Илиана Раева влиза в политиката! Шефката на федерацията по художествена гимнастика учреди партията си „Обединена България" на 22 юни в зала 1 на НДК. Признава, че се хвърля в това ново за нея поприще с голям хъс и не се страхува от политическата кал. Броени дни преди конгреса Илиана ни посрещна в дома си, в който личи нейният почерк. В двора тя е определила мястото на всяко цвете, а градината е перфектно поддържана. Компания ни правят домашните любимци - две кучета, които с удоволствие позираха за фотосесията.

Илиана, 2013 година се оказ­ва повратна за теб и за съпруга ти Наско Сираков. Ти учредяваш партия „Обединена България", а той се вър­на в „Левски". Някой предсказвал ли ви е, че всичко това ще се случи?

- Не, не ни е предсказвал, но винаги съм вярвала, че един ден Наско ще е там, където му е мястото - в „Левски". А за себе си въобще не съм изненадана, че имам такова огромно желание и с такава страст и вяра се хвърлям в политиката.

Как ти хрумна идеята за партията?

- Винаги съм била социално ангажирана, а и всичко, с което съм се занимавала, е изграждало у мен определени качест­ва. Най-важните от тях са комуника­цията ми с хората и работата в екип. Научих се да разграничавам личното от професионалното отношение към един човек. Освен това за ръко­водителя е изключително важно да е отговорен и грижовен.

Изброявам всичките тези качества, за да покажа, че дефицитът в сегашните полити­ци не е техният професионализъм, а ценностната им система. Има хора в партиите и в парламента с качества, но им липсва морал. Мнозина, с които се срещам, се опитват да ме предпа­зят и ме съветват да не се занимавам с политика, но това ме амбицира още повече и ми дава сили и кураж да не се отказвам. Вярвам, че

мога да бъда обединител и вдъхновител.

Не те ли е страх, че хора, обиколи­ли много други партии, сега ще се присламчат към теб?

- Не ме е страх. Нормално е, като си раз­очарован от някого, да не продължиш да работиш с него. В нашата партия могат да намерят място хора от раз­лични формации, които не са се омас­карили по време на своята дейност като политици, и такива, на които не им е даден шанс да развият своя огромен потенциал като професиона­листи и експерти.

Добре де, защо не учреди партията преди една година и сега да участ­ваш на изборите?

- Можех да участвам на тези избори, но желанието ми е да направим това, когато партията ни е силна, готова и можеща. Мотото ми още като гимнастичка е, че винаги има начин. Убе­дена съм, че има начин да заживеем по-добре! Знам, много е трудно хората да ти повярват, но за моя радост сре­щам огромна подкрепа, и то не само в България. Нашите общности в чужби­на също застават зад мен, особено от Испания, където живеят 350,000 съна­родници. Помагат ми много хора, дори бивши министри и зам.-министри...

Така ли? Кои?

- Сега няма да кажа имена, но те ще ста­нат известни, когато се учреди пар­тията. Това са хора много уважавани от обществото. Залагам и на млади експерти, учили в престижни колежи в чужбина.

В едно интервю каза, че това няма да е партия на популярните лица. Все пак няма ли да поканиш хора, които са известни на общество­то?

- Срещнах се с Гриша Ганчев. Той хареса идеите на партията и каза, че би ме подкрепил. Поканила съм и Орлин Пав­лов. Искам той да е и в ръководство­то на партията. Но трябва да се знае -аз няма да използвам моите популярни приятели, за да трупам гласове. За мен приоритет е членове на пар­тията да станат хора, които имат капацитета, желанието и възмож­ностите да работят. Много се драз­ня, когато някой ми каже: „Ама не се цапай с политика."Чудят се защо не си живея като бей и да си почивам. Просто имам потребност да го направя.

Да де, ама в политиката винаги има договорки, битка на лобита, задкулисни игри...

- Ние така ще се договаряме, че всичко да бъде в полза на страната и на хо­рата, които живеят в нея.

Кой те финансира и откъде идват парите?

- До този момент всичко си финансирам сама и плащам от моята банкова сметка. Разговаряла съм с представители на бизнеса на България, които казват, че в бъдеще ще ме подкрепят и аз няма нищо да крия. Нашата партия е дясно ориентирана и сме наясно, че икономи­ката и бизнесът са много важни, за да тръгнат нещата.

Не мога да повярвам, че досега ни­кой не ти е предлагал да членуваш в партия!

- Аз пък не мога да повярвам, че ти не можеш да повярваш! Била съм за един месец в ССД на Софиянски, но сама се оттеглих. Застанах и зад Петър Стоянов, който, преди да бъде избран за президент, покани мен и Наско в дома си и ние изразихме подкрепа за него, но не сме били членове на СДС.

Ще влязат ли в „Обединена Бъл­гария" Наско и двете ти дъщери като членове?

- Все още не са си попълнили деклара­циите, но се надявам да влязат. (Смее се.) Моят баща обаче няма да стане член на партията ми, защото е от БСП. Подкрепя ме и ми желае успех, но е верен на идеята. Ще дойде обаче на конгреса в НДК.

Често в медиите се публикува едно предсказание, че жена политик ще спаси България. Да не би да си ти?

- Аз съм жена, която обича патриархал­ния свят, и искам до мен да има силен мъж, но ние имаме едно качество, което е много важно за политиката - грижовността. Отглеждаме плода, детето, мъжа... Възхищавам се на Ан­гела Меркел. Неслучайно единствена­та държава, която има икономически растеж по време на кризата, е Герма­ния.

Не ми отговори - ти ли си жената, която ще изведе страната ни от кризата?

- Не мога да кажа, че аз съм тази жена, но ще използвам това пророчество и ще се придържам към него.

На следващите избори ще минеш ли 4-процентовата бариера за влизане в парламента?

- Какви 4 процента! Не само че ще ги мина, но моите амбиции са съвсем различни.

Да разбирам, че искаш да си водеща партия, така ли?

- Естествено!

Дотук с въпросите за политика. Знам, че си живяла няколко дни в дома на Вера Кочовска, лека й пръст. Какво се случи тогава?

- Вера Кочовска е един изключителен феномен, Бог да я прости. Аз тогава имах здравословен проблем - много сериозен хроничен цистит със звер­ски болки. Отидох в дома й, в който все едно се намираш в друго измере­ние, в друг свят. Седях и я слушах. Поч­ти не съм й задавала никакви въпроси. Кочовска ме събуждаше сутрин в 5 часа, за да ме лекува.

Правеше го и на обяд, и вечерта. Ви­дях с очите си как изкарва енергията през устата. Това е едно синьо кълбо, в пъти по-гъсто от цигарен дим. Пет дни стоях в дома й и след това моят проблем изчезна. Помня как, когато бях при нея, се играеше мачът на „Парк дьо Пренс", в който Емо Костадинов вкара онзи паметен гол, класирал ни на световното първенство в Амери­ка. Никога няма да забравя какво каза Вера в онзи момент: „Ще видиш каква радост ще има!" Тогава никой не вяр­ваше в успеха ни, но тя позна.

А какво ти е предсказвала Вера Ко­човска?

- При нея за предсказания никога не съм ходила. Ванга беше тази, която ми предсказваше. Дори като отидох при нея, тя ми поиска захарта, но аз й обяс­них, че не искам да ми гледа и не желая да знам какво ми предстои, за да мога сама да се боря за нещата. Тогава тя много се смя. За мен силата на духа е важна. Духът е този, който може да излекува тялото и да те извади от тежка ситуация.

Колко често влизаш в параклиса, който имате в двора?

- Не много често. Обикновено го правя на празници. Когато имам тежък проблем или съм много щастлива, също влизам да запаля свещичка.

Колко пъти си плакала пред икона?

- Много пъти. Аз съм силно емоционален човек и лесно раним.

Питам те, защото ми прави впечатление, че Господ ти изпраща сериозни изпитания.

- Да, точно така, но той го прави, за да победя моите страхове. Господ ми даваше препятствие след препятствие и по този начин станах силна в очите на хората. Аз обаче не се определям като такава. Имам си много страхове. Плаша се от болести, не мога сама да тръгна да търся работа в чужбина, изпитвам ужас да пътувам с самолет. Но пък не се страхувам от нещата в социалния живот. Там съм смела.

Знаеш ли, Господ си е направил майтап с мен, като ми е наредил невероятна астрална карта със зверски страсти и ме слага само там да работя, къде трябва да управлявам тези страсти. Ето това беше уникална школа за мен.

Все още имаш белег от операцията, която ти правиха неотдавна...

- Да, претърпях операция на възли на щитовидната жлеза, но вече съм до­бре.

Мислила ли си някога да ходиш в Ти­бет?

- О, да. Много искам да отида в Тибет, в Индия и в Египет. След години съм си обещала да отдам цялото време на себе си. Тогава ще пътувам много и ще пиша. Нямам тър­пение да тръгна, за да опозная света и себе си в пълна степен.

Няма как да не те попитам и за Наско. След 30 години съвместен живот стават ли съпрузите прос­то съквартиранти?

- Хората могат да станат съкварти­ранти още на първата си година от брака. Само че за нас това не важи. Ние сме много ангажирани и в дома ни е на­шият релакс, нашето спасение. Може би затова семейството ни оцеля тол­кова години.

Ти ли си главната причина Наско да има тази нова прическа, която толкова се коментира?

- Не, не съм аз причината, но когато някой иска да промени визията си с помощта на пластичната хирургия, съм „за", стига това да е в рамките на красивото. При него се получи на сто процента. Наско не носи перука. Слаган му е косъм по косъм и това е неговата коса. Тя си расте и се под­стригва. Операцията беше направена в една от най-квалитетните клиники в Европа. Даже трябваше да чака месе­ци. Ефектът е поразителен. Той стана като едно момче.

За теб също са писали, че си се под­лагала на пластични операции...

 - Нямам нито една пластична операция. Не съм си слагала и силикон в бюста. Разхубавявам се, като си правя раз­лични мантри. Имам стогодишни дървета в градината - борове и дъбове. Съществува цяла наука за това как да си млад и здрав.

Вярно ли е, че като прегърнеш 100-годишен дъб, се успокояваш и можеш да се излекуваш?

- Да, и аз го правя непрекъснато.

Какво стана с йогата?

- Не мога да стигна до нея.

Ти си ми признавала, че с нетърпение чакаш момента, в който дъщерите ти да те направят баба.

- Няма такъв шанс, доколкото виждам. (Смее се.)

А дъщерите ти имат ли си сериозни приятели?

- И двете си имат приятели. Те не оби­чат да говорят за личния си живот. Не бързат да се омъжват, но аз приемам това тяхно решение. Бракът е фор­малност.

Те с какво се занимават сега?

- Мениджъри са в басейна „Спартак" и имат над 25 групи по аеробни занима­ния и фитнес.

Появи се една клюка, че си уволнила гимнастичка, защото е тръгнала с футболист, който пък бил гадже на Славея. Вярно ли е?

- Глупости. Славея никога не е имала сериозна връзка с футболист. Освен това Елена е една от любимите ми гимнастички.

Пише се, че сте си развалили отно­шенията с Христо Стоичков.

- Напротив. В прекрасни отношения сме.

Имаш една голяма мечта - да бъдеш актриса. Би ли приела да се снимаш в някой от сериалите?

- Зависи каква роля ще ми предложат. Бих приела само тази, която мога да изпълня. На този етап обаче няма как да стане, тъй като това, което ми предстои с партията, е най-важната мисия в живота ми.

Накрая - какъв е урокът, който ти даде „Денсинг старс"?

- Ще направя паралел между танцувалното шоу и живота. Урокът е, че невинаги най-добрият печели. Но има и още нещо. Невинаги да си победител означава, че си загубил.

Антон Стефанов

Дъщерите на Илиана и Наско не бързат да се омъжват

Като жури в “Денсинг старс” бе строга, но справедлива

Наско си присаждал косъм по косъм