Има такъв парадокс: въпреки че според статистиката самолетите са най-безопасният транспорт, много от нас изпитват ужас да летят. Съобщават ни, че по пътищата загиват в хиляди пъти повече хора, отколкото при авиокатастрофите, но въртим без страх кормилото, или скачаме в таксито, без да се дразним, когато шофьорът набира скорост, минавайки на червено.
Аерофобията е нещо различно. Потвърдено е, че една четвърт от хората на планетата страдат от нея. А напоследък, след зачестилите авиокатастрофи, страховете се увеличиха.
От какво се боим?
80% от авиокатастрофите се случват при излитане и кацане. Всъщност най-тревожни са първите 3 минути след излитането и последните 8 минути преди кацането, или общо 11 минути за целия полет.
При инструктаж стюардесите подчертават, че трябва първо да сложим маска на себе си, а след това да помагаме на другите. Причината: при разхерметизацията имаме само 15-20 секунди, докато целият кислород не излети от салона, след което ще изпаднем във вцепенение и вече няма да можем нищо да направим.
Не можем нищо да контролираме. Буквално животът ни е в ръцете на пилотите и екипажа.
В случай на смъртна опасност е невъзможно да избягаш.
В технологиите, внедрени в полетите, има сериозни пропуски.
70-80% от времето самолетът лети на автопилот. През това време пилотите могат да прегледат новините, да гледат видео, да си говорят на битови теми.
Пилотите никога не ни съобщават, че се е случило нещо непредвидено на борда. Известяват ни за това едва, когато ситуацията стане необратима.
При кацане в салона се изключва осветлението. Това се прави, за да се полюбуваме на светлините на летището, а при извънредни случаи на евакуация - за да привикнат очите ни към тъмното.
Някои безхаберни пътници вземат за спомен спасителната жилетка. Затова преди излитане е добре да проверим, дали нашата е на мястото си и целокупна.
Кислородът в маските стига за 15 минути. Това време е напълно достатъчно за снижаването на такава височина, при която вече може да се диша и без маски.
Ако самолетът започне да гори, имаме минута и половина да го напуснем. За толкова време пламъците се разпространяват по целия корпус и в салона. За всеки случай по-добре е да не обличаме синтетични дрехи, които бързо пламват.
От какво не трябва да треперим?
Практиката показва парадокс - най-често изпадаме в ужас точно от онова, от което не бива да се боим.
Турбулентност. Признаците за това, че влизаме в зона на силна турбулентност са, че бордовите домакини спират да ходят по салона, сядат на местата си и затягат коланите. Нищо опасно няма. Даже ако ни се струва, че самолетът ей сега ще се разцепи на две, а крилата му ще се откъснат (както във филмите на ужасите), всичко ще завърши благополучно. Важно е обаче да затягаме коланите: ако попаднем във въздушна яма, от тръскането може да си ударим главите например.
Прочети още
Полети при буря. Не си струва да изпадаме в паника, ако в самолета удари мълния. Това е изключително рядко, а и съвременните лайнери и прибори се приспособени да отразят удара и да останат в работно състояние.
Пилотите: Няма такава болест като аерофобия
На въпроса кой е най-опасният момент от живота им, пилотите и бордовите домакини къде на шега, къде насериозно отговарят: “Пътят от летището до вкъщи”.
Според авиоспециалистите няма такава болест като аерофобия. Просто изпитваме дискомфорт от затвореното пространство, от странните звуци, от многото хора накуп, от това, че нямаме възможност за контрол...
По-добре да се абстрахираме от това, да поемем дълбоко въздух, да си пуснем успокояваща музика или хубав филм и да се настроим за приятно пътешествие, съветват още авиоспециалистите.
