Във вторник (8 януари) в църквата „Св. Седмочисленици" се състоя поклонението пред Иван Ласкин. Той почина едва на 48 години. „Иван не беше тъжен човек, затова ще го запомним и го изпратихме с усмивка, каза Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България който е приятел с Ласкин от първите им студентски дни в НАТФИЗ. – Той беше от хората, които не споделяха, таяха в себе си какво им тежи, тъгата си. Много сме говорили... А когато душата е тъжна, и тялото се разболява."

Иван Ласкин е роден на 10 март 1970 г. в София. Става популярен през 1986 г. с изпълнението си на главната роля на малкия Васко в 6-серийния детски филм „Васко да Гама от село Рупча" на режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви. За ролята е избран съвсем случайно. Родителите му нямат нищо общо с киното и театъра. Корените на баща му са от Самоков, а по майчина линия е арменец. Асистенти на режисьора Димитър Петров го забелязват на улицата сред група момчета, които обикалят из улиците на София и стрелят с прашки.

През 1994 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. Същата година в Малък градски театър „Зад канала" изпълнява ролята на Джими Портър в постановката „Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, която му носи голям успех. За тази роля през 1995 г. печели награда „Аскеер" в категория „Изгряваща звезда".

В творческата му биография са записани участия в повече от 12 български игрални филма, 20 европейски и американски продукции и телевизионни сериали.

Макар и да е таял своите проблеми, по обществените теми Иван Ласкин никога не мълчеше, а езикът му бе особено пиперлив. BG VOICE публикува едно от знаковите интервюта с него, направено след като Николета Лозанова, наричайки го „застаряващ актьор, който с меланхолия си спомня за отминалата слава и е известен с една-единствена роля“.

Иване, преди  дни с Николета Лозанова си  разменихте остри реплики и  обиди. Конфликтът ви избухна  изненадващо, тъй като е трудно да се открият теми, които да вълнуват едновременно и двама  ви. Какво се случи?

– Аз не познавам това мъдро същество. Освен това във въпроса ти се съдържа отговорът ми и това много ме радва. Не познавам субекта, който се интересува от ролите и застаряването ми, но познавам субекта „изтрещял селяндур идва в София, за да си сложи цици, ходи на МОЛ и участва на телевизора“. Този субект, Кристина, е епидемия. И ако някой, който се е припознал в характеристиката „плачевен субективоселянин“, нека не обвинява мен за това. А себе си. За съжаление знам и винаги съм бил сигурен, че „застаряващият” ми талант да осмивам и усмирявам недоразумения ще ме срещне с Негово Величие Селяндура… с безпросветния бацил, с Управляващия дилижанса на тъпоумието и лайняните прашки.

Със съпругата си Александра Сърчаджиева и детенцето им

Не искам да познавам този изпростачен, тъпоумен ендемит, който епидемства в клетата ми Родина! Не се интересувам от никакви създания, по-нелицеприятни и от възлеста зеленикаква храчка, които ми се навират всеки ден през стъклото на колата ми и телевизора ми. Не искам! Не обиждам никого, защото не познавам някого. Не познавам никакви плеймейтки, защото бягам от гангрената! Давам ти интервю заради приятелството ни и тъгата ми. Яд ме е, че толкова често ми се случва да съм размесен насила в полемика с безпросветни идиоти. Дразня се, че участвам принудително в евтинията на тъпата селска „проблематика“, така добре подстрекавана от жълтата ПИКня и „УЙкенд“. За теб ще се въздържа… засега. Разпалих се и чуй. Аз наистина не познавам Глистия, Издристия, Никлозета и Разпоретина Би. Не познавам Преспала, Дивана, Гангрена и Клитемнестра. Просто ще се отдам на иронията и ще забавлявам читателите. Правя го заради хумора, правя го заради това, че искам да покажа, че делението на мозък и гъз е едно и също деление при повечето атрактивни „водещи“ еднодневки. Правя го, защото страната ни стигна дотам, че да обръща внимание на полуидиоти само защото пълните идиоти се женят за полуидиотите. На всички нива. Просто едни хора делят мозъка си на две: чувства и мисъл, а други – гъза си на две: прашки и целулит. Не знам защо току-що се присетих за тв водеща с визия на Круела Девил, ама осъзнах, че там гъз и мозък са едно! То в телевизиите 90 процента от водещите са гъзомозък!

Макар да твърдите, че не се познавате с Николета, оставам с подозрението, че публичният ви сблъсък има предистория.

– Има, да, аз имам нетърпимост към простотията на всички нива. Към необразоваността. Към празния поглед, напомнящ ми, че не гледам човек, а сафрид. Аз съм колекционер на дебилни тв изрази. Питаш ли ме кой е първи в „изложбата“? Не понасям ефирната евтиния. Страдам от факта, че повечето зрители имат нужда от Чалгавизия!

Красивите момичета със силиконови подобрения се страхуват от вас, тъй като вие сте сред тези, които не забелязват физическите им данни, а се интересуват от интелектуалния им капацитет. Защо постоянно ги иронизирате, което е нетипично поведение за един мъж, за когото най-нормално е да харесва такива момичета?

– Да, така е. Мъжът трябва да харесва такива жени, но трябва да отговаря и на следните условия, за да осъзнае харесването си: а) ако, разбира се, мъжът е селски дебил, чиито въжделения са свързани с това да пъхти върху нещо малко по-топлокръвно от надута с помпа гумена кукла, която с устата си постоянно казва „О“. Ето, този лицеизраз принуждава мислите ни да полетят към мутрите на тези тв водещи, за които четящите тези редове се сещат веднага със смях. Горещо и поверително споделям това; б) бе – няма.

В знаковата си роля от „Васко да Гама от село Рупча“

Лозанова заяви, че не се впечатлява от застаряващи актьори, „които с меланхолия си спомнят за отминалата слава и са известни с една-единствена роля“. Вероятно тя говори за „Васко да Гама от село Рупча“. Смятате ли, че Лозанова е гледала филма, или е научила за него от интернет?

– Не мога да се обидя на момичето, не го познавам. Но ако е казала така, моля да  отвори Енциклопедията на България и да прочете там с какво съм известен. Пояснение: енциклопедията е ценна за историята ни книга, разтваря се по различен начин от краката и се ползва, за да получиш познание, а не нови цици. Благодаря.

Между другото, засичали ли сте водещата на театър?

– Е, защо сега споменаваш величието Театър в това интервю, което кой знае защо се съгласих да дам. 22 години не слизам от сцената – това е най-голямата победа, която съм постигнал в живота си. Там са Александра, колегите ми… Там са трепетът, щастието, смях и сълзи, болка и удоволствие, обич и омраза… Там е всичко! А има „тв водещи“, които, ако ги засека в салона, ще стана свидетел на феномен: седи някой и мига от стола, а столът празен.

Николета е кумир на много млади момичета. Защо според вас този тип поведение се превръща в идеал?

– В прекрасната ми страна за съжаление е пълно двукраки разносвачи на импланти, които се самокумиризират. Пак повтарям – не съм ядосан на Николета, а на епидемията от простотия на тези красиви 111,000 квадратни километра!

Смятате ли, че има шанс в скоро време тийнейджърките да искат да постигнат славата на победителка от олимпиада по математика?

– Няма никакъв шанс. Победителите от олимпиади по математика живеят в добре уредени финансово и мисловно държави, в които ценят науката, а не вкоренената тъпотия. Четящите и умните хора са дар от Бога и затова се къпят в просперитет. А тука – в евтин силикон и без антибактериален сапун.

Как си обяснявате факта, че хора без висше образование, сред които е и Николета, се превръщат във фактори в държавата – те стават не само водещи, но министри, шефове на агенции, депутати. Да не би образованието в България вече да е порок?

  • Абе стига ме пита за момичето, бе, не го познавам! Говоря за епидемията. Ако Николета се припознае в нея, аз не съм виновен. А образованието е всичко. Даже се възгордях, че съм бакалавър.

Как ще реагирате, ако малката ви дъщеря каже, че иска да прилича на Николета? И какво лошо виждате в това?

– Гледай сега какъв въпрос. Защо ме подвеждаш да „мисля лошо“ за това! Аз знам какви са ми дъщерите. Голямата владее перфектно английски и испански и започва да учи немски. Има държавна стипендия за отличен успех и рисува толкова удивително, че водеща фирма в модния дизайн й предложи да рисува щампи за детските им колекции. Какво повече да ти кажа? А малката… е малка. Моите деца са свободни да избират каквото искат.

Какъв въпрос искате да зададете на г-жа Лозанова?

– Не искам по никакъв начин да задавам въпроси на никого, когото не познавам. Момичето, разбрах, си има мъж, семейство и нека си е щастливо. Обобщавайки, искам да кажа, че въобще не искам да задавам въпроси на хората в България, които дори не могат да обемат и един процент от въжделенията и таланта ми. А ако трябва да го задам на адекватен и умен човек, само с каквито хора аз общувам, бих го попитал: „Къде отиват патиците, когато замръзне езерото?“ Смееш се, нали? Знаеш цитата, знаеш романа. Но да не хвърляме перли на свинете.

Чудя се дали не изпитвате страх от Николета? Тя има трибуна всяка седмица и в своето предаване може да ви атакува постоянно. Това я превръща в личност, която формира обществено мнение.

– Такъв сериозен журналист си, а ми задаваш подвеждащ въпрос за петокласник. Все едно да изпитвам страх от бордюр, паве, използвана хартия или някой, който е пръднал пред блока и срамотно се оглежда! Какво ти става, Кристина? Обиждаш ерудицията ми и съгласието ми само на теб да дам това интервю. Моля те!

Ще ви помоля да коментирате следните факти – през миналия век интелектуална София се е занимавала със съперничеството между Дора Габе и Елисавета Багряна не само заради творчеството им, но тъй като и двете са харесвали един и същи мъж. Днес т.нар. хайлайф се вълнува главно от конкуренцията между Николета и Алисия заради слабостта им към едни и същи футболисти. Какво става?

– Аз сто пъти ти казах, че не познавам нито едното, нито другото. Нито познавам Алисиета, нито Николисия. Разсъждавайки и осмисляйки въпросите ти, намирам, че явно искаш да създадеш някакъв конфликт. Да кажа скандал, все тая. Да, това е твоя работа, но те моля да не ме питаш повече за същества, на които, ако съберем заедно мисловния им капацитет, докоснем главите им и сумарно определим потенциала им, надали ще образуват и половината капацитет на действащ мозък! Разбира се, говоря за мозък на археоптерикс или гол охлюв, който е в депресия. А що се отнася за „футболистите“, виж кавичките. Даже сега ми хрумна идея за татуировка на български футболист, нали отделят повече време да се татуират, отколкото да ритат. Над ластика на шортите си, ако ги обуят някога, да татуират следния текст „Имала Лалка на гъза запалка“. Това е.

Така и не  разбрах защо водещата ви нападна, след като твърдите, че никога не сте я наричали с обидни епитети? Да не би и вие да сте част от задкулисие, което криете?

– Разбира се, толкова обичам да стоя зад кулисите. И да излизам щастлив пред тях. Двадесет и две години го правя с удоволствие.

И най-накрая – как се чувствате като застаряващ актьор, нападнат от красива жена?

– По-добре, отколкото красив актьор, нападнат от застаряваща жена. Ще го кажа веднъж и няма да повтарям: отговарям ти искрено и лично. Горещо и поверително.

* Интервюто е направено по времето, когато Николета Лозанова освен модел води и високобюджетно предаване по ТВ7, а слухове я свързват с Делян Пеевски като негова любовница.