Иван Костов прави магии на дясното пространство, за да е все разцепено

Емил Кошлуков

Борисов стана кмет на София през 2005-а с категоричен резултат на първи тур, 70% от гласовете. Кмет на София е нещо като премиер на Македония, такъв е мащабът приблизително. След две години отново печели на първи тур, след това ГЕРБ вече става партия, която започва да побеждава на всеки следващ национален избор. До днес ГЕРБ е водена от Борисов и е първа сила на всички избори дотук без последните президентски.

Десницата до този момент е водена от Костов, който идва на власт след кризата на Виденов с пълно мнозинство. След един мандат в управлението СДС се срива от 137 депутати през 1997 г. до 50 през 2001 г. Костов разцепва СДС и заедно с група негови съмишленици основава ДСБ с претенции за истинска чиста десница. На следващите избори той има вече 17 депутати, СДС има 20. След това пак се връща при СДС, сега десницата е обединена в Синя коалиция. Нещата продължават надолу, обединението има само 15 депутати. Пак се разделят, през 2013 г. отново ДСБ напуска коалицията, никой не влиза. Следващата година правят Реформаторски блок с 23-ма депутати.

През всичките тези години в ГЕРБ са с Борисов, в старата десница има непрекъснати смени. Минават Костов, Надежда Михайлова, сега Нейнски, Петър Стоянов, Юруков, Мартин Димитров, сега е при Радан, Марков, днес е Лукарски. Костов също си заминава, сменя го Радан Кънев. Правят се десетки комбинации и коалиции - със земеделци, с граждански съвети, с Любо Дилов, с кого ли не.

ГЕРБ начело с Борисов заявява ясно, че е дясна проевропейска партия. Определя категорично БСП за свой противник. Управляват или сами, или в коалиция с десни партии, когато има такива. Лупинги ала Евгений Михайлов и Слави Бинев са немислими при тях. Кандидатите им печелят винаги, без Цецка Цачева.

В останалата част от дясното непрестанно се води братоубийствена война от десни лидери с его толкова голямо, че може да си има отделен фейсбук. До ден днешен - отворете страницата на ДСБ, за да видите какво става. Това заслепение доведе Орешарски, когато никой не влезе в парламента от тях и Борисов нямаше с кого да направи кабинет, макар че пак спечели изборите. БСП, ДПС и „Атака" направиха правителство, не за дълго, но направиха.

Сега наблюдаваме повторението на същия филм. Отново уж десни хора, които обаче мразят почти всеки друг десен, са толкова високомерни, че се чудя как ги държи земното притегляне, тези вселенски гиганти в политиката. Пак правят нови партии, пак унищожават обединението в Реформаторския блок, пак хулят и плюят по всеки, който призовава за мъничко разум и реализъм. Пак Борисов им е враг заедно с РБ.

Разбира се, пак ще се провалят. Може би е добре това веднъж завинаги да се приключи с мизантропията и нахалството им. Явно друга оправия няма с тия хора. Ако си антикомунист, се бориш с комунистите. Ако си десен, подкрепяш десните и левицата ти е опонент. Ако обаче по цял ден нападаш най-голямата дясна партия, ако непрекъснато атакуваш вчерашните си партньори в десницата, ако наливаш очевидно вода в мелницата на БСП, тогава какъв си?