Анна-Мария Конова, bTV
Той е заловил един от най-големите балкански гангстери, а днес той е опасно близко до най-лукавите престъпници в Канада. Колко дълъг може да бъде пътят от Велинград до поста на шериф на Калгари ни разказва Борис Тодев. „В живота си не съм взел никога един цент подкуп. Никога не съм излъгал, не съм се корумпирал и за мен излизането, напускането на България по този начин беше единственият шанс да запазя тези мои ценности и едновременно да работя работата, която обичам", признава той. Роден е във Велинград. Винаги е имал една мечта - да бъде полицай. Влиза в системата на МВР на 22 г. Скоро след това го наемат в звеното на Интерпол в България. Там работи активно в борбата срещу трафика на хора и по издирването на най-опасните престъпници. „Отделяха се много сериозни пари, полагаха се много усилия на държавно и международно ниво. Това беше в периода на присъединяване на България към ЕС. И аз съм много горд, че аз и моите колеги постигнахме едни доста добри резултати", споделя Борис.
Сретен Йосич, по прякор Йоца Амстердама, е най-големият балкански наркобос и най-опасният жив сърбин. През 2002 г. е зрелищно арестуван в София, където живеел под чужда самоличност. В акцията по залавянето и предаваното му заслуга има и Борис. Като агент на Интерпол сътрудничи с чуждите бюра за сигурност по случая: „Почти се стигна до сблъсък между две служби, защото нямаше достатъчно комуникация, правилен обмен на данни и това можеше да изиграе една много лоша шега." С времето еуфорията от добре свършената работа отстъпва място на реалността: „Никой от нас не отива в полицията заради пари. Но все пак полицаят трябва да има статут най-малкото за да бъде независим и да си върши работата. Според мен по това време ние нямахме никакъв статут. Виждах някои процеси, които така у мен будеха много сериозно безпокойство: на реставриране на стари практики, лица в службите на МВР от времето на комунизма, стари обичай, манталитет." Така решава да замине отвъд Океана. В Канада.
Започва работа като охранител в болница в Отава.
А година по-късно охранява летището в Калгари. Градът е с размерите на София. Там живеят над 1,6 млн. души. Около 800 от тях - българи. Като всяко начало и това е трудно: „Учех езика много упорито. Терминологията и това беше един такъв преходен, много труден за мен период. Ниско заплащане, установяване, свикване с държавата, с обичаите..." Борис не оставя мечтата си да бъде полицай. Явява се на конкурс в местния департамент на шерифите. Назначават го в отдел за ескорт на високорискови престъпници. Носи значката си с гордост, но и с голяма отговорност: „Този бадж ти го връчва един началник с много пагони на рамото, който ти казва така: „Това е власт, която ти се дава от народа и тази власт е за народа." Тоест вие няма да служите на някаква шайка самозабравили се бандити горе, а ще служите на хората." 11 години по-късно тези думи отекват в съзнанието му. Не по този начин се гледа на професията „полицай" в България, смята той: „В България за съжаление полицията се възприема все още като инструмент на репресивната власт. Хората се страхуват от полицаите. Имат по-скоро негативно отношение. Там е точно обратното. Полицаят е човек, на който ти знаеш, че можеш да се обърнеш към него за всяко нещо. Не казвам, че всички полицаи са корумпирани в България. Има много, много съвестни хора, които страдат всеки ден само и само да си вършат работата, но това е един много малък процент." Като шериф диша във врата на най-опасните престъпници в Канада. Ескортирал е по въздух десетки. А рисковете дебнат отвсякъде.
