сн. Личен архив
Иван Бакалов
Кой казва, че човек не може да изживее два живота за 81 години?
Лада Галина, популярна по времето на социализма писателка предимно с детските си книги, през 1996 г., вече пенсионерка, изведнъж решава да емигрира в САЩ. И започва живота си отначало, като за 19 години до смъртта си преди по-малко от година успява да извърви пътя от детегледачка и продавачка в Алабама до началник в книжарница във Вашингтон, преподавателка по езици и литература, става близка приятелка с държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и майка й, става акредитиран журналист в Белия дом по време на управлението на Джордж Буш, основава българско училище във Вашингтон...
Лада Галина е псевдоним на Ганка Габровска, родена е в Бургас, съпруга е на покойния писател и литературен критик акад. Ефрем Карамфилов. Автор е на близо 50 книги, сред които романи, пиеси и много приказки за деца. Синът й, доц. д-р Ефрем Ефремов, е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет.
В България Лада работи като редактор в списания за деца, в сп. „Пламък" и в. „Литературен фронт", била е главен драматург на Държавния сатиричен театър в края на 70-те години, в най-силния период на театъра. По нейни сценарии са снимани два игрални филма през 70-те години.
И идва 10 ноември 1989 г., пада Тодор Живков, пада Берлинската стена и в България настъпва демокрацията. Но идва и голямото обедняване и разочарование от разместването на пластовете. Лада Галина е объркана. Пенсионирана редакторка като нея, с много книги зад гърба си, които никой не ще да преиздава, с медии, които не се интересуват от старите писатели, няма бъдеще. Нищо не й остава, освен да доизживява живота си с мизерна пенсия. Лада решава да замине за САЩ, като използва професионални връзки с нейни колеги поети там.
Синът й се чуди, не знае какво ще прави майка му в Америка, как ще се справи на тази възраст. Но един октомврийски ден на 1996 г. Лада взема билет за самолета за Атланта и остава в Америка завинаги. До смъртта си през април 2015 г. си идва в България само няколко пъти за кратко. До последно тя е за промените в България. На 27 октомври 1996 г. гласува на президентските избори за Петър Стоянов и същия ден следобед отлита за Америка. На другия ден звъни оттам на сина си да го пита подробности за изборите.
В началото в САЩ попада в Бирмингам, Алабама - едномилионно „село" по американските стандарти. В града е поканена от американски колеги поети. Остава там и започва да си търси работа. Подава документи за зелена карта по един малко известен параграф за популярни писатели, поети, художници и хора на културата.
Американските й колеги съдействат да докажат, че е известна писателка в собствената си страна. Още докато тече процедурата за зелена карта, Лада си намира работа като бавачка на малки деца, все пак преди английския знае три езика - испански, руски и френски, и това се търси от някои семейства. Скоро след това постъпва на постоянна работа в супермаркет „Уиндикси" - популярна верига в южните щати.
В Америка е нещо обичайно да видиш в магазин работещи пенсионери. Някогашната известна писателка в България маркира на касата „кока-кола", пуйки за празниците, прах за пране, големите американски опаковки мляко по половин галон... И въобще не се срамува или притеснява за бъдещето си. Сякаш има някаква увереност, че животът й ще се промени към по-добро. И промяната идва по-скоро, отколкото тя е очаквала. На съседната каса до нея работи Клара - чернокожа жена нейна възраст. Двете се сприятеляват, помагат си, излизат заедно след работа по магазините, започват да си ходят на гости. Лада я кани в малката си квартира, а Клара - в спретната скромна къща в тих квартал на града. На следващата Коледа чернокожата й приятелка казва - за празниците ще дойде дъщеря ми от университета Станфорд в Калифорния, ще караме заедно Нова година. За Коледа Лада празнува заедно с Клара, съпруга й Джон и дъщерята Кондолиза. Тя е доведена дъщеря на Клара, истинската й майка е починала. Но Клара и Кондолиза се обичат като истински майка и дъщеря.
На следващата година дъщерята, професорка от Станфордския университет, изненадващо е назначена за съветник по националната сигурност от новоизбрания президент Джордж Буш. Това е длъжност, равна на министър по нашите стандарти. При втория си мандат от 2005 г. Джордж Буш назначава Кондолиза Райс за държавен секретар на САЩ, тоест дипломат номер 1.
Междувременно процедурата за зелена карта на Лада Галина е финализирана и тя започва да работи в книжарница от веригата „Барнс енд Нобъл" в Бирмингам. Продава, организира каталожната работа, участва в детски фестивали, дава езикови уроци. И запазва доброто си приятелство с Клара. От 2001 г. дъщерята на Клара Кондолиза Райс се пренася във Вашингтон и вече често я виждат в новините по телевизията. И още същата година тя помага на приятелката на майка си да се премести в една от централните книжарници във Вашингтон до самия Конгрес на САЩ.
„Барнс енд Нобъл" не са просто място за продаване на книги, списания и музикални дискове. В тези книжарници има места за четене и слушане на музика, компютри, кафенета. Те са нещо като културни центрове. Лада Галина консултира посетителите за европейската и руската литература и продължава да преподава открити уроци по френски, испански и руски в книжарницата. Вече има желаещи да учат при нея и български език - предимно американски дипломати и военни, които ги чака назначение в България. Книжарницата е на ключово място във Вашингтон, в обедната почивка идват много чиновници от висшата администрация. Сред клиентите й, с които си говорят за руска и европейска литература, са директорът на ФБР и един от шефовете на ЦРУ. Познава ги, като ги вижда по телевизията.
През 2002 г. Лада Галина и още няколко българи решават да открият българско училище във Вашингтон. Сънародници в града вече има достатъчно, също и в близки градове по Източното крайбрежие. Започва ходене по мъките да вземе от българското просветно министерство документи и учебни планове, за да отговаря училището на българската образователна система. Чиновниците в България не искат да дадат образователните програми, не искат да поемат отговорност, съмняват се, че има някаква „далавера". Накрая синът на писателката използва лични политически връзки, за да вземе копия от документите и да открият училище...
„За мен беше голяма чест - казва тогава за създаването на училището Лада Галина. - За да могат нашите деца да знаят своя роден език, литература, история, да говорят с дядо и баба на български и когато отидат през лятото в България, да не се чувстват притеснени и чужденци." Тя лично става учителка в училището и преподава повече от десет години. След това я налягат болести и с голямо съжаление се отказва от учителството.
В училището Лада разказва личните си спомени за българските писатели на учениците. Може би никога не е имало българско училище, в което възрастна писателка да работи като учителка и да разказва на учениците за срещите и разговорите си с известните български писатели, да ги обрисува с лични спомени. През 2002 г. се акредитира като български журналист в Белия дом, кореспондент на вестник „Дневник", и по време на втория мандат на Джордж Буш изпраща кореспонденции за вестника и за „Дарик" радио в моменти на важни събития. В залата за пресконференции седи редом със звезди на американската журналистика като Томас Фрийдман от „Ню Йорк таймс", Джон Кинг от Си Ен Ен, доайенът Хелън Томас и кореспондентите от големите световни агенции и вестници.
Във Вашингтон Лада Галина се запознава и с правнука на Лев Толстой - граф Сергей Толстой. Той живее в Америка от 50-те години на миналия век, преди това е живял в Париж. Графът е нещо като забележителност сред руската емигрантска общност. Издържа го мощната фондация „Толстой" и той прекарва времето си предимно по светски вечеринки. Графът непрекъснато кани българката на гости и след няколко години дори й прави предложение да се оженят, но Лада отказва. Държи се на дистанция от него, но до смъртта й остават приятели.
Пенсионира се втори път през живота си - след 10-годишна работа в книжарницата „Барнс енд Нобъл", и живее с американската си пенсия във Вашингтон до смъртта си на 1 април миналата година.
В България малцина забелязват смъртта й.
