Животните също сънуват. Дори рибите и паяците

Сънуват ли животните? Отговорът не е лесен. Все още не знаем със сигурност защо хората сънуват и дали сънищата са важни. Изучаването на животински сънища е още по-трудно - кучетата не могат да ни кажат какво ги е накарало да хлипат докато спят или да хукват подплашени по време на дрямка. Така започва материал по темата на National Geographic. „Мисля, че сънуването е начин да разширим редица когнитивни способности у животните - това включва неща като емоция, памет и дори въображение“, казва Дейвид М. Пеня-Гузман, който изучава философия на науката в Държавния университет в Сан Франциско и е автор на книгата “When Animals Dream: The Hidden World of Animal Consciousness” (Когато животните сънуват: Скритият свят на животинското съзнание). Знаем, че приматите имат емоции, но помислете за паяците, за които скорошно проучване предполага, че могат да изпитват фазата на дълбок сън БДО (Бързо движение на очите) и дори визуални сънища.

Мисълта за сънища при паяк звучи странно, но може да е истина.

„Според нашата представа сънищата са разказ, който съдържа луди, ярки елементи“, казва Матю Уилсън, невробиолог. „Но когато разглеждаме животински модели, ние просто се опитваме да разберем какво се случва по време на сън, което може да повлияе на ученето, паметта и поведението.“

Домашните котки са едни от първите животни, подложени на изследване на сънищата. Мишел Жуве, пионер в изследванията на съня, открива доказателства за котешки сънища през 60-те години на миналия век, когато наблюдава поведението им, докато спят. В БДО съня човешките мускули не се движат много въпреки интензивната умствена дейност, която захранва сънищата ни. Това състояние на атония (отпуснатост) гарантира, че тялото не изпълнява сънищата ни, независимо колко реални изглеждат. Жуве научава, че при котките структура на мозъчния ствол, наречена мост, изглежда регулира БДО съня и предизвиква частична парализа. Чрез премахването на части от моста обаче Жуве предизвиква драматична промяна в поведението. С мозъците си дълбоко в БДО сън, котките започнали да се движат, сякаш са будни, ловувайки, скачайки, почиствайки се и агресивно защитавайки се срещу невидими заплахи. Жуве нарича този период парадоксален сън, когато тялото е неподвижно, но умът остава напълно активен. Това предоставя прозорец към това, което се случва в спящите мозъци на котките.

След като през деня плъховете преминават през лабиринт, те могат да преминат отново по същия маршрут, докато спят, показват изследвания. Когато е буден, хипокампусът на плъха, част от мозъка, отговорна за създаването и съхраняването на спомени, запомня невронния модел на навигиране в лабиринта. По-късно, когато спи, мозъкът възпроизвежда идентичния модел, което предполага, че плъхът си спомня или запаметява лабиринта. Това откритие от 2001 г. е едно от първите, които показват, че животните имат сложни сънища. „Много неща предполагат, че има обширно повторно преживяване на будното състояние по време на сън“, казва Уилсън.

Въпреки че са известни със своите лирични песни, зебровите амадини (Taeniopygia guttata) не се раждат певци. Птиците трябва да се научат, като слушат, практикуват и, може би, като сънуват. През 2000 г. изследователите научават, че невроните в предните мозъци на птиците се задействат по определен модел, докато те пеят песен - такъв, който учените могат да пресъздадат нота по нота. Докато птиците спят, мозъкът им възпроизвежда същия модел, пресъздавайки песента, която са чули и пели този ден, което предполага, че те помнят и изпълняват песни в съня си. Авторите на изследването подозират, че пойните птици сънуват, че пеят. Сънуващите птици преживяват ли отново преживяванията си наяве? Или пеещите сънища са по-скоро като алгоритми, работещи без съзнателно осъзнаване? Учените може би са все по-близо до отговорите. След две десетилетия изследвания амадините са първите небозайници, за които е установено, че имат подобна структура на съня като хората, включително БДО сън. Едно по-скорошно изследване показва, че птиците движат и гласовите си мускули, за да съответстват на музиката в мозъка им, и могат да бъдат подканени да я изпеят. Спящите амадини също така създават вариации на песните си, което предполага, че те събират сензорна информация, докато са будни, и създават адаптивни промени чрез импровизиране на нови версии, за да насърчат ученето в подобно на сън състояние.

Според Филип Мурейн, невробиолог от Станфордския университет, рибките зебра (Danio rerio) също имат сън, подобен на БДО. Докато спят, те губят мускулен тонус, развиват аритмични сърдечни удари и показват мозъчна активност, която изглежда като тази на будна риба. Откритието предполага, че БДО сънят, състоянието, в което се появяват повечето сънища, може да се е развил преди най-малко 450 милиона години - преди сухоземните и водните животни да се разделят в еволюцията си. „Преди двадесет години хората щяха да ми кажат, че рибите дори не спят“, казва Мурейн. „Сега виждаме... тези поведенчески характеристики са запазени от насекоми до паяци и гръбначни животни. И в БДО съня вие губите контрол върху най-важните си регулаторни системи. Еволюцията не би запазила такова крехко състояние, ако то не беше от значение. Но защо сънуването има значение? Опазването на БДО съня през еволюцията означава ли, че дори рибите могат да сънуват? За Мурейн сънуването се обяснява най-добре като нулиране на невронните връзки, което подготвя нашата нервна система за предстоящия ден чрез процеси като консолидиране на паметта и оптимизиране на познанието. „Не бих се изненадал, ако действителни сънища бъдат открити при животни и мисля, че в крайна сметка ще можем да покажем това научно“, казва той. „Направили сте нещо през деня и мозъкът ви ще го възпроизведе, интегрира и смеси с други преживявания. Ние не сме единственият вид, способен да помни и учи.”