сн. сп. “Блясък”

-          Наскоро снима приятеля си в два клипа. Как реши да го включиш в подобен проект?

-          Идеята първоначално беше друга - клипът за фолк песента трябваше да го направим в клуб. Заснехме го, но не се получи добре и реших да измисля нещо друго. В последния момент избрах да снимаме край Пловдив при едни много красиви макове. След това се пренесохме на морето и решихме да включим и мъж и нямаше как да е друг освен моя. А относно другата песен - отдавна исках черно-бял клип, който да изглежда точно по този начин. Нещата се получават много по-истински, когато има чувства. Заснехме го буквално няколко часа, преди Светлозар да замине за Америка...

-          Той ще прекара няколко месеца в САЩ. Липсва ли ти? Мислиш ли да заминеш при него?

-          Толкова много ми липсва, че дори не намирам думи, с които да го опиша. От друга страна, някак ми се иска да е по-лично и да не разказвам колко ми липсва, а в същото време не мога да го скрия, защото наистина е така. Чакам да получа виза, тъй като ми я бяха отнели. Ако всичко е ок, ще отида при него, а пък ако не успея да получа виза, най-вероятно ще се видим на някое трето място по света. Вече сме проучили, че в Карибския басейн в момента има много дъждове и урагани, едно от местата беше Бали, но ще видим.

-          Изглеждаш много влюбена, как всъщност се случиха нещата между вас?

-          Мога да кажа, че съм не само влюбена, но и обичам. Аз смятам, че етапът на влюбването трае около един-два месеца и след това човек започва да обича. Самата любов също се трансформира. Запознахме се преди около година, когато той се снима в друг мой клип - "Най-неправилният мъж". Тогава сякаш имаше нещо, което ме накара да мисля за него, не знам какво точно, беше много странно. Впоследствие, когато се чухме, той каза, че се чувствал по същия начин. Явно е трябвало да се случи.

-          Любов от пръв поглед?

-          Може и така да се каже. Въпреки че всичко това се осъществи на един по-късен етап от времето. Той направи първата крачка, покани ме да се видим, беше съвсем спонтанно.

-          Синът ти Майки как приема Светлозар, как се разбират?

-          Много добре, идеално се разбират. Майки много го харесва и дори ми е задавал въпроса: "Мамо, кога ще се омъжиш за Зарко?" (смее се). Децата са много искрени и въпросът показва отношението му.

-          В тази връзка да очакваме ли сватба скоро?

-          Аз мисля, че като цяло е много рано да се говори за такива неща. Имаме нужда известно време да бъдем заедно. Мога да кажа, че ако ми предложи... тогава ще мисля (смее се). В момента се чувствам много щастлива. Чувствам, че мъжът до мен ме допълва изцяло и смея да кажа, че за пръв път в живота си срещам такъв човек. Определено за момента не си представям, че мога да бъда с друг.

-          С какво те спечели толкова, изглежда ти е влязъл под кожата?

-          Ами той е просто... уникален! Като човек е страхотен. Не знам, много е различен от всички останали, наистина, просто си е моята половинка. Никога не съм се чувствала така в интерес на истината. Чак не мога да го опиша с думи. Не знам какво описание да дам, той е всичко, което дори не съм смеела да си мечтая за човек, когото мога да срещна. Повече няма какво да кажа.

-          Може ли да се каже, че си разочарована от предишните си мъже?

-          Имала съм разочарования, но е имало и хора, които са се държали добре с мен. Времето обаче е доказало, че нито един от тях не е бил моят човек.

-          Със Светлозар имате голяма разлика в годините, това притеснява ли те?

-          Да, с 9 години е по-малък. Не смятам, че това е проблем. Ако попитате него, той ще ви каже, че не е нужно да се повдига този въпрос, защото когато хората се обичат, това изобщо няма значение. А пък и разликата не е много фрапантна. В крайна сметка, общото между нас е, че и двамата сме родени в комунистическия режим. Той е 1988-а, а аз 1979 г., така че за малко да се разминем. Това е само в кръга на шегата де... Но нито аз се чувствам по-голяма, нито той се държи като по-малък. Абе, просто сме си ние, харесваме се и ни е добре, когато сме заедно. Въобще нищо друго няма значение. Смея да кажа, че той е  много по-разумен от мен и чувствам, че имам истински мъж до себе си. От много малък се е отделил от семейството си и се е оправял сам, което може би му е повлияло да порасне по-бързо.

-          Ревнувате ли се?

-          Да, ревнуваме се и двамата. Доста сме ревниви, но по равно проявяваме ревността си. Много се обичаме и затова е така, но се стараем по никакъв начин единият да не дразни другия и, честно казано, рядко имаме дрязги, и то съвсем малки.

Радослава Миленова, сп. "Блясък"