Жлъчният мехур представлява торбичка, която е изпълнена с течност, жлъчка. Основната му функция е да съхранява жлъчката, образувана в черния дроб. Чрез жлъчката се смилат и резорбират мазнините, приети с храната. Тя съдържа вода, жлъчни киселини, жлъчни пигменти (като билирубин и биливердин), холестерол и слуз. Жлъчнокаменната болест е нарушение в обмяната на холестерола и жлъчните киселини.

Камъните са твърда материя, която се образува в жлъчния мехур или жлъчните пътища. Това заболяване е едно от най-често срещаните в гастроентерологията, като е основно при жени, и то на възраст между 40 и 60 години. Мъжете боледуват по-рядко, по-късно, но и с по-чести усложнения. Има три вида жлъчни камъни: холестеролови, които са жълто-зелени на цвят и представляват около 80% от камъните, пигментни камъни - малки или по-големи, съдържащи основно билирубин, и третият вид са смесените, които съдържат 30-70% холестерол.

При нормални условия жлъчката е в разтворено състояние, като двигателната активност на мехура осигурява пълното размесване на основните съставки на жлъчния сок. За да се образуват холестеролови камъни, е необходимо да се мине през три етапа: първо, повишено насищане на жлъчката с холестерол; второ, образуване на миркокристали от излишния холестерол и трето, формиране на ядро, около което се групират кристалите и нарастват жлъчните камъни.

Нарушената двигателна активност (мотилитет) на жлъчния мехур дава необходимото време за отлагането на излишния холестерол. Повишен риск от поява на холестеролови камъни има при хора в напреднала възраст, които страдат от захарен диабет, приемат богата на холестерол храна, гладуват, прилагат хормонално лечение и др.

Черните пигментни камъни се дължат на повишена секреция на неразтворим билирубин и се наблюдават най-често у болни с чернодробна цироза или хронична хемолиза. Кафявите жлъчни камъни са резултат от застой (стаза) на жлъчката или инфекция. Образуват се в жлъчния мехур или в жлъчните пътища. При част от болните може да няма симптоматика и наличието на камъни да бъде установено при преглед по повод друго заболяване.

Други засегнати имат неспецифични диспептични оплаквания. Като цяло клиничната картина се разделя на три форми:

-          безсимптомна; диспептична - тежест в дясно подребрие, особено след нахранване, образуване на голямо количество газове, гадене, горчив вкус в устата;

-          болкова форма - т. нар. жлъчна колика, провокира се от обилно хранене, алкохол, кафе, силно газирани или студени напитки, запържени храни, жълтък, шоколад, като болката се появява внезапно, най-често нощем, усеща се като тъпа болка, която се засилва до определена степен и след няколко часа намалява или изчезва, може да се разпространява към гърба и дясно рамо и е много важно да се разграничи от болката при бъбречна криза;

-          хронична болка - представлява постоянна умерена болезненост в дясно подребрие; последната форма е, когато има вече усложнения и те са първата проява на заболяването.

За диагностиката на холелитиазата най-често е достатъчен да се направи абдоминален ехограф. В редки случаи се налага приложението на друга образна диагностика. От лабораторните изследвания се вижда само отклонение в серумните липиди. Редица усложнения могат да настъпят като: запушване на канала, по който преминава жлъчката, резултат от което е възпаление на жлъчния мехур, може да настъпи перфорация, билиарен перитонит илеус, холангит и др.

При неусложнената холелитиаза, при която няма оплаквания, не е нужно да се предприема лечение. Препоръчва се поддържане на нормално тегло, прием на растителни, богати на фибри храни. Ако има усложнения или симптоматика, се преминава към хирургично лечение с цялостно премахване на жлъчния мехур.