Васил, Марин, Валентин

Може и да изглежда, че българският народ е вечно недоволен от управляващите, но това не е съвсем така. Има няколко души в страната, които никога не протестират. Не са извадили пукнат плакат срещу политик. Думичка не са отронили в знак на несъгласие с този или онзи министър. Даже намек на неприязън към правителството, което и да е то, не са показали.

Напротив. Те уважават властта. Приятели са с всеки премиер и са готови да му окажат всяческа помощ. Могат да го прегръщат дружески пред медиите. Да го приемат на гости в хотелите си. Вероятно за без пари - просто защото е симпатичен. Могат сигурно и да го финансират, ако се налага, но това няма откъде да се знае. В замяна въпросните няколко позитивни българи също получават на свой ред обич и подкрепа. Премиерите, които и да са те, не ги закачат, не им създават проблеми в бизнеса. Точно обратното - помагат им с каквото могат. Я някоя държавна фирма ще им пуснат като подарък или закон ще се промени, за да им е в услуга, я нещо друго.

Ето на това се казва пример за истинска дружба и сътрудничество и символ за правилни позитивни отношения между хората. На човек да му стане драго, че на общия фон на намръщени митингуващи има и доволни българи, които уважават управляващите и се отнасят почтително към тях. Понеже са едва неколцина, можем да ги изредим поименно.

Единият от доволните и позитивни българи се казва Васил. Известен е с хобито си по ценни произведения на изкуството. Някога, преди да стане премиер, в битието си на главен секретар на МВР Бойко Борисов беше казал по адрес на Васил: "Като ме гледате така и ме познавате какъв човек съм, как смятате - ще се заемем ли с него (с Васил - б.а.)? Идваха моите хора оня ден при мен и ме питат: господин генерал, какво да правим с този човек? Да го работим ли? Защото, ако дойде БСП на власт, а той е близък с тях, какво ще стане?" Викам им: "Ще го работите, разбира се, законът не е над никого." Работен или не Васил оттогава и до днес живее в мир и спокойствие, защото е доволен от властта, уважителен човек е и не иска ничия оставка.

Вторият положителен българин се казва Марин. Тези дни той се откроява дори още повече от Васил на фона на масовото недоволство. Наместо да тръгне и да се влее в огромните митинги на онези кресльовци във Варна - града, в който живее, Марин запази спокойствие и като един същи швейцарец в България предпочете да е позитивно настроен. Той не обели и дума срещу правителството, нито пък срещу кмета на Варна Кирил Йорданов. Не се появи пред нито една камера, за да се скара на някой министър, както правеха съгражданите му. Показа как хармонично трябва да живее човек във времена на хаос, като не отиде да занесе никакви камъни за грамадата пред сградата на общината.

Същата, която онези с изкривените от омраза лица издигнаха в памет на самозапалилия се Пламен Горанов. Наместо това отиде в болницата да даде кръв за Пламен, който изгоря, протестирайки срещу същия този Марин и трибуквената му организация. Положителен човек, бе. Не иска оставки, не митингува. Ако му стане тъпо, най-много да се метне на някой самолет от националния превозвач, който Сергей Станишев през 2006 година му подари в знак на благодарност за годините, изпълнени в съвместна благодат и разбирателство.

Третият и последен положителен българин е Валентин. Вече десетилетия той демонстрира с една особена усмивка на всички онези, които си грабват чукалата и бягат в чужбина, че България е хубаво място за живеене. Толкова хубаво, че не е нужно да се местиш в София, дори в никой друг голям град. Можеш да оцеляваш и в малко населено място като Правец, където кротко преживява с баща си и младата си невеста. Валентин не мрази правителството на ГЕРБ, а преди това не мразеше и управляващите от СДС, НДСВ, БСП.

Той няма проблем с фактурата за ток от януари. Нито сме го чули да е имал такъв с високите цени на бензина. А с Бойко пък още по-малко. Неговото послание към масовия българин бе: с премиерите човек трябва да се обича като с братя и всяка неделя да прекарва времето си с тях. Радваш им се, каниш ги в хотелите си, пръснати из цялата страна, или в ловната си резиденция край Габрово, и те ти отвръщат с благодарност. Толкова е просто.