Учебните системи по света са различни, а някои дори колоритни. На един и същ континент има страни с много добро образование, както и такива, в които неграмотността е доста висока.
Въпреки че през последните години Финландия трудно успява да удържи челната позиция от азиатските си съперници, тя си остава европейската страна с най-добро средно образование.
Във Финландия децата започват училище задължително след като са навършили 7-годишна възраст, но не по-рано. В страната на Дядо Коледа децата нямат домашни, нито оценки и типичните изпитвания под формата на тест, поне докато не влязат в гимназия.
Учениците във Финландия прекарват най-малко време в класната стая в сравнение с връстниците си от останалите европейски страни. При по-малките игрите се прилагат като основен метод за запаметяване и научаване.
Не се прилага разделение
по какъвто и да е начин на децата по отношение на способностите им. Учениците, които привидно изпитват затруднения с материала, остават след часовете за безплатни консултации. Учителската професия във Финландия е една от най-престижните и добре платени, а практиката за посещаване на частни уроци е почти неприложима. Азия е един от примерите за най-големите разлики по отношение на развитието на страните в рамките на самия континент. Докато Япония, Южна Корея, Сингапур и Хонконг оглавяват класациите за най-високо качество на средното образование, в другия край са азиатски страни като Афганистан, Бангладеш, Индия. В Южна Корея например наблягат най-интензивно върху началното образование, а учениците посещават занятия седем дни в седмицата. Страната отделя около 8% от бюджета си за развитието на образователната система.
Учителската професия е една от най-желаните
и високоплатени, а родителите са интензивно въвлечени в образователния процес, като отделят големи средства за доброто и качествено обучение на своите деца. Моделът в Япония, Сингапур и Хонконг е подобен, а мотото на образователната им система се синтезира в следното: „Учи по-малко, научавай повече.” В Япония се обръща особено внимание на дисциплината и високия морал, а децата сами помагат в приготвянето и сервирането на храната си в междучасията за обяд. На другата крайност е Афганистан. Там делът на грамотното население е около 30%. В повечето местности, където има военни конфликти, децата се налага да учат в шатри и дори палатки. В Бангладеш пък са принудени да се справят с тежките климатични условия и честите наводнения. Много пъти се случва учебните занятия да се провеждат върху лодки, прикрепени към брега на реките, които преливат поради малката надморска височина. Въпреки че в повечето случаи високото качество на образованието е пряко или непряко свързано с икономическото развитие на съответната страна, невинаги това е константа. САЩ, Китай и Русия например се нареждат в средата на класациите за качество на средното образование. И все пак страните от Западна Европа се оказват сред едни от най-ефективните по отношение на образователните си системи. Източноевропейските страни изостават по този фактор. Като добри примери освен Финландия могат да се посочат Холандия, Германия, Естония, Норвегия, Франция. Не навсякъде учебният процес и неговото осъществяване протичат по начина, по който ги познаваме. В Перу и Гватемала например честа практика е ходенето на училище с лодка, ако сградата се намира на отсрещния бряг на реката. В някои райони на Филипините пък децата стигат до класните стаи с рикши. Учениците от Кели Айлънд, Охайо, и Оркни Айлънд, Шотландия, се превозват до училищата си със специални малки самолети. В Кения поради липсата на сгради децата често буквално учат под дърветата. В Иран съществува сегрегация в училищата на полова основа. До завършване на гимназия момичетата и момчетата се обучават отделно. В Бразилия пък разпространена практика е децата да се прибират вкъщи за обяд, след което да се връщат в училище за продължаване на занятията.
