сн. „24 часа“
„Банална е моята история", започва разказът си журналистът Георги Пеев, който живее с присадено сърце, а преди дни му бе трансплантиран бъбрек от майка му. Съдбата му е белязана от уникалната не само за България втора операция. За 38-годишния колега, главен редактор на „Хасковска Марица", всичко започва толкова невинно, че чак незабелязано. Докато е на море през 2011 г., на крак изкарва настинка - вдига температура за няколко дни и уж всичко отшумява. На кого не се е случвало? По-късно ще се разбере, че вирус е поразил бъбреците му и с времето те отказват. Медицината нарича последната фаза на състоянието бъбречна недостатъчност. Налага се работата на органите да се поеме от машина - хемодиализатор. Често близки на пациентите им стават донори. Но не всеки, който е готов, може да го направи - между двамата трябва да има съвместимост. Колкото по-голяма е тя, толкова по-успешно е присаждането и по-малко са страничните ефекти. Такава възможност благодарение на майчината любов се открива и за Георги. Когато започва подготовка за трансплантацията през октомври 2012 г. обаче, изненадващо се оказва, че има проблем със сърцето - мускулът е увреден, но в началото няма симптоми и журналистът дори не подозира, че едновременно с бъбреците му е засегнат и друг орган. Заболял е от вирусна дилатативна кардиомиопатия. При нея сърцето постепенно се уголемява и не може да изтласква кръвта. Лекарите обясняват, че единствен шанс е трансплантацията. Като по медицински причини е по-добре първо да се присади сърце, а чак след това да се мисли и за бъбречната операция. Така Георги се оказва в списъка на многото българи, които чакат донор. Шансът е допълнително ограничен от кръвния му профил. Потвърждението идва през август 2013 г., когато е на море. Не се колебае и минута след обаждането. Тръгва веднага за София. На 24-и му присаждат сърцето на човек в мозъчна смърт. Близките са направили трудния избор органите му да дадат шанс за живот на болни, за които пясъчният часовник на живота е вече обърнат. И отброява последните години. Тъканната съвместимост между донор и реципиент е голяма и лекарите дори се колебаят дали да не направят едновременно присаждане на сърце и бъбрек. Все пак не рискуват, макар че после съжаляват за решението си. Как се живее с чуждо сърце е въпросът, който човек неминуемо си задава при всяка подобна история.
„Лесно, защото ставаш по-отговорен. Към хората, към близките на човека, благодарение на които си жив, към близките си, които те подкрепят, към себе си", е отговорът на Георги.
