Антраник Шаварш Арабаджия-Астор е един от най-известните български илюзионисти. Роден е на 18 ноември 1943 г. в град Шумен. Той е единственият в Европа, награден със ,,Златният Оскар" от Международното братство на маговете през 1981 г. Също така е собственик на магичен театър ,,Астор", където се намира и къщата на мистър Сенко. Досега в кариерата си е направил над 16,000 представления по целия свят.
Тази година ще чествате 70-годишен юбилей и 50 години на сцената. Спомняте ли си кога сте били най-щастлив?
- Веднага се сещам за Норвегия - там вървях и си пеех по улиците от щастие. Беше през 1979 г. Тогава все още не бях известен на световния пазар и изведнъж в Норвегия ме слагат в една програма със светилата на магията. А аз отивам там просто да играя в едно шоу и - виждаш ли - това взе, че ме изхвърли 15 години напред. Тогава вървях и си пеех по улиците от щастие. Беше най-хубавият ми ден - изключвам деня, в който се роди дъщеря ми. Не съм пял дори и когато получих „Златният Оскар" от Международното братство на маговете и с това станах единственият илюзионист в Европа, печелил тази награда. А в Норвегия отидох след Белгия, където успях да пробия и да работя в прочутото „Ше Пол о Гети". Заведението минава за брюкселското „Лидо" или „Фоли Бержер" и в него са пели Едит Пиаф, Шарл Азнавур, Жозефина Бекер... Пол беше собственикът на кабарето, просъществувало дори по време на Втората световна война. Помолих трима големи импресариа в Белгия да ми направят договор да играя там. Отказаха ми с мотива, че съм от България, а тогава не беше лесно за човек от Източна Европа. Накрая си направих възможно най-хубавите снимки и отидох да се срещна лично с Пол. Чаках го и той се появи точно като бохем - с последен модел БМВ, облечен в смокинг, с бял шал и в компанията на две шармантни дами. Представих му се и поисках да играя в заведението. „О, не. Имам трима магьосници", отговори Пол. Аз реагирах и казах, че питам за догодина, защото сега съм зает, което не беше съвсем вярно. Съгласи се, но веднага отказа пак, щом разбра, че съм от България. Трябваха работни визи. Аз обаче продължих да атакувам и като последен коз извадих снимките. Взе, че стана. След това в което и заведение в Европа да пожелаех да играя, ме вземаха, щом видеха, че съм бил при Пол. Ето, това са едни тънки хватки, за които малко хора се сещат.
Кой ви научи на тези неща тогава?
- Много е важно да се сетиш на момента. Изтървеш ли го, губиш. В Америка съм запомнил една приказка - в точното време точният човек на точното място. Ако липсва едно от тези три неща, работата не става. Аз съм най-добрият, заведението е най-хубавото, обаче човекът е в отпуск. Не се получава. Има и една наша поговорка, която почти всеки родител казва на детето си: „Скромността краси човека." Аз обаче имам поправка: „Скромността грози човека." Когато си само скромен, падаш в канала и оттичаш. Аз не съм нахален, обаче мога да кажа какво мога.
Вие имате писмо, в което един от най-големите магове в света пише, че сте доказателството за високото ниво на магьосничеството в България. Високо ли е наистина нивото?
- Благодарение на нашия вожд Сенко смятам, че ние сме най-добрите на Балканите, в шестицата на Европа и в десетката на света. Магичното изкуство е най-древното в света. Преди да пеят и да танцуват, жреците са правели магии. Има един папирус, който се пази в Берлин, и в него пише за един маг на име Джеди. Той отива при фараона Хофу и му показва магия, като откъсва главата на патица, а след това тялото само отива до главата и животното се съживява. Фараонът нарежда магьосникът да бъде задържан в двореца и да му се даде всичко, което поиска, само и само да не излиза навън, за да не разберат хората, че има по-велик от фараона. Самият Рамзес II също е бил мой колега.
Сред българските управници има ли ваши колеги?
- Слаби магьосници са.Трябва много да обичаш магията, за да си добър. Ако искаш само да излъжеш, не можеш да си добър.
Организирате редовно Фестивал на магията. Какво се случва на този магически фест?
- Този фестивал го правим от 1976 г. на всеки 1 април, защото Денят на шегата на нас най-много ни подхожда. Фестът е в моя ресторант „Магичен театър". Има базар, предлагат се фокуси от хора, които ги произвеждат, или такива, които ги внасят от чужбина. Идвате и си купувате например устройство, което, като го натиснете, става букет. Така хора, които досега не са имали нищо общо с магията, правят своя първи номер. Има и програма, изнесена от по-млади магове, а в някоя от вечерите ние, доайените, правим шоу. Във фестивала се включват и най-талантливите фокусници от Балканите.
Изпълнявате ли все още вашият коронен номер с махането на главата?
- Да, но следващият път, когато ще го представя, ще е след месец и нещо. Пазя го за юбилея през ноември. По случай моята 70-годишнина на 16 и 17 ноември ще направя един двудневен фестивал, а точно на рождения ми ден, 18 ноември, ще изнеса спектакъл в зала 1 на НДК. За моя празник очаквам и световноизвестни гости. Едно от най-нашумелите имена на съвременното магическо изкуство Джеф Макбрайд ми обеща, че ще дойде.
За толкова години в магическото изкуство остана ли за вас неразгадан номер?
- За съжаление не и поради тази причина аз съм лишен от удоволствието да бъда зарадван с нещо. По време на последния случай, когато не бях 100 процента сигурен как става номерът, беше в Лас Вегас. Гледах програма и конферансието обяви невиждан досега номер на левитация, летене. Аз, освен че ги знам всички начини, имам и една книга, в която пише 100-те начина на левитация, но не съм я отварял, защото си знам нещата. И в един момент магът на сцената издигна асистентката си в нещо като голямо метално яйце. Допусках как се прави, но не бях сигурен. Затова веднага станах и се затичах отстрани на сцената, за да видя механизма. Оказах се прав в предположенията си. Тогава разбрах, че аз действително съм лишен от възможността да се радвам.
А знаете ли как лети Дейвид Копърфийлд?
- Да. Аз дори намерих в Лос Анджелис човека, който му е направил секрета. Говорих с него и той каза, че мога да си го поръчам. Не го направих, защото не е колегиално, но Мадона отиде, купи си го и полетя на сцената.
Кои хора се хващат повече на фокусите?
- Децата и по-необразованите хора по-лесно стигат до секрета на магията. Колкото един човек е по-учен, толкова по-сложно си обяснява нещата. Играх веднъж в едно вариете в Албена и сред зрителите бе един професор - изключително ерудиран човек с три висши образования. Показвам му номер с кърпа, която изчезва в ръцете ми. След представлението той дойде и ми каза, че е разгадал тайната на фокуса. Според него аз превръщам кърпата в пластинка, а нея крия между пръстите си. Това може и да е възможно, но кому е необходимо... Ето колко сложно професорът си го обяснява. Докато елементарният човек или детето не могат да търсят такива сложни неща. Аз съм много благодарен на българската публика, защото тя няма спирачки. Следи внимателно и коментира на глас: „В ръкава, в джоба, отзад на ръката..." Затова всеки номер трябва да го изпълниш брилянтно.
Коя магия искате да направите, а не можете?
- Ако не мога да направя нещо, аз не искам да го правя. Никога не мечтая за невъзможни неща. Клиент ми каза неотдавна, че правя магиите така, както дишам. И май е така.
Биляна Богоева
