Лорина Шушкова
Случи се нещо, което трябва да ни накара да мислим, че е твърде важно да ценим всичко, което имаме, и това, че животът ни дава право понякога и на втори шанс.
В медиите излезе информация, че нашият обичан капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров иска да се завърне в игра. Да, точно така. Човекът, който изненадващо бе диагностициран с левкемия. Човекът, който трябваше да се откаже от успешната си кариера, от страстта си, от живота си, за да започне битка с коварната болест. Битка, в която противникът е с пълна артилерия, а ти трябва да се биеш с голи ръце. Човекът, който не се отказа и за момент и с позитивизъм премина през трудностите, за да може да каже - победих болестта. Воинът. Героят!
Човекът, който получи подкрепата на целия футболен свят и не само. Не само защото е страхотен футболист, не само защото беше ключов играч за отбора си, не само от куртоазия, а защото показа сърце! Защото олицетворението на душа и сърце - това е Стенли.
Е, Стилиян сега има втори дубъл в живота си. Не, не получи право. Извоюва си го. Спечели си правото да живее. И той няма да позволи да се нуждае от трети дубъл. Дори след като той се „изчисти" от гадното заболяване, всички си казаха: „Край с кариерата му. Дотук беше" или „Може някога да стане треньор на „Астън Вила", след като няма да играе."
Но не! Петров получи предложение да застане начело на закъсалия си отбор, където го боготворят. Предложение, което той отказа. Отказа не защото не иска да се занимава с футбол. Не защото не обича отбора. А защото знае мястото си и по този начин заяви, че има неизчистени сметки като играч. По този начин заяви, че все още не се е предал.
Стилиян Петров не спря с футбола. Още когато оздравя, той държеше да се доближи възможно най-много до формата си преди болестта. Тренираше с младежката формация на „Астън Вила", вземаше участие в Неделната лига в Англия, както и в различни първенства, за играчи над 35-годишна възраст.
Сега, когато отборът изпадна от елита и е в тотална криза. Сега, когато отборът няма лидер не само между играчите, но и на треньорския пост. Сега дойде и моментът, за който всички тайно се надяваха дълбоко в себе, но не бяха подготвени, че може да се състои. Сега нашето момче, нашият 36-годишен Стенли заяви, че иска отново да изпита радостта от играта, и то отново в същия отбор.
Ако питате мен обаче, той тропна с крак и заяви нещо много повече: Бори се до последно! И когато животът ти даде втори дубъл - сграбчи го и се възползвай от него!
