http://bgvoice.com/public/files/gallery/576.jpg
Напоследък се занимаваш с много неща едновременно. Кое ти е по-лесно? Да свириш на тромпет, да композираш музика, да биеш на барабани или да пееш?
- В моя случай определено е по-лесно да се свири. На каквото и да било, може би, отколкото да се пее.
Откъде всъщност тръгна идеята да станеш и изпълнител? Ти сам ли го реши, или музикантите от Шоуто? А може би Слави?
- По-скоро се роди спонтанно. Като мой вътрешен повик. Не може да се каже, че е пряко свързано с шоуто, а по-скоро с други места за увеселения, в които съм свирил. Ей така за настроение, съвсем на шега - бих казал - тръгна идеята да пeя. Имах няколко успешни опита и така. Просто така се завъртя колелото. Беше заразително - от една песен в друга, после трета. Докато не срещнах проблема с помненето на текстовете... Но нали човек трябва да си поставя някакви цели, щом му е забавно?
На кое отдаваш успеха на парчетата, в които пееш? Сигурно знаеш, че са едни от най-поръчваните в нощните клубове.
- Първо, аз съм позната физиономия. Не се появявам тепърва на музикалния небосклон. После, наречи го откровение с публиката. Нямам задни мисли. Предполагам и се надявам това да ми личи, защото, без да давам конкретни примери, бил съм свидетел и на обратното.
При този успех обаче защо наскоро обяви, че смяташ да излезеш в творчески отпуск? Разбира се, ако си го казал в най-прекия смисъл...
- Казах го в прекия смисъл, но буквално имах предвид да си изпразня главата от постоянното измисляне на песни. Това имах предвид. Просто човек понякога има нужда да не мисли за това. А аз в крайна сметка постоянно мисля за такива неща - само свирене и измисляне на нова музика. Това уморява и понякога изцежда съзнанието и възможностите чисто креативно. Случва ми се например често да сънувам музика.
Странно, как изглежда музикалният сън?
- Един музикален сън изглежда по-скоро не като звук, а като картини. Случки. Това са неща, които са ми се случвали или бих искал да ми се случат. Просто музикални поприща.
Тези музикални сънища делят ли се на попфолк, поп и рок?
- Това е много труден въпрос. Не съм се замислял. Просто музика по-скоро. Ако трябва да бъдем честни, в случая попфолк, след като се изявявам в него като певец, по-скоро е нещо комерсиално в твърдия смисъл на думата. А моята любов си е свиренето.
Извън професията и комерсиалните ти задължения в нея каква музика слушаш? Например в колата какво си пускаш, докато шофираш?
- Предимно инструментална. Аз съм си инструменталист. Там е и самочувствието ми. Като певец по-скоро не бих признал, че имам самочувствие. Пея, за да създавам настроение. А това е съвсем различно от човек, който има претенции да пее добре. Но за свиренето имам такова и харесвам много джаз - имам много такива албуми, които слушам постоянно. Харесвам също балканска музика.
Обясни ми, моля те, защо се получава така - всички около Слави сте хора, които харесвате най-различни стилове, които в повечето случаи са доста далеч от попфолка. Но като се съберете заедно, и произвеждате само попфолк. Само заради комерсиалното ли го правите, или пък Слави ви задължава?
- Как да кажа... "Слави ни задължава" звучи малко грубо. По-скоро средата ни кара да го правим. Да речем, средата кара него, той - нас. В крайна сметка, ако ние сами не се постараем да намерим едно хубаво сигурно място на нашия пазар, със сигурност някой друг ще го заеме.
Ясно. Тогава разкажи ни как се раждат идеите ти за дуети. Впрочем този с Деян Неделчев стана пред очите на всички - беше гост на шоуто и Слави възложи да се напише песен. А с Галена?
- Аз съм в основата, както - предполагам - знаеш, не на идеята за текста, а на тази за музиката и изобщо да направим заедно песен. Аз й се обадих, предложих й. Мислех си, че трябва да продължа в този дух, защото преди това имах дует с Анелия. Той мина и замина и трябваше да направя нещо друго, което пак да е с изпълнителка. А Галена много ми допада. Като характер тя е горе-долу като мен - купонджийски е настроена, веселяк голям по концертите. Предложих й, тя се съгласи. След това тя пък сподели идеята си за "Неудобни въпроси". Така се получи. Но оттук нататък не мисля вече в тази насока. Не само за дует, но и изобщо за нова песен. Точно това имах предвид под творческа почивка. Поне за месец-два.
Стигаме до най-новото ти занимание след музиката - Емо. Как расте синът ти?
- Той е много интересно дете. Наскоро навърши пет години. Учи в Италианския лицей в София, с което много се гордеем. Малко не се вписва в обстановката там, което ме кара хем да се притеснявам, хем да се радвам. Доста е буен. Трудно влиза в норми и догми, което може да се тълкува по различен начин.
На пет годинки усеща ли вече, че баща му е известен и че е малко по-специален сред останалите деца?
- Мисля, че не. По-скоро се надявам, че не го усеща това нещо. От друга страна, в Италианския лицей в Горна баня повечето деца са специални, така съм чувал поне (смее се). Така че, ако залага на това, че се чувства такъв, няма да успее там. Иначе е много артистичен, вече има и чувство за хумор.
Звучи банално, но какъв би искал да видиш сина си, като порасне?
- О, труден въпрос... Искам да успее, да хване своя път, казано тривиално. Не искам да му налагам, което пък мен ме притеснява. Все пак едно дете трябва да се насочва, но това е много сложен момент. Ето това наистина ме плаши. До един момент аз трябва да го насочвам нанякъде. Ако го насоча в грешната посока, после аз ще съм виновен. Ще ми се да стане всичко: музикант, артист, спортист... В крайна сметка, каквото му хареса. Важно е това, което прави, да му харесва, защото така ще може да вложи енергия, усилия и да е щастлив от успехите.
Успехите понякога създават известност, както е в твоя случай. Ти как се справяш с нея? Сигурен съм, че имаш много неприлични предложения от страшно много жени, особено по заведенията вечер.
- Признавам си, трудно. Трудно, но се справям (смее се). Имам до себе си жена, която ме разбира прекрасно. Подкрепя ме. По-скоро това е въпрос, който към нея трябва да се зададе. На нея й е много трудно на моменти, но... справяме се. Ако нещата продължат да вървят така, както са в момента, всичко ще е наред.
Казват, че човек се чувства добре на едно работно място в първите четири години. След това е хубаво да смени средата. Имал ли си желание да го направиш?
- Ако са прави за тези четири години, а аз съм около 15 вече, даже 16 г. ще станат, значи поне около четири пъти ми е идвало да го направя (смее се). Именно заради това са тези странични неща, с които се занимавам. Да речем, амплоато ми на певец е хем свързано с шоуто, хем не чак толкова. Предполагам, че така изглежда и отстрани.
Като музикант в шоу, което се занимава и с политическа сатира, интересуваш ли се от политика? Например ще гласуваш ли на предстоящия референдум?
- Ще гласувам на референдума със сигурност. Иначе имам все по-малко политически пристрастия. По-скоро ме интересуват практичните неща, видимите резултати, без значение кой ще ги е постигнал и ще ме кара да се чувствам добре. Ако ми покажат резултати, които аз искам да видя, с темпове, каквито аз очаквам, бих гласувал за определени хора, от която и партия да са те. Нямам цветови предпочитания.
