Ирина Флорин е певица, но и моден дизайнер. Тя ухае на люляк, носи цветя в косите дори когато навън е студено, а грацията във всяко движение - от една направена крачка до отпиване на глътка ароматно капучино от огромната чаша, й е присъща. Ирина е от хората, които определено имат какво да кажат - със силно изразена позиция по наболели за обществото теми, но не търси светлината на прожекторите за щяло и нещяло. „Аз не давам интервюта на всеки и по всяко време. Повод за срещата ни е предстоящото парти „Обичам 90-те", което ще се състои на 16 ноември в зала „Фестивална" в София, но разговорът далеч не включва само музиката.

 

Скоро ти предстои участие в „Обичам 90-те". Затова няма как да не те попитам в началото на разговора ни защо обичаш 90-те?

- Обичам всичко в 90-те!!!Това е едно от най-романтичните десетилетия. Време, в което се формирах като характер, имидж, стил...

Какво ти се иска да се върне от онова време?

- Иска ми се да се върне отношението към българската поп и рок музика. Тогава всеки, който твореше и имаше хитове, наистина изпитваше онова огромно удоволствие от любовта на публиката.

Не ти ли се струва, че и сега започна да се пробужда нова вълна на българска музика?

- Да, има такъв момент. И слава Богу! Най-вероятно е един цикъл, който постоянно се върти - на възход и падение в българската поп и рок музика. Това сякаш е нормално. Много се радвам! Сега наистина се усеща свеж полъх! Повече от 20 години не съм спряла да се занимавам с Нейно величество Музиката. Пък и съм била свидетел на няколко възхода и падения (смее се).

А за какво съжаляваш, че си е отишло?

- Не съжалявам за нищо... Това е един от най-хубавите ми периоди в живота. Тогава бе поставено началото и на първата българска клубна музика. За по-младите хора, които не знаят, „Цвят лилав", „Ти-ри-ри-рам" на Мариус Куркински и общата ни „Пътуване" вкараха първите български фенове в дискотеките да слушат българска музика. Щастливка съм, че всъщност с Мариус сме първите клубни изпълнители. Хората, които са живели с тази музика тогава, знаят за това. Работехме с „Тибетски сърца", после Дони и Момчил създадоха няколко клубни хита. Песните ни тогава се завъртяха и по френския музикален канал МСМ. Бяхме първи от Източния блок.

Ти си едно от големите имена на 90-те години. Интересно ми е обаче каква беше Ирина Флорин преди тези вече над 15 години, точно когато излезе „Цвят лилав". Какво помниш от онези години?

- Като се върна, ми е малко смешно, но такава беше и модата. Обличах се в едни широки дрехи, а аз съм само 50 килограма (Смее се). Прическата, която имах в „Цвят лилав", беше много специфична - тогава всички започнаха да ходят с такива коси. Помня още, че тогава беше страхотна еуфория. В култовия за времето си клуб „Спартакус" съм била свидетел, и не само аз, разбира се, как диджеят пуска някоя от гореспоменатите песни, спира музиката и над 1500 души пеят в един глас. За тогава това наистина беше голямо. Но тогава и музикалният живот беше различен - имаше много повече музиканти, кипеше живот в музикалния свят. Продаваха се дискове, и то в тиражи, които днес някой много трудно би си помислил, че може да се продават. Имам много спомени!

Тогава чувстваше ли се звезда?

- Не, но се чувствах много популярна. Аз и сега се чувствам така, защото не съм спирала да работя. Дали правя музика, дали правя ревюта, дали интериорен дизайн - новата ми голяма страст. Просто не спирам и това предизвиква интерес в медиите явно. Работата ми е онова, което ме прави популярна. Сега дори и да си сложа очила и шапка, хората ще видят лицето ми и ще ме познаят. Разбира се, известността при мен стана много бавно и постепенно. Сега съвременните изпълнители правят по едно парче и започват да се чувстват много популярни, но ако не продължат с този процес, а той не е лесна работа, нещата потъват - трябва да си много трудолюбив, да знаеш какво искаш, да знаеш как да го направиш.

Да поговорим и за мода. Какво можем да очакваме от следващата колекция?

- Може би догодина ще реша. Нахвърлила съм идеи на скици, много обичам да рисувам. Нещо, което отново съм взела от майка ми. Следващата колекция обаче ще бъде много различна и интересна. Дефилето няма да бъде нормално, а по-скоро като шоу. Самите дрехи ще са нещо между висша мода и прагматизъм. Идеята е да е нещо, което е много екстравагантно, но и да е носимо, не да виси по закачалките.

Поддържана жена ли е българката?

- Българката е много красива жена. Тази криза й се отрази особено добре, позаслабна... Това, разбира се, в кръга на шегата, а да не говорим, че тук бихме могли да засегнем и една много болна тема - българинът днес няма пари да се храни качествено, тъй като не може да си го позволи чисто финансово. Но усещаш ли - говорим си за музика, мода и изведнъж пак го обръщаме на пенсии, здравеопазване и заплати...

Защо става така според теб?

- Ами защото на подсъзнателно ниво това са най-тежките проблеми в обществото. Образованието, храната, битовите нужди... Аз наистина не знам как се справят хората. В България стана така, че от една страна, има шепа хора, които забогатяват още повече в кризата, и от друга - много, ама много бедни хора. Преди имаше някаква заформяща се средна класа, на която се крепеше обществото. Сега вече я няма. Има фалирали фирми, корупцията става по-голяма, престъпността става по-голяма - виждаш как всеки ден разбиват бензиностанции, банкомати... Все едно сме в Дивия запад.

Мислила ли си да напуснеш България?

- Не, никога!

Как се оцелява?

-          С много любов към живота и вяра, че ще дойдат по-добри времена. Знаеш ли, цял живот си лягам в толкова, в колкото искам да си легна. И няма състояние, няма компания и няма мъж, които да ме спрат, ако реша да си тръгна, защото ми се е доспало. Опитвам се да се храня здравословно, пия много вода и съм заредена с позитивна енергия към всичко, което се случва около мен. А иначе - цял живот правя неща, които харесвам. Никога не съм правила неща, които не ми доставят удоволствие.

Наталия Такова, „Вести"