Къде отиде зимата? Този въпрос си задават милиони жители на Южна Америка, където в момента би трябвало да са в студения сезон на годината, докато в няколко страни хората тръгнаха на плаж и на места в Андите отчитат 30 градуса по Целзий, пише "Дневник".
Явлението се наблюдава през последните няколко седмици особено в Аржентина и Чили. В Буенос Айрес при средно 14 градуса най-висока температура за 1 август тази година тя достигна 30 градуса. В Чили също отчетоха температурен рекорд за август. Бразилия започна да се "пържи" в средата на юли в поне 30 градуса, на върха на статистиките започнаха да пишат данните и в Боливия Парагвай и Уругвай.
В Перу захвърлиха зимните дрехи и отидоха на плаж, да карат сърф и да ловят риба албакоре, която обикновено живее в по-топли води.
В Боливия езерото Титикака страда от екстремна суша и нивото на водата му се доближава до най-ниското си ниво за всички времена. Данни, публикуване на 1 август, показаха, че през юли на много места изобщо не е валял дъжд.
"Южна Америка преживява едно от екстремните събития, които светът някога е виждал.
То пренаписва всички книги за климата",
написа в Twitter климатологът и историк на времето Масимилиано Ерера.
Най-екстремните условия се наблюдават в централната и южната част на Андите, където са едни от най-горещите места на планетата през юли. Тук в края на месеца и началото на август термометрите показваха до 35 градуса по Целзий, включително на 3500-4000 метра надморска височина. В някои случаи сутринта беше под 10 градуса, а в ранния следобед горещината наближаваше 40 градуса.
Тази ситуация е трудно да се определи доколко е изключителна, защото климатични данни по тези височини се събират едва от около 20-30 години. Но ефектът се усеща доста по-силно, защото там е зима и хората са настроени за съвсем друг климат. Все пак за южното полукълбо август е еквивалентът на февруари за северното.
Основното обяснение е зона с високо налягане, оформила т.нар. горещ купол най-вече върху Парагвай, но оказваща доминиращо влияние в обширна територия от Атлантическия до Тихия океан. Подобни явления - много горещи и бавно придвижващи се - учените регистрираха в Австралия, Африка и някои островни държави. В Южна Америка ефектът се усилва от явлението "Ел Ниньо", затоплило водите на западното крайбрежие.
"Регистрирахме температура от 27.6 по Целзий през зимен ден", каза Юри Ескахадило, синоптик за Националната метеорологична и хидрологична служба на Перу, цитиран от "Ройтерс". "Това не се случва през зимата, това е рекордно и надхвърли всички исторически стойности за този сезон." Той каза още, че водата край бреговете на Лима трябва да е 16-17 по Целзий, но в момента е 20-21 по Целзий .
Метеорологът Тиери Гус написа в Twitter, че за Чили това е "извънредна зимна гореща вълна", тъй като температурата се покачи до 38.7 по Целзий, национален рекорд за август. Викуня и Чигуинто в централната част на Чили, съответно на около 400-600 км северно от Сантяго, достигнаха тази точка миналия вторник. Следобедните температури значително надхвърлиха нормата от 20-25 градуса по Целзий, като наближиха 40 и 45 градуса. В подножието на планините би трябвало термометърът да пада под нулата, а той отчиташе около и над 20 градуса.
С повече от 5 градуса по Целзий бе счупен рекордът за 117 години статистика
за началото на август в столицата на Аржентина - 30.1 градуса, или почти два пъти по-топло от нормата. В крайбрежния град Комодоро Ривадавия в южната част на страната бе 37.2 градуса.
Все още има време за студени вълни в Южна Америка, но поне според хоризонта на метеорологичните прогнози в момента учените казват, че в Андите температурите ще се задържат 10-20 градуса над обичайното. Раул Кордеро, експерт по климата от университета в Гронинген, Нидерландия, каза пред местния вестник "Ла Терсера", че що се отнася до температурите и валежите, "зимата в Чили изчезва".
Продължителното затопляне е особено обезпокоително в Андите, където високите температури топят снега в планините много по-рано от нормалното, допълни той. Това вероятно ще се отрази на наличието на прясна вода през пролетта, посочи той и напомни, че други последици от зимната гореща вълна може да не се усетят напълно през следващите месеци в райони, особено уязвими към горски пожари през идното лято. "Когато в момента е 25 градуса, усещането е приятно, защото е като пролет, но хората не могат да видят проблемите, свързани с тези зимни горещи вълни. Повечето хора в момента не изпитват някакви сериозни проблеми от тях. Но за съжаление ще видим тези бомби да експлодират през сухия сезон."
На Антарктида, която е основен източник на "охлаждне" на тази част от планетата, учените също отчитат рекорд -
на най-малко лед в морската вода.
Това е резултат от глобалното повишаване на температурите и промяната няма да се коригира бързо, твърдят учени в публикация във вторник.
Те описват летните данни за февруари, според които миналото лято площта на континенталния лед е паднал под 2 млн. кв. км. Това е най-ниското ниво, откакто през 1978 г. започнаха да се водят спътникови наблюдения, се казва в статия в списание Frontiers in Environmental Science.
"Ще отнеме десетилетия, ако не и векове, за да се възстановят тези неща. Няма бързо решение за заместването на този лед", каза Анна Хог, професор в университета в Лийдс и един от съавторите на изследването, имайки предвид топенето на айсберги и "плаващия" лед. "Със сигурност ще отнеме много време, макар и да е възможно", каза тя на брифинг с журналисти.
Минимумът на морския лед тази година е с 20% по-нисък от средния за последните 40 години, което се равнява на загуба на морски лед с почти 10 пъти по-голяма от площта на Нова Зеландия, каза Тим Найш, директор на Антарктическия изследователски център към Новозеландския университет Виктория в Уелингтън, който не е участник в проучването. "В някои случаи се доближаваме до повратни точки, които, веднъж преминати, ще доведат до необратими промени с неудържими последици за бъдещите поколения", допълва той, цитиран от "Ройтерс".
Точното въздействие на изменението на климата върху Антарктида и околния океан е несигурно и учените се борят с проблема как да измерят доколко глобалното затопляне влияе върху дебелината на антарктическия лед. Но от явления като бързото намаляване на морския лед е "научно разумно" да се допусне, че екстремните събития ще се засилят с повишаването на глобалните температури, каза Мартин Сигърт, глациолог от Университета на Ексетър и един от съавторите на публикацията.
Обхватът на морския лед през юли 2022 г. достигна рекордно ниско ниво за това време на годината, но беше надминат от нов рекорд този юли - "три пъти по-далеч от средното от това, което сме виждали преди", даде пример Холмс.
