зора на свободата“, „Нещо ке те питам, бабо“, „Църно му било пишано“, „Македонско хоро“, „Велешка песен“, „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, „Що ми е мило ем драго“, „Край Вардаро“, „Дойчин войвода“, „Заплакало йе Мариово“, „Чамчето“, „Мануш войвода“, „Калиманци“, „Планино Пирин“ и много други.
Както се вижда от част от репертоара, песните отразяват конкретни и при това
близки исторически събития
Една от песните е именно за нападението над околията Витолище, Мариово. Така с песните си оркестърът изразява позиция, разказва, играе ролята на хор в древните пиеси, като припомня исторически сцени, въпреки че повечето от тези събития са наистина близки, касаят настоящото поколение и съдбините на областта Македония преди, около и малко след Балканските войни. По този начин Рампо Спирков и българският оркестър в Стилтън, Пенсилвания, показват не само своята национална принадлежност, но и се съхраняват като българи в една чужда културна среда, в която стопяването на националния елемент е процес, който може много лесно да се случи, при това от само себе си, под влиянието на местните култури, традиции и обичаи. При преброяването на населението на САЩ от 1940 г. са запазени данни, които се цитират от archives.com. Така разбираме, че през 1940 г. Рампо е на 56 г. и живее на ул. „Уорд“ №5 в Стилтън, Стоутън Бороу, Пенсилвания. Той е глава на домакинство, което включва неговата съпруга Васка (или Васа), родена през 1894 г., дъщеря Полин (или Павлинка), родена през 1918 г., син Веро (или Киро), роден през 1927 г. и още е един син Йордан, роден през 1928 г. Съпругата на Рампо е
натурализирана като гражданин
на САЩ през 1936 г. заедно с още седемнадесет жени от окръга, за което ни съобщава вестник „The evening news“, от Харисбърг, Пенсилвания, в броя си от вторник, 5 май 1936 г. Рампо Спирков се установява със семейството си по-късно именно в Харисбърг, окръг Доуфин, Пенсилвания, както е записано в ancientfaces.com. От сайта locateancestors.com пък получаваме информация за точната дата на раждане и на смърт на Рампо. Той е роден именно на 1 март 1884 г. и почива на 1 декември 1969 г., на 85-годишна възраст. Има известни несъответствия за семейното му положение, защото сайтът myheritage.com ни представя други две преброявания от 1920 и от 1930 г., където не се споменава точна дата на раждане, но пък се подават данни за децата в семейството, но така или иначе данните от 1940 г. се предполага да са най-прецизни, още повече, че те са сравнени и с данните от пътническите списъци от остров Елис и Ню Йорк за периода след 1820 г., които се поддържат чак до 1957 г. и се актуализират непрекъснато.
