Огнян Спасов

Стотици вярващи от България, Гърция и Турция всяка седмица търсят изцеление чрез камъни в старо турско гробище. Пикът на ритуалите е всяка година в кирковското село Подкова на 6 май, когато мюсюлманите отбелязват Хъдърлез, аналогичен на християнския Гергьовден. Камъните, за които се вярва, че носят изцеление, са разположени в мюсюлманско гробище край уникалната дървена джамия „Еди къзлар джамиси", в превод от турски - Джамията на седемте моми. Легендата за нея разказва, че е построена за една нощ от 7 девойки. Техните годеници заминали на война и загинали. Тогава момите продали чеиза си и с парите издигнали дървената джамия. Как е станало това нещо за само една нощ никой не знае. Затова всички го отмятат за чудо.

Джамията е на около 500 години и в дъбовите талпи, от които е изградена, няма нито един пирон. Входът на храма пък е толкова тесен, че само човек с добро телосложение би могъл да мине през него. Направили го такъв, за да се разбира кога ислямският духовник е започнал да взема много, да се ояжда. Освини ли се - вече не става за водач на вярващите.

Преди да стигнат култовите камъни, за които се вярва, че са лековити, местните преминават през джамията. В нея се отслужва мевлид (служба - б.а.) за здраве и берекет и се раздава пилаф - овче и телешко месо с ориз. Камъните се намират на около 300 метра от мюсюлманския храм. Най-популярният представлява каменен блок, в който е изсечен четириъгълник. Местните го наричат Дупчения камък. Вярват, че ако човек се провре през отвора му, болежките ще го напуснат.

Болният трябва да премине през провиралото 3 пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Вярва се, че камъкът отнема всяка болка, а преминалият през него ще бъде здрав през цялата година. След като бъде изпълнен ритуалът на провиране, на околните храсти се завързва парченце от дреха. Това е и причината районът около Дупчения камък да е осеян с парцалчета.

„В Подкова идват много хора да търсят изцеление, а през последните години броят им се увеличава непрекъснато. Никой не знае откога датира традицията", твърди кметицата на селото Севинч Исмет. Според нея по-рано провирането през камъка

ставало само преди изгрев-слънце. Сега провиралото се използва през целия ден, а местни преминават през него не само на Хъдърлез, а и в останалото време на годината. Другият камък, за който се вярва, че лекува, е продълговат и е забит в земята. Намира се на 10-ина метра след Дупчения и наподобява еректирал фалос. Вярва се, че лекува ревматизъм и болести на кръста и опорно-двигателната система.

Хората с болки в кръста сядат на земята и опират гърба си на изправения камък. Болните от ревматизъм пък го докосват 3 пъти с болното място на тялото си. След ритуала вярващите оставят монети в 3-те отвора в най-горната част на камъка, както и парченце от дрехата си.

Местни вярват, че по-малките тъмни камъни, разпръснати хаотично в гробището, лекуват главоболие. Страдащите се снижават и докосват челото си до тези камъни.

В близкото до Подкова село Старейшино има друго култово място, наричано от местните Пунар кая (Скален кладенец). То представлява естествена пещера, в която има извор. Водата се събира в 2 изсечени в пода басейна, съединени с улей. Тук

местните къпят за здраве децата си в извора. Вярва се, че водата от пещерата лекува заекване и уплах. На около 300 метра от Пунар кая край малък водопад се намира друго провирало, използвано от хората - Дамла кая, т.е. Капещия камък.

„Твърде възможно е камъните в Подкова да са още от времето на траките", смята археологът в регионалния исторически музей на Кърджали Милен Камарев. Според него Дупчения камък е подобен на скалите, в които древните обитатели на Източните Родопи са правели изсичанията си. Археологът не изключва възможността продълговатият камък, за който се смята, че лекува ревматизъм, да е менхир. „Не е ясно дали в древността култовите камъни са били на сегашното си място, или са били донесени", твърди Милен Камарев. В района около дървената джамия не е правено сериозно археологическо проучване. Не са правени разкопки и в района на с. Старейшино, където се намира древна куполна гробница.

Вярващите прекарват нощите край огньове в гората и чакат прошумяването на листата. То е знак, че двамата мюсюлмански светци Хъдър и Иляз са се срещнали, което става веднъж годишно - на 6 май. Смята се, че именно този момент прави водата лековита.

След прошумяването на гората болните се потапят в ледените води на извора с надеждата, че ще бъдат изцерени.