Всички срещу ДОСТ

Ахмед Доган и Лютви Местан премериха сили един срещу друг за първи път на парламентарни избори

Зорница Стоилова

ДОСТ успя да разбие монопола на ДПС над българските турци и мюсюлмани, но не и да получи правото да ги представлява в парламента като алтернатива на олигархичния модел на ДПС. Партията на Лютви Местан събра 2.88% на изборите, или малко над 100 хил. гласа. ДПС взеха близо 316 хил., но на практика свиват подкрепата си почти двойно за последните осем години. ДОСТ печели убедително вота на българските изселници в Турция, както и на живеещите в Западна Европа български мюсюлмани. Но във всички смесени области в страната ДПС все още води с по няколко хиляди гласа. (Виж графиката.)

„Въпреки че не успя да влезе в парламента, ДОСТ нанесе сериозна щета на ДПС", казва Геновева Петрова от агенция „Алфа рисърч" и дава пример с Кърджали, където ДПС пак спечели, но ДОСТ го лиши от един мандат. Според нея обаче все още не може да се каже дали този пробив е дългосрочен и устойчив. „Знаем как се мотивира вотът на тези избиратели, той е управляем от други фактори, не от волята на избирателя, и няма гаранция, че на следващите избори той няма да се върне към ДПС", обяснява тя.

В изборната нощ ДПС със самочувствие се заяви като фактор, от който ще зависи следващото управление. „Ние сме задали формулата на стабилността в България и тя е ценностно мнозинство на база сходства в програмите", каза Мустафа Карадайъ. Анализатори, сред които съветникът на БСП Росен Карадимов, изтълкуваха думите му като предложение за подкрепа на правителство на малцинството на Борисов. Това няма да е прецедент. Движението крепеше Борисов и в двете му управления досега, като осигуряваше подкрепа по ключови теми в замяна на обществени поръчки за „обръча от фирми".

Нищо от това обаче не беше акцент в предизборната кампания, минала под мотото „Всички срещу ДОСТ". Формацията на Местан търпеше удари както от другите партии, така и от органите на властта заради подозрения за намеса на Турция във вота. В същото време медиите около Пеевски и избрани анализатори старателно препираха имиджа на ДПС като „патриотична" партия и приемлив партньор. Разбира се, намесата на други държави в българската политика не може да се толерира. Опитите на Турция да влияе в България през ДОСТ са опасни и неприемливи. В реакцията на службите обаче има проблем - усилията на полицията (и ДАНС) бяха насочени срещу практики, които ДПС прави безнаказано от години. По тази тема обаче държавна реакция няма.

„Изборите не бяха свободни, честни и демократични", заключава кандидат-депутатът от ДОСТ Хюсеин Хафъзов. „Затова са виновни и отговорни на първо място политическата класа - по-голямата част от политическите партии използваха образа на ДОСТ, за да привлекат националистически гласове. На второ място - медиите, които се включиха в тези обвинения и клевети и продуцираха новини, базирани не на факти, а на предположения. На трето място, държавните институции, които на определени нива се включваха да съдействат, а понякога даже да насочват и ръководят първите два фактора", коментира той. Това е и причината ДОСТ да поискат касирането им.

В смесените райони, където ДПС има представители в местната власт, конфликтите между двете партии варират от откази ДОСТ да използва читалището през късане на плакати до „изгонване" от срещи с избиратели. „Кметовете започнаха да сплашват населението, че който си има работа с ДОСТ, има проблеми с властта и законите в страната", разказва Хафъзов. „Имало е случаи, например в село Бабяк, когато пием кафе с човек от селото, качваме се в колата и виждаме как му наскачат и го хващат за ревера да го бият." Докато разлепя агитационни материали за ДОСТ кандидат на ДОСТ в Хасковски район, е „арестуван" от представители на СОТ. Автобус, облепен с рекламни стикери на „Обединение ДОСТ", е разбит в центъра на Разград. Офисът им в Шумен осъмва с окървавени плакати.

Реакции на властите липсват, а където се намесват, оставят нещата без последствия. За сметка на това полицията е активна да разследва сигнали за ДОСТ. Три дни преди изборите домовете на активисти на партията от Краище, Лъжница и Дебрен са обискирани. Не става ясно какво търсят органите на реда, но не откриват нищо. В Смолянско полицаи обикалят по домовете на граждани да ги питат дали са пътували до Турция, организирани от ДОСТ, и получавали ли са пакети с храна. Офисът на партията в Айтос е претърсен за списъци с пътуващи до Турция автобуси. Според Хюсеин Хафъзов тези действия трябва да внушат, „че който гласува за ДОСТ, провежда антидържавна дейност".

А за капак „Обединените патриоти" спретнаха грозен цирк на българско-турската граница, за да попречат на автобусите с български изселници да влязат в страната. Т.нар. изборен туризъм съществува, откакто в България се провеждат демократични избори, и ДПС се е възползвала обилно, но това е първият път, когато на патриотите им хрумна да блъскат възрастни хора пред камерите. ДОСТ решиха да сезират и главния прокурор за „безчинствата" по границата с искане за снемане имунитетите на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.

От интервю на Валери Симеонов стана ясно, че патриотите, БСП и ГЕРБ имат заслуга за въведеното в последната седмица изискване от ЦИК декларациите, с които хората заявяват, че няма да гласуват на друго място, да се попълват и подписват на място. Това беше причина една част от избирателите да не успеят да гласуват преди края на изборния ден. А според Местан е подействало и като образователен ценз за гласуване, какъвто по закон няма.

До редакционното приключване на броя ЦИК не направи коментар за оказан политически натиск върху решенията на комисията. Но пък служебният министър Огнян Герджиков защити организацията на изборите: „За мен няма никакви основания за касирането на вота. Не е имало реални нарушения на граждански права."

Блокадата на границата срещу пристигащите от Турция автобуси е една от причините Лютви Местан сега да планира искане за касиране на изборите