сн. Facebook

Седмицата на извънредните парламентарни избори в България е идеалното време да се тегли чертата под обещанията на различните партии и кандидати. Най-краткото обобщение на всичко, изговорено по предизборни студия и площади до момента, всъщност го направи преди няколко дни политологът Евгений Дайнов. ,,Щом кампанията е тиха, значи властта е договорена", заяви той. Няма по-точно обяснение на странния факт, че след сваления от народен гняв кабинет на Борисов и подир падналото от самосебе си провалило се правителство на Орешарски предизборният дебат върви вяло и почти незабележимо. По разни тв студия политици уж от различни антагонистични партии се гледат любовно, усмихват си се и дори ей-така запред хората никой не си изтърва нервите, не обиди другия с нищо, не го заля с вода, не напусна разгневен студиото. По време на избори малко театър не е излишен, правят го по целия свят. В България тези дни обаче е скука. Това са първите избори, които протичат толкова монотонно от падането на комунизма до момента.

Дори решението тъкмо сега да се вдигне цената на тока с 10% не притесни никого, любовта в студията продължи да шества, усмивките си грееха по лицата на гостуващите политици. Няма митинги и протести, няма гневни окупатори, сякаш не иде реч за наближаващо поскъпване на живота, а се очертава пътека от мед и масло.

Впрочем точно увеличената цена на тока е най-ярката част от предизборната кампания. Като се има предвид, че служебното правителство е съставено, ако не под диктовката, то поне с активното суфлиране на Бойко Борисов, няма как да не се предположи, че играта с цената на тока е също негова поръчка. Щом от всички страни обясняват, че поскъпването е неизбежно, защо то да не бъде сторено от някакъв си кабинет, който не е избиран от народа и е временен? Нищо че от правителството на Георги Близнашки мрънкат, че те нямали нищо общо, понеже Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чието де факто е решението, била независим от тях орган. Независим, ама колко да е независим? Трябва да си сляп, за да повярваш, че маньовърът с поскъпването не е поръчан от г-н Борисов, който вече сърба попарата на народния гняв точно заради тока. Дето се казва, научил си е урока човекът и отсега се презастрахова. Затова по отношение на ГЕРБ отчитаме, че имат едно недадено предизборно обещание - ,,по-хубава" с 10% цена на електричеството, но затова пък то вече е изпълнено предсрочно и успешно.

И понеже ГЕРБ ще спечелят тези избори, ето обобщение и на останалите им (не)обещания, които ще изпълнят. Първото е, че ще са проводници на руските интереси. Борисов вече го е доказал във времето. Той не само е първи приятел на най-яркия представител на Русия в България - милионера Валентин Златев, но в предния си мандат всяка събота и неделя прекарваше в неговите хотели, пръснати из цялата страна, или в ловните му резиденции. В крайна сметка всичко, което Златев (респективно Русия) си поиска, Борисов надлежно изпълни и преизпълни.

Нещо повече - със Златевите владения бе свързан неразривно и един от най-пикантните скандали около Борисов - този с Мишо Бирата. Започнала като един невинно подхвърлен на медиите запис, в който босът на ГЕРБ нарежда на митническия директор Ваньо Танов да не тормози с проверки Бирата, историята приключи в хотела на Златев ,,Правец ризорт" в едноименното родно градче на Бай Тошо. Трупът на Мишо Бирата бе намерен в една от луксозните му стаи, а както може да се досети човек, разследващите заключиха, че тази странна смърт (той бе само на 47 години) всъщност не била никак странна, ми идело реч за напълно естествен процес. Случаят е приключен, забравете. Можем само да гадаем кой ще заеме мястото на Мишо Бирата в сърцето Борисово за следващия му мандат и в кой точно хотел ще открият после трупа му.

За няколко седмици Бойко Борисов разви различни тези що за правителство ще има България след вота. Най-напред бе забелязано топлото му отношение към ДПС. Предишния път лидерът на ГЕРБ обещаваше огън и жупел за Ахмед Доган, но в крайна сметка осигури на вожда в сараите спокойствие, още богатства и комфорт. Именно при предишния кабинет ,,Борисов" империята ,,Доган" се разрасна с ,,Булгартабак", десетки други знайни и незнайни фирми, вестници, списания, телевизии, интернет издания. Всичко това щедро финансирано от КТБ с пари, които държавните фирми и дружества влагаха там. Борисов не само нямаше нищо против превръщането на банката на Доган във финансов мастодонт, неговото правителство активно работеше в това направление. Сега г-н Борисов дори от кумова срама не си направи труда да каже нещо по темата; да изрази съжаление за случилото се; да се закани на Доган. Което може да предполага, че вождът на ДПС ще забогатее още по-доволно и при новото управление на ГЕРБ, а куклите му на конци Пеевски и компания ги чакат щастливи мигове, допълнителни милиони по сметките и хармония в живота. Единствено неясно е коя ще е новата банка на Доган, към която следващият кабинет ,,Борисов" ще засили държавните пари, за да осигури сполуката на империята ДПС.

За разлика от родената в дебрите на Държавна сигурност турска партия, към Реформаторския блок, където кадри на ДС няма, Борисов питае смесени чувства. Един ден ги люби силно и им предлага коалиция, на следващия ги ненавижда и им се заканва. Последното творение Борисово бе родено миналия четвъртък, когато той съобщи, че щял да гради широка коалиция. Това ще рече, че в проектите му влиза общо управление с всички, доредили се до парламента. Нещо, което, разбира се, едва ли ще се случи наяве. На тъмно то е факт, но за пред публиката досега никой не смее да съобщи, че зад гърбовете си политиците от различните партии са се хванали за ръчички като приятелска дружинка. Затова е забележително, че най-после в България поне един си призна, че харесва комунистическия постулат за власт - правителство, което няма срещу себе си парламентарна опозиция. Другарите Георги Димитров, Вълко Червенков и Живков ще въздъхнат с облекчение в гробовете.

Колкото е странно и непостоянно отношението на Борисов към Реформаторския блок, толкова странен е и пълнежът на тази коалиция. От една страна, тук са най-либерално мислещите хора на България, част от които са и на американска хранилка във финансирани от САЩ неправителствени организации. От друга, в блока е най-консервативната ислямска организация - Народна партия Свобода и Достойнство. Тя не само е създадена по образец на ислямистката Партия на справедливостта и развитието на турския президент Реджеп Ердоган, но дори е и именувана по подобен начин. Малцина знаят, че след Арабската пролет Ердоган стана архитект на цял куп ислямистки партии в Арабския свят, чиято цел бе превръщането на светските общества там в такива, подчинени на шариата. Общото между тях бяха не само програмите им, но и имената им - те съдържаха винаги по две красиви думи, вкарани в заглавието за заблуда на наивниците. Една от тях бе Партия Свобода и Справедливост, създадена по проект на Ердоган с активисти на организацията ,,Мюсюлманско братство" в Египет. Тя спечели изборите там, но след военния преврат, извършен, за да бъде спасена светската държава, бе забранена. Съдът я обяви за терористична организация. Както може лесно да се забележи, имената на египетската партия и тази, участваща в Реформаторския блок, са почти идентични.

Смисълът на тези партии (българската не прави изключение сред тях) бе да се приложат два текста в Корана, които дават право на всеки мюсюлманин да излъже, за да прокара целите на Аллах - създаване на общество със средновековни порядки. Тази измама се нарича ,,такия" (от арабски ,,преданост") и е позволена от сури 16, аят 106 и 3, аят 28. Целта е наивниците да се заблудят, че партиите ще градят справедливо общество, а когато получат властта, ще построят религиозното мракобесие, което те си знаят. В Турция този процес върви с пълна пара - забрана на алкохола, цензуриране на интернет, забрадки в училищата и още купища подобни средновековия. В Реформаторския блок очевидно не са и чували за ,,такия". Затова и лица като Корман Исмаилов и Касим Дал (и тяхната партия) успешно са се внедрили там.

БСП посвети предизборното говорене на руските проекти, от които столетната партия очаква да захлеби твърде добре. Какви точно комисиони е обещал режимът на Путин на онези, които ще прокарат неговите идеи за икономическо господство на Русия в Европа, не е ясно. Но щом със зъби и нокти столетницата брани ,,Южен поток", значи иде реч за много пара. Понеже никой не би отказал мангизи на аванта, можем да си позволим да прогнозираме, че ако Путин остане на власт още време, а властта в България попадне в ръцете на ГЕРБ, Бойко Борисов (подтикван от дружката си Златев) ще има честта да прегърне проекта ,,Южен поток" дори по-отривисто и от БСП. Той ще даде мило и драго за осъществяването му, а кадрите на социалистическата партия с неохота ще трябва да приемат факта, че и ГЕРБ ще се настани по средата на този паричен поток от Русия. Подобно обещание Борисов и ГЕРБ не са дали, но в изявленията си досега те не са и отрекли, че ще работят за ,,Южен поток", респективно дозаробването на България под руски икономически ботуш. Страната и без друго отдавна икономически е подчинена на Путин и олигарсите му - ,,Нефтохим" и единственото българско нефтопристанище ,,Росенец" бяха услужливо отстъпени на Русия още от Иван Костов, чиито възпитаници и последователи днес изграждат основния скелет на Реформаторския блок.

,,България без цензура" бе родена като проект на КТБ, разбирай Доган. Финансирана щедро от банката, след колапса й партията на Бареков за известно време остана в безтегловност. Когато парите секнаха, много народ си отиде от нея, включително и ВМРО. От около месец и половина обаче ,,България без цензура" отново се радва на парични потоци, което е видимо по скъпоструващата предизборна реклама, с която е заляла медии, градове и магистрали в България. Фалшивият патос на Бареков, с който съобщава как ще преборва ДПС, би бил освиркан в която и да е театрална зала. Но има там едни 6% избиратели, които харесват този псевдотеатър и вярват, че Бареков няма нищо, ама абсолютно нищо общо с Доган и не е негова кукла на конци, чиято цел е в парламента да играе ролята, която доскоро играха Волен Сидеров и ,,Атака". Обещанията на лидера Бареков нямат никакво значение. Той ги е изредил вече стотици и сигурно и сам не помни тези, дадени преди седмица. Но пък в Народното събрание ще изпълни онова, което никога не е обещавал - да гласува в такт, зададен му откъм едни известни сараи на Витоша. И той, както Реформаторският блок, е напълнил ,,България без цензура" с най-разнообразни екземпляри. Разпознаваем сред тях е вечно уцелващият паричните потоци Любен Дилов-син. Има ли финансова аванта някъде, дори да иде реч за най-долнопробна халтура, Синът е курдисан в списъка. Не го събарят съмнения за лош имидж или липса на етика. Напротив - даже най-идиотските прояви в ,,България без цензура" Дилов облича в красиви фрази и ги поднася на зрители и читатели като изискан ордьовър.

Бареков се оказа успешна ракета-носител за ВМРО на евроизборите преди няколко месеца. Сега партията на агент Иван (Красимир Каракачанов) се скачи с НФСБ на Валери Симеонов в коалицията „Патриотичен фронт". Ако не друго, то ВМРО напоследък улучва на коалиции, защото се очаква фронтът да прескочи 4-процентовата бариера. ВМРО обещават доста неща в програмата си, но до власт не се очаква да се доредят, затова ще изпълнят единственото, което не обещават - да ритнат коалицията в мига, щом стъпят в Народното събрание. Правили са го вече, отдава им се с лекота. Самият Валери Симеонов вероятно ще ги улесни, защото не е лесен характер, дори минава за диктатор, нетърпящ чуждо мнение. Би било чудо, ако общият му фронт с Каракачанов оцелее повече от половин година.