сн.: Личен архив
Два живота в полет. Така само с три думи Емилия и Тодор Гърбови описват своя дългогодишен съвместен живот, посветен на авиацията. Тя е първата жена пилот на военен реактивен самолет, а той - опитен военен авиатор и инструктор. Семейство Гърбови са единственото семейство на военни летци в България. Въпреки преклонната си възраст и двамата не спират да летят, макар и насън. Преди две години те станаха почетни граждани на Сухиндол - градd, в който е роден Тодор. През зимните месеци живеят в София, но всяко лято се връщат в семейната къща в Търновско. Там с огромно удоволствие идват техните внуци и правнуци.
Като малко момиченце в родния Полски Тръмбеш Емилия страдала много, че няма крила и не може да лети като птиците. Нито съветите на майка й, че това е "мъжка работа", нито плачът на баба й да не се качва на "дърво без корени" са били в състояние да я разубедят. Така на 22 юли 1946 г. е направила своя първи скок с парашут от 800 метра, а по-късно е завършила Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Летяла е 30 години във военната и спортната авиация, изпълнила е 12,321 полета с 3,450 летателни часа. Тя е военен летец инструктор I клас. Емилия Гърбова е обучила летци, с които може да се изгради цяла авиационна база.
Тодор е роден в Сухиндол, откъдето са прославените български пилоти Пеньо Попкръстев и Петко Попганчев. Жаждата си за летене, още ненавършил 16 години, започнал да утолява с безмоторен самолет в родния град. След това продължил да се обучава в Мусачево, а първият му полет на безмоторен самолет е на 23 юни 1947 г. Пролетял е 6,500 часа на 20 типа безмоторни, моторни и реактивни самолети. Той е излитал и успешно кацал 15,000 пъти.
"С Емилия бяхме съвипускници във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Аз постъпих през 1950 г., а тогава бяха допуснали само в два випуска да се обучават жени. След три години двамата завършихме с отличен успех и бяхме произведени в лейтенанти. Мен ме оставиха като пилот инструктор в училището. Макар че още като курсант старшина започнах да изпълнявам инструкторска длъжност. Обучавах бъдещи летци на самолетите МиГ-15, МиГ-17 и Л-29. Като пилот инструктор получих последователно всичките останали офицерски звания до полковник включително. Беше ми присвоено и званието "Военен летец първи клас". Жена ми се пенсионира като подполковник", връща се назад в годините 81-годишният авиатор. Семейство Гърбови имат един син, две дъщери, 6 внуци и 4-има правнуци. Случайно или не, точно в нощта срещу 12 април се е родила четвъртата правнучка, която носи името на един от българските космонавти - Александра.
В живота на Тодор има един критичен момент, в който спасил живота си на косъм. Паметното премеждие се случва на 17 ноември 1978 г. "Трябваше да превозим инструктори от учебната база в Щръклево до полигона в Обретеник, Русенско, а самолетите ни бяха снабдени и с учебни бомби. Спокойно, с познатите му привични действия пред мен в кабината зае своето място старши лейтенант Вилхелм Димитров. Той трябваше да покаже пред представител на старшото командване, че не е забравил как се извършва бомбомятане, макар че известно време не беше изпълнявал този вид бойна подготовка." Младият летец пуснал двигателя и отправил самолета към старта. Когато машината се отделила от бетона на 5-6 м височина, се чул силен гръм, който огласил района на летището. В следващия момент крилата тежко се ударили о земята. Самолетът подскочил нагоре, но скоро, обгърнат в пламъци, пак се понесъл обратно. "След гърмежа моментално хванах лоста, но установих, че надлъжното управление не отговаря на командите. При това положение самолетът е почти безпомощен и най-малката грешка в пилотирането може да доведе до непоправими последствия", с вълнения споделя пилотът.
Огромният опит, съобразителността, умелото майсторство и хладнокръвието на Тодор Гърбов се оказали особено полезни в тези тревожни и скъпи секунди. Той успял да приземи и успокои самолета, а така спасил не само своя живот, но и този на лейтенанта пред себе си. Когато се отдалечили на около 20 м, самолетът започнал да гори, а на едно от крилата му имало бомба. Пожарникарите, като откриват критичната картина, тръгнали да се спасяват, а Тодор заедно с командира на базата се заел да гаси самолета със свободния маркуч.
И до днес полковникът от резерва пази в една кутия от обувки вкъщи отломки от изгорялата машина. "Тази авария не ме отказа да летя. Напротив, започнах да го правя с още по-голям хъс и желание да се докажа. От лейтенанта до мен обаче летец не стана. Той се изплаши и реши да се откаже", разказа авиаторът. Куп критични ситуации е преживяла и неговата съпруга. Тя например е приземявала самолет със счупен колесник, а при силна буря машината се блъснала в жици за ток, но по стечение на обстоятелствата електроподаването било прекъснато.
Златина Димитрова
