Момчил Карамитев - артистът с най-култовата фамилия в българския театър и кино, влиза в ролята на Езотерика - професор по религиозна семиотика, член на Академията на илюминатите, който вече е тълкуван в българското медийно пространство като конкурент на Том Ханкс в ,,Шифърът на Леонардо". Момчил не крие, че проектът го е очаровал с темата и героите си - масони, илюминати, президенти, политически лидери, бизнес играчи, върховни служители на ЦРУ и Ватикана и други влиятелни мъже, които се домогват до древния символ, ключ към някои от загадките на съвременната цивилизация. Историята, изпълнена с екшън, криминале и любовни драми, ще носи елементите на психотрилър. Обратите ще бъдат предизвестено неочаквани и смайващи, защото залогът е епохален - промяна в морала и ценностите, нов световен ред.
С какво ви спечелиха романът и сценарият на Димитър Недков?
- Когато четеш Недков, не те боли, че си се родил българин. А напротив. Той говори в интересна форма за теми, които не са разработвани досега. Това ме впечатли в началото. А след това - чувството за хумор.
Какво е отношението ви към езотериката?
- Много отдавна започнах да чета тази литература. В онези години все още я нямаше по книжарниците. Спомням си някакви печатани на машина листове от Учителя Петър Дънов. По-късно се запознах и с други автори, които допълваха това, което вече знаех.
Мислите ли, че българинът е склонен да се поддава и отдава на подобни вселенски тайнства? Понякога не ви ли се струва, че е най-обикновен еретик и прагматик?
- Не мога да говоря така за българина или за която и да е нация по света. Хората са различни. Не е редно да се използва ,,под общ знаменател". Има неща, които обединяват, но това е друго. Навсякъде има личности, които се интересуват, търсят и се учат непрекъснато. Навсякъде има еретици и прагматици. Това е, което Недков докосва в писанията си. Още повече че въобще не става въпрос за "вселенски тайнства", а за история и реални факти. Много дълго време те са били на тъмно или за тях се е говорило като за ,,тайнства".
Как бихте коментирали теориите, че живеем върху място от Европа, където има струпване на космически енергии?
- Има ги навсякъде по нашата земя, защото светът ни е част от Космоса. Въпросът е какви енергии са струпани, кой ги е прозрял в миналото, как са били описани и оползотворени и от кого. Тук е било място на много древна цивилизация. Учените от цял свят вече го признават благодарение на доказателствата, получени от новите технологии, с които работи съвременната наука. Имало е хора по нашите земи - просветени и посветени за познания, недостъпни за други. Това е била тяхната мисия в тогавашния живот. Оказва се, че като се завърти колелото на историята, стигаме до идентични глобални проблеми. Те са съществували и в древността - различните вероизповедания, различните култури. И, разбира се, тези, които се стремят всячески да управляват! Това не е проблем само на нашето време. Още от древността са останали символи и знаци, които могат да помогнат решаващо в нашите ,,съвременни" дилеми. Само че въпросът е кой да притежава това познание, тези символи, знаци... Кой да държи ключа на загадката, за да може да управлява. Книгите говорят за това, че мъдрите, които знаят за тези исторически факти и символи, се обединяват - макар да са от различни държави и култури, за да помогнат на човечеството. Това е ролята на тези ,,мистериозни познания". Те имат мисия и не могат да бъдат използвани от хора, които не вярват в силата и значението на познанията. В научните среди вече официално се говори за наличието на Душа - при нас, човеците. Истината е, че точно тук, по нашите земи - а не на друго място по света, тези познания са съществували много отдавна. Това го доказват исторически факти, върху които е базирана художествената творба на Недков. Всичко това ни помага да получим по-високо национално самочувствие от това, което имаме в момента.
Когато живеете и работите по света, случва ли се да обяснявате къде е България?
- Все по-рядко. Като че ли мина времето, когато хората нямаха достъп до информация. Днес всичко е светкавично. Все повече българи пътуват по света и техните дела се виждат.
Предстои юбилей на баща ви Апостол Карамитев - ще има ли честване в Народния театър? Какво стана с идеята да бъде поставен негов бронзов образ в арт храма или в градската градина пред него?
- Не аз решавам кога да бъде празнуван юбилеят на Апостол. Тази година има кръгла годишнина на баща ми. Останалото зависи от хората, които живеят тук, които са били свързани с него. Неговите ученици например. За 40 години не чух и не видях да са организирали юбилей на учителя си. Все чакат някой да го направи вместо тях и те да бъдат поканени. Единствен Богдан Глишев писа статии за Апостол по различни издания. Обадих се и говорих с директора на Народния театър. Засега нищо - пълно мълчание. Преди време се опитвах да придвижа събитията около поставянето на бюст на Апостол в градинката. Колко време мина оттогава? Отново тишина. Е, може би това трябва да бъде - тишина.
Бихте ли написали книга за родителите си - Карамитев и Маргарита Дупаринова? Сънувате ли ги понякога?
- Бих, стига да имам време и средства - за да си позволя да седна и само да пиша.
Родителите ми са при мен дори и когато не спя. Не е нужно да ги сънувам - те са в моите гени, в моите клетки.
Какво според вас е дереджето на българската култура - тук и сега?
- Дереджето е такова, каквото е. Културата се бори да остане култура сред псевдокултурата, която претендира да бъде култура. Комерсиалните изяви нямат нищо общо с духа на "Българский Народ". Но нацията ни винаги оцелява благодарение на културата. Ако други народи бяха минали през нашите изпитания, нямаше да има и помен от тях.
Какво е мнението ви за протестите?
- Те са част от обществения живот.
Може ли човекът на изкуството да бъде едновременно и политик?
- Всичко е възможно. Зависи от човека!
Вие по-често сте по света, отколкото в родината - къде се чувствате най-задушевно и адекватно? Дали сте усещали някъде из Европа или извън спомени от предишни животи - все едно че сте живели там? Стефан Данаилов-Ламбо, примерно, разказва, че колизеумът в Рим е неговото място от друго пребиваване на Земята.
- Чувствам се задушевно и адекватно, когато съм свързан със създаването на истории, които се превръщат във филми. Америка е мястото, където постоянно работя. Благодарен съм на съдбата, че имам възможност да бъда в тази нова култура, в този нов свят. Европа не ми е неприятна, но ако трябва да се мотая без професионални ангажименти из нея, ми е отегчително. Аз също имам особено отношение към Рим и Италия - може би защото създадох семейство там. Може да сме се срещали в някой предишен живот с Ламбо като гладиатори там, в Колизеума.
Какви книги четете в момента?
- Препрочитам книгите на Димитър Недков.
Кое е любимото ви кътче в София?
- Докторската градина - близо е до галериите, театрите, до Националната библиотека, книжарниците, кафенетата, ресторантчето "Вкусното кебапче", БНТ и мястото, където живях с родителите ми.
Бяхте ли щастлив във ВИТИЗ и после в Младежкия театър?
- В академията се запознах отблизо със световната драматургия, световното кино и женските нрави. Там проходих като актьор. Бях късметлия, че учих при професор Сейкова. На младини тя е била асистентка на Стефан Сърчаджиев и на други наистина големи режисьори, за които ни разказваше с огромно уважение. Така ни предаде техните "вселенни познания" за тази професия, които ползвам и до ден днешен, независимо в коя част на света съм. Влязох в Младежкия театър, след като спечелих конкурс - това беше от голямо значение за мен. Оттогава никога не съм се страхувал да се явявам на изпити, конкурси или пробни снимки. Някои хора ми се чудят. Вярно е, че невинаги съм печеливш, но това ме амбицира и не ме отегчава. Това е ценен барометър за посоката, в която трябва да се движа. А когато спечеля, да знаете колко добре се чувствам! Разбира се, че в онези години се носех на крилете на щастието. Тогава разбрах какво искам да бъда за цял живот - това, което съм сега.
Албена Атанасова
