Задушница е сред най-важните дни в християнския календар. Това е денят, в който живите почитат паметта на мъртвите, като правят помен в тяхна чест. С това хората се надяват да измолят прошка от Бога за греховете на мъртвите си близки. Голяма задушница е известна още като Месопустна. Тя се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Камбаната се бие на траур, а живите близки задължително посещават гробовете на мъртвите, където оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. След което раздават подавки, в които има жито за „Бог да прости починалия“. Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати. От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили. Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“. Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си. Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното. В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“. За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв. Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал. Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро. На следващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост.