През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. На 16 септември 1918 г. частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Тя е защитавана от Девета плевенска дивизия. Край Дойранското езеро Антантата е струпала колосални сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета Плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи.
По тях са изстреляни 350 хил. снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата – даваме 9 убити и 40 ранени.
В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия
тръгват в атака
В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите. 400 български минохвъргачки удрят по скатовете на хълмовете. 440 картечници косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20 – 30% от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 хил. трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-а Плевенска и 11-а Македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 м и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 хил. гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и
последната атака е удавена в кръв
Българската артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
Девета Плевенска дивизия дава само 494 убити и 1,208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара „Виктория“ в Лондон те са посрещнати лично от лондонския кмет, носител на най-високото английско благородническо звание.
Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3,000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“
През 2003 г. се състоя военноисторически поход по тези исторически места. За първи път от 85 години българи посещават организирано тези места.
Стари Дойран се намира до самия бряг на Дойранското езеро. От тук нагоре по хълмовете са се намирали българските позиции. Започват мъчителните ни стъпки нагоре към славата на българския войник. Окопите все още се виждат.
Стоят и бетонните укрития – 294 на брой. Тогава и за първи път се използва бетон в инженерното строителство в Българската армия. Окопите са били с по-голяма дълбочина от обикновеното – 1.10 м. Цели три години са били подготвяни тези позиции, за да може впоследствие те да бъдат наистина непробиваеми.
Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история
се изучава във всички военни академии
Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени. Тактическият и инженерен гений на генерал Владимир Вазов и саможертвата на неговите подчинени извоюват една от най-славните победи на България.
