Как е вътре в Марс

Вече познаваме външния облик на Марс толкова добре, че картата на повърхността на планетата е по-подробна от тази на дъното на океаните на Земята. Но планетата е жива заради най-дълбоките си пластове, а за тях знаем относително малко. Сега обаче това ще се промени благодарение на мисия, която се планира отдавна. Нарича се „Инсайт“ и вече кацна на Червената планета близо до роувъра „Кюриосити”. Мисията ще засече „пулса” на Марс чрез следене на сеизмичната активност (марсотресенията) и ще запише температурата й, като следи топлинния поток под повърхността. Това ще ни помогне да разберем как са се образували скалистите планети като Земята и Марс. На Земята повечето от данните са заличени от движението на тектоничните плочи в продължение на милиарди години. Марс може би крие тайните как сме се появили ние и с „Инсайт“ се надяваме да ги намерим. „Марс е перфектното място да научим как са се формирали земеподобните планети”, казва д-р Сюзън Смрекар от лабораторията на НАСА за реактивно задвижване, която е зам.-ръководител по изследванията на мисията. Тя предупреждава, че не бива да очакваме поразителни снимки като тези от мисиите „Спирит“, „Опортюнити“ и „Кюриосити“, тъй като при „Инсайт“ учените се вълнуват какво се крие под повърхността, а там е равно и скучно.

Тестове, тестове

Един от най-важните инструменти на борда е сеизмометърът SEIS, който ще долавя и най-леките трептения от дълбините на Марс. Д-р Нийл Боулс от Оксфордския университет очаква с нетърпение „първото категорично установено марсотресение”. Един от апаратите на „Викинг” през 70-те години на миналия век е имал сеизмометър, но той не е бил в директен контакт с марсианската повърхност – трусовете са се усещали през краката на апарата и затова е било трудно да се измерят с точност. Уредът е бил по-подходящ за засичане на страховитите марсиански ветрове, а не на подземните вибрации.

Този път сеизмометърът на „Инсайт“ ще бъде в директен контакт с повърхността и ще е покрит с топлинен щит, за да бъде предпазен както от вятъра, така и от страховитите амплитуди на марсианските температури. Той е толкова чувствителен, че може да долови вибрации с дължина на вълната, по-малка от размера на водороден атом. Това е повече от достатъчно да се долови издайническото туптене при падането на метеорити. Първите пълни сеизмични данни ще потекат към Земята два месеца след кацането на сондата. Подобни измервания на земетресенията на нашата планета се правят от над 130 години и знанията ни за вътрешността й са се обогатили значително. „От отразяването и пречупването на вибрациите вътре в Земята узнахме много за вътрешната й структура“ – обяснява Боулс. – Без да сме пътували до сърцевината на Земята, ние знаем, че тя представлява твърдо желязно ядро, обвито в течно външно ядро. Над него е мантията, а накрая е кората. „Инсайт“ може да разкрие също толкова полезни данни за Марс и така ще хвърли светлина върху най-съкровената му тайна – какво се е случило с магнитното му поле. Магнитното поле на Земята се създава от движението на материала в течното външно ядро при въртенето на планетата. Има доказателства, че някога Марс е имал свое магнитно поле, но в момента от него са останали само разпръснати участъци на магнетизъм. Възможно е това да се дължи на размерите на Марс – той е по-малък от Земята и няма толкова материал, който да оказва

достатъчeн натиск върху ядрото

за да го запази течно. Ако то се втвърди, вече няма движение и магнитното поле изчезва. Магнитните полета предпазват планетите от слънчевия вятър – поток от заредени частици, изхвърляни от Слънцето. Тъй като Марс няма магнитно поле, слънчевият вятър е отнесъл частично атмосферата му.

Надеждите са, че от движението на вибрациите вътре в Марс мисията „Инсайт“ ще може да определи дали част от ядрото е все още течна. Разбирането на връзката между ядрото и магнитното поле на Марс е от ключово значение, защото, ако започнем редовно да изпращаме астронавти там, трябва да можем да ги предпазим от свирепата слънчева радиация и от радиацията от другите звезди в Млечния път. „Инсайт“ може да открие освен това подземни резервоари с вода, останала течна заради издигащата се от ядрото температура. Вероятно това са единствените места, където древната вода се е запазила в течно състояние. Ако животът на Марс се е зародил в относително близкото минало, може би все още съществува в подземните морета. Залозите са високи.