От началото на 2021 г. страната е белязана от политическа нестабилност, в резултат на която се проведоха шест парламентарни избора. На прага на седмата кампания (шеста предсрочна) за Народно събрание Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) представиха данни колко е струвала предизборната кампания на партиите, които имаха представители от 45-ия до 50-ия парламент.

Данните показват, че за всяка последваща кампания партиите са намалявали разходите си в предизборните кампании.

Инвестициите на 31-те формации, регистрирани за участие в кампанията за парламентарните избори на 9-и юни 2024 г., възлизат на 5.65 млн.лв. В сравнение с направените разходи в кампанията за изборите през април 2021 г., партиите са отделили почти 2 пъти по-малко средства, като тогава в надпреварата участие са взели общо 30 формации, пише Медиапул.

Справка за разходите за кампаниите от април 2021 г. до юни 2024 г. включително:

В началото на август Сметната палата публикува отчетите на всички партии и коалиции, участвали в парламентарните избори на 9-и юни 2024 г. От тях стана ясно, че формациите са изразходвали общо 5 654 515 лв., за да организират и проведат кампаниите си.

А за какво са похарчени най-много средства в шесте парламентарни кампании в последните години? Медиите ли са основото разходно перо за партиите? Отговори на тези и други въпроси, свързани с предизборните финанси, представяме в настоящата публикация на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС).

Разходите на партиите в кампаниите

Данните от подадените пред Сметната палата отчети на всички формации, участвали в кампаниите в периода април 2021 г. - юни 2024 г., показват, че разходите, които те са направили, възлизат на общо 45 332 100 лв.

Във всяка една от шестте кампании най-много партийни ресурси се насочват към медиите. Отразяването на кандидатите и техните послания обикновено представлява около 70% от всички разходи в кампанията.

Общата сума, отделена за партийна реклама, която партиите са платили на доставчиците на медийни услуги, е в размер на 31.77 млн. лв. От тях почти 4.18 млн. лв. са от медийни пакети - държавна помощ в полза на малки и нови политически формации, които не получават партийна субсидия. С тази подкрепа се цели техните послания могат да достигнат до повече потенциални гласоподаватели.

Далеч след медийните разходи са тези за масови прояви и агитационни материали - 5.935 млн.лв. (или едва 13 %). Това в известна степен се дължи на тенденцията от последните години формациите да залагат все повече на рекламата на посланията си в медиите за сметка на срещите по места с избиратели. Така наблюдаваме все по-ограничен пряк контакт между кандидатите и потенциалните избиратели, отбелязва Институтът за развитие на публичната среда.

Неправителствената организация допуска, че ПР формите и материали, които са форма на еднопосочна комуникация, са и по-комфортни за партиите.

В последните години се наблюдава и изместването на политическите кампании на полето на социалните мрежи. Предимството им е, че осигуряват директен достъп до голям кръг от потенциални избиратели без необходимост за заплащане на медийно време и без журналисти, които да задават въпроси. Цената за подобна реклама е значително по-ниска в сравнение с тази в традиционните медии, а съобщенията могат лесно, бързо и многократно да достигат хиляди потребители, таргетирани целенасочено от партиите.

Разходите на основните формации в последните шест парламента

Постоянно присъствие във всеки парламент след изборите през април 2021 г. имат формациите ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС.

"Възраждане" има излъчени представители в четири от шестте парламента за същия период. Партията успява да излъчи за първи път депутати през ноември 2021 г., когато получава 4.86% от подадените гласове.

"Има такъв народ" имат представители в пет от шестте парламента след април 2021 г., като не успяват да преминат бариерата от 4% единствено на изборите през октомври 2022 г.

В навечерието на седмите парламентарни избори в последните четири години, представяме разходите на изброените по-горе формации:

В графиката не е включена настоящата коалиция "Продължаваме Промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Причината е, че в състава ѝ влизат формации, които са се явявали повече от един път самостоятелно на изборите в периода 2021 - 2024 г.

Така след трите избора през 2021 г. и тези от октомври 2022 г. коалицията "Демократична България" получи представителство в последвалите парламенти.

През ноември 2021 г. в поредната предсрочна предизборна кампания се включва и "Продължаваме Промяната". Тя се явява самостоятелно и на изборите от октомври 2022 г.

Коалицията "Продължаваме Промяната - Демократична България" е съставена за парламентарните избори през април 2023 г. (като от нея в изборите след април 2023 г. излязоха част от по-малките коалиционни партньори).

В четирите кампании, в които коалиция "Демократична България" се явява самостоятелно, тя отчита разходи в размер на 5.16 млн.лв. В най-голяма степен те са били за медийно отразяване - 3.47 млн. лв.

Двете кампании, в които "Продължаваме Промяната" участва самостоятелно, са стрували на формацията 4.48 млн. лв., от които малко над 70% са отишли за медийно отразяване на кандидатите.

За изборите през април 2023 г. и юни 2024 г. коалицията ПП-ДБ инвестира общо 3.78 млн. лв.

За провеждането на шестте парламентарни кампании участниците са отделили малко над 45 млн. лв. Почти две трети от тях (31 031 000 лв.) са разходите, направени от парламентарно представените формации от 2021 г. насам. Техните отчети пък показват, че основен източник на финансиране е партийната субсидия.

Каква е била ефективността на направените разходи в последните 4 години е въпрос, който партийните централи трябва сериозно да си зададат в навечерието на поредните предсрочни избори, отбелязват от Института за развитие на публичната среда.