Служебното правителство, чиято основна задача е провеждането на избори, а не законодателна инициатива, предлага ограничаването на правото на глас на българите в чужбина.

На страницата на служебното Министерство на правосъдието са предложени промени в Закона за българското гражданство, с които да бъде въведена уседналост за парламентарни и президентски избори. Така бюлетина ще може да пускат само онези българи, които са живели в Родината 3 месеца преди датата на изборите.

Предложението предизвика критиките на юристи, политици, а и на хиляди българи по целия свят.

Според конституцията право да избират парламент и президент имат „гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода". С промените Министерството на правосъдието, изглежда, прави опит да дописва конституцията.

Изискването за уседналост в България има за местни и европейски избори. Това е възможно обаче, тъй като основният закон казва, че тяхното провеждане се урежда със специален закон. При вота за Народно събрание и президент правото и начинът на провеждането му са фиксирани в конституцията. Там също е уточнено, че правата и задълженията на всички български граждани са равни, независимо къде се намират.

Промените очевидно са замислени като „удар" срещу българските турци, които на база двойното си гражданство имат право на глас на парламентарни и президентски избори.

Ако предлаганият законопроект бъде разгледан и приет от 44-тия парламент, на практика ще бъдат ограничени правата на всички българи зад граница, които имат постоянен адрес извън територията на България.

"Не съм наясно защо служебното праителство се занимава с изборния закон, обикновено е дело на партиите. Предложените промени ще ограничат и направят напълно невъзможно българите в чужбина да гласуват", коментира живеещата в Ню Йорк Елена Хамбарджиева. Тя е активна в организирането на изборите в тази част на САЩ, а през миналата година си навлече гнева на псевдопатриота Валери Симеонов. Той й написа да не му "се мотае в краката", след като Хамбарджиева се появи в "Шоуто на Слави" и в други предавания да протестира срещу ограничанията за броя на секциите зад граница, които останаха в новия Изборен кодекс по предложение на бандата на Симеонов.

Още тогава т.нар. патриоти поискаха въвеждане на уседналост за гласуване, но то не бе подкрепено от мнозинството.

"Това е странно решение, което противоречи на всички усилия, направени през последните години - законови и инициативни, да бъдат облекчени към избирателна активност българите в чужбина и привлечени към това, което се случва в България - политическа и икономическа, така че не мога да си обясня това предложение", пък коментира бившият ни генерален консул в Чикаго Симеон Стоилов.

Според активиста Димитър Иванов, който от години живее в Цюрих, това е опит за ограничаване на активното избирателно право на над един милион българи. "С тази идея се прави опит да се зачеркнат 15 години изборна история в чужбина и това на фона на рекордната изборна активност на изборите на 26 март, когато гласуваха 84,721 български граждани в чужбина извън Турция", коментира Иванов. Той също недоумява как служебното правителство решава да поеме такава инициатива - далеч извън рамките на мисията му.

Иванов смята, че предложенията противоречат на конституцията. „Обяснявам си това с тенденциозната тактика, която се прилага от т. нар. патриотични среди, които започнаха с физическото ограничаване на правото на глас на нашите сънародници, които живеят в Турция."

„Зад тази дума „уседналост" се забранява вота в чужбина", заяви живеещият във Франция Стефан Манов. Според него е учудващо, че служебното правителство се занимава с това. „Подготвили сме писмо до президента, защото всичко се върши от него", заяви Манов. Според него именно

Румен Радев стои зад този закон

„За него гласуваха във Великобритания 55% на втори тур. Той предава собствените си избиратели", заяви Манов. А целта на президента, според българите в чужбина, е да се хареса на патриотичните формации.

Проф. Михаил Константинов обаче обясни, че вотът от чужбина на може да обърне изборите. „В чужбина има 1 милион избиратели. До 2001 година се гласуваше само в посолства и консулства. До този момент сме правили 24 национални избора с гласуване в чужбина - 9 парламентарни, 6 президентски в два тура, и три европейски. Резултатът е практическа нула", заяви проф. Константинов.

Предложените текстове за промяна сега са обект на публично обсъждане и събират повече негативни коментари в сайта на Министерския съвет. Потребителят danpetrova пише: "Децата ни са в чужбина, а Вие искате да им отнемете едно от правата за участие в живота на Родината ни. Не ограничавайте изборните права на българите в чужбина, ами ги улеснявайте, като въведете електронно дистанционно гласуване. Не ограничавайте права, работете да създадете условия да се върнат в България." А потребителят gavrilov пита: "Дами и Господа, автори на този скандален текст, не се ли срамувате от себе си? А би трябвало!"