В продължение на месеци недоволни вложители в КТБ протестираха с настояване за наказание за виновните за фалита на банката

Елена Старидолска

Първият участник в разговорите около кризата с КТБ през 2014 г., който се е съгласил да бъде оповестена стенограмата при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г., е тогавашният председател на Народното събрание Михаил Миков. „Вече два пъти съм заявявал, че текстът трябва да се оповести, не виждам никакъв проблем в това. Всеки трябва да носи отговорност за думите си", каза той. Миков дори отишъл в президентството, за да подпише съгласието. В неделя пред БНР настоящият държавен глава Румен Радев обяви, че е готов да разсекрети стенограмата, но ще изчака до 26 май да получи съгласие от всички участници в разговора (кои са те, вижте в карето). Според него стенограмата няма юридическа стойност, няма и да даде отговор на въпроса „кой окраде КТБ", но "има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност".

Досега от „Дондуков" 2 са отказвали да предоставят съдържанието на разговорите. Според справка на сайта „Биволъ" има общо 45 искания по Закона за достъп до информацията (ЗДОИ) и всички те са отхвърлени - четири в мандата на Плевнелиев, останалите в мандата на Радев. Казусът КТБ е обсъден на две срещи в президентството - първата е на 29 юни 2014 г., а втората на 14 юли. В средата на януари 2017 г. главният редактор на „Биволъ" Атанас Чобанов иска от президента да му предостави достъп до стенограмата от първата среща.

Основната теза на президентството, развита в отказа, е, че тя съдържа т.нар. „професионална тайна". Според закона за кредитните институции (ЗКИ) това е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, представлява професионална тайна и може да бъде предоставяна на лицата и при условията, предвидени в ЗКИ. Преди две седмици административният съд в София отмени отказа на президентството. В дългото шест страници решение на съдия Стефан Станчев се приема, че няма мотиви каква е обосновката за наличие на „професионална тайна". В решението се обръща внимание на факта, че ако действително президентството приема, че е налице такава защитена информация, то трябва да се има предвид, че ЗКИ предвижда тя да бъде предоставяна само на изрично изброените в същия закон лица - прокуратурата и съда, ДАНС, Комисията за финансов надзор, Сметната палата, международни институции, както и при извънредни ситуации и на „органите, отговарящи за законодателството в областта на надзора върху кредитните и финансовите институции". Коментирайки списъка с присъстващите на срещата, съдът стига до извода, че „те не са вместими съвкупно в субектите", които са изброени по закона.

Административният съд фактически приема, че ако на срещата действително е изнесена такава информация, то тя е достигнала до лица, които нямат право на достъп до нея. В разговорите например са участвали Николай Бареков, Радан Кънев, Меглена Кунева и Красимир Каракачанов, които към онзи момент не са били народни представители, т.е. не попадат в хипотезата, че са „орган, отговарящ за законодателството". На следващо място съдът напомня на президентството, че ако действително в стенограмата има пасажи, съдържащи професионална тайна, то законът позволява информацията да бъде частична, т.е. като тези пасажи бъдат заличени.

От изказванията на държавния глава през този уикенд става ясно, че от президентската администрация са добавили още един аргумент - че предоставянето на информацията нарушава интересите на трети лица - присъствалите в срещата. Именно това е причината да бъде започната процедура по искане на тяхното съгласие. Техният отказ по никакъв начин не ангажира президента. Първо, защото е налице надделяващ обществен интерес - в такива случаи законът допуска институцията да не се съобрази с нежеланието за публикуване на информацията. Второ, присъствалите на срещата са публични личности и самите те са задължени по ЗДОИ.

„Става дума отново за среща, в която участват народни представители, министри, хора от УС на БНБ, вероятно и други хора. Естествено самият факт, че тези стенограми не са публични, пречи да установим кои точно са участвали. Публични лица като министри, народни представители, управители и подуправители на БНБ не следва да бъдат питани по закона за съгласие, защото има една презумпция, че те, тъй като са задължени самите те да предоставят обществена информация, и това е тяхно законово и конституционно задължение, а не въпрос на лични предпочитания, по тази причина нямат и право да изразяват несъгласие, когато тяхното име е въвлечено в мнения, разговори, официални документи", коментира ръководителят на правния екип на „Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.

Тезата, която и Радев, и преди това Плевнелиев развиват в публичното пространство (но я няма в отказа да предоставят информацията, тъй като няма законово основание), е, че предоставянето на стенограмата ще разруши имиджа на президентството. "За мен като президент това е един много сериозен етичен проблем - за доверието в президентската институция. Недопустимо е човек, който влиза в президентството, да се притеснява да говори. Ако тези хора имат притеснение, че след като напуснат президентството, техните думи могат да бъдат публикувани, тогава президентството става една формална институция", коментира президентът в неделя.

„По принцип защитата на тайна на изразеното мнение се дължи на лица, които не са подложени съзнателно и инцидентно на обществено внимание. Например експерти, представители от банковия сектор и т.н., каквито на срещата не е имало. Действително има държави, в които такъв тип дебати остават тайна, тъй като се приема, че качеството на консултативния процес има връзка с неговата публичност. Това ограничение е само за определен период от време", коментира адвокат Кашъмов. В България достъпът до подобна информация може да се ограничи, но само за срок от две години, които са изтекли още през лятото на 2016 г. - факт, който е отбелязан от съда в решението му.

Две са темите, които може би притесняват някои от участниците в срещата - обсъждането на въвеждане на т.нар. банкова ваканция и държавната намеса за спасяването на КТБ. Идеята за ваканцията дойде от експерти около ДПС, твърдят участници в предварителните разговори преди официалните на „Дондуков" 2. Тя не била изчистена съвсем в детайли, но най-общо представлявала въвеждане на паричен лимит, който може да се тегли само за определен период от време и обхващал всички банки в страната. „Целта не беше ясна" според представителите на БСП, които по-скоро били против. Очевидно защитниците на банковата ваканция са изгубили спора на „Дондуков" 2, защото такава идея публично не беше оповестена.

Втората дискусия била за начина, по който държавата да се намеси в случая с КТБ. Първоначално БНБ и ДПС предложили идея, която според участници в разговорите било ясно, че ще бъде отхвърлена - държавата да налее около 5 млрд. лв. и да се разплати с вложителите. Иван Искров категорично отказал други възможности - БНБ да влезе с тези пари, които имала извън дълга и извън резервите за валутния борд, или пък да гарантира заем, или пък с посредничеството на управителя да се поиска от собствениците на българските банки да помогнат на КТБ.

Вариантът, по който се знае, че е постигнато съгласие и при Росен Плевнелиев, е държавата да влезе с дял в банката, да увеличи капитала й и по този начин ситуацията да се успокои. Всички депозити да се запазят и гарантират, включително и над 100,000 евро. Това трябвало да стане през специален закон за КТБ, който дори бил готов към 29 юни. След консултациите президентът Плевнелиев казва: „В ход са и законодателни промени в подкрепа на банковата стабилност", без да дава повече детайли.

Твърди се, че един от участниците в срещата се съгласил на този вариант, след това го отрекъл като възможност. Тази тема е коментирана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по-подробно няколко дни след втората среща на „Дондуков" 2 на 14 юли 2014 г.: „Искам ясно и категорично да заявя, че ГЕРБ не подкрепя приемането на специален закон за КТБ. Според нас най-добрият вариант в настоящата ситуация е да се следва редът, определен от действащото законодателство, което е много добро." На тази среща по неофициална информация и представителите на БСП са отдръпнали съгласието си да има специално законодателство, след като Сергей Станишев променил позицията си. Стенограмата от нея обаче няма да се разсекрети.

Ако получи отказ от някой от участниците в разговорите от 29 юни 2014 г., президентът Румен Радев има два варианта - да заличи имената на човека, който не желае позицията му да е публична, или самото изказване. Това обаче не би спряло публикуването на останалата част на стенограмата. Въпросът е дали ще има смисъл, или ще направи участниците в подобни срещи занапред излишно мнителни и подозрителни.

За сравнение, през 2009 г. по дело, заведено от информационната агенция „Блумбърг", федералният съд в Манхатън нареди на централната банка на САЩ (Федералния резерв) да публикува детайлна информация за антикризисните мерки, които институцията е предприела, включително да разкрие имената на всички банки и компании, които е подпомогнала заради финансовата криза от 2008 г.

Съдия Лорета Преска е отхвърлила аргументите на Фед - че тази информация може да увреди репутацията на някои банки пред техните клиенти и акционери и следователно не би следвало да бъде достъпна до широката общественост. Според съда "централната банка спекулира с това как разкриването на подобна информация би могло да разклати финансовата стабилност на дадена банка. Тези твърдения просто не покриват тежестта на доказването, която включва всички факти, с които защитаващата се страна се опитва да докаже истинността на своите твърдения", се казва в решението на съда, цитирано от медиите. Заключението на съда е, че Фед е нарушил закона, който гарантира на гражданите достъп до определени държавни документи и информация.