Някой от тях ще е новият премиер
Екип на BG VOICE
Възможност за стабилно мнозинство, но с известни рискове за управлението - този извод може да се направи от резултатите от извънредните избори в България. Пет партии или коалиции влизат в парламента - ГЕРБ, „БСП за България" (БСП, „Екокласност", „Нова зора", Комунистическа партия на България, Земеделски съюз „Ал. Стамболийски", Политически клуб „Тракия"), „Обединени патриоти" (НФСБ, „Атака" и ВМРО), ДПС и „Воля". Първите преговори за съставяне на коалиция едва ли ще започнат в близките дни. ГЕРБ вероятно ще изчакат обявяването на окончателните резултати, а най-вероятно и свикването на парламента. Но още в неделя вечерта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията му ще направи всичко възможно, за да състави правителство.
Засега тя може да разчита твърдо на „Воля", доколкото бизнесменът Веселин Марешки още след президентските избори даде ясно да се разбере, че безпрекословно подкрепя ГЕРБ. А мнозина източници „от кухнята" дори съобщават, че „Воля" е поредната лабораторна партия, създадена от сивия кардинал в ГЕРБ Цветан Цветанов, за да отклони гласове от съперниците, а после да служи за патерица на управляващите. В различните години тази роля изпълняваше и РЗС на Яне Янев, „Атака" на Волен Сидеров, дори патриотите. Според окончателните данни гласовете и мандатите на ГЕРБ и „Обединени патриоти" (ОП) са достатъчни, за да се излъчи правителство. ГЕРБ има 32.65% от гласовете и 96 мандата, а ОП - 9.07% и 27 мандата, което прави общо 123 мандата в 240-членния парламент. „Приемаме разговори за коалиция с всички български партии", съвсем откровено заяви в понеделник Валери Симеонов. Той обаче отбеляза, че няма да отстъпи нито крачка от програмата си. И дори намекна, че по всички точки програмата му почти съвпадала с тази на БСП, докато с ГЕРБ имали съществени различия.
Коалиция единствено с патриотите пък поставя много въпросителни, и то не само защото това мнозинство е твърде близо до санитарния минимум от 121 гласа (50% плюс един глас), гарантиращи комфорт на управлението. „Самото участие на националисти в правителството ще бъде прецедент за България. За първи път имаше участие на националисти в управленската формула, но с назначения в самото правителство не е имало до този момент", заяви политологът Първан Симеонов. От друга страна, това следва и европейския модел, наложил се в почти 80% от държавите на континента, където има силни националистически формации, а те или подкрепят правителството, или сериозно влияят на останалите партии, които се чувстват длъжни да възприемат части от програмата им. Така стана например в Нидерландия (за нея четете на 32-33 страници).
И ако в очите на Европа патриотите в правителството на Борисов ще са поредната страна, сдобила се с такъв кабинет, твърде зле това би се възприело от съседна Турция на Ердоган, където тепърва нещата ще ескалират към великотурска и ислямска диктатура заради референдума. Същевременно „Обединените патриоти", съставени от три партии, доскоро враждуващи открито и яростно както на чисто личностна основа, така и в битка за подялба на електорат, в никакъв случай не представляват мечтания коалиционен партньор за ГЕРБ, защото както бързо се обединиха за президентските избори през есента на м.г., така и лесно могат отново да се разделят.
Търканията при тях минават засега основно между двата колоса - Симеонов и Каракачанов. Г-н Симеонов е сприхав, раздразнителен, готов във всеки момент да действа импулсивно и без здрав разум. Обиграният (включително и в кабинетите на Държавна сигурност) г-н Каракачанов успява да запази мирния тон, да не отговаря на агресията с агресия и това тушира за момента до голяма степен противоречията поне на повърхността. Арогантният до скоро Волен Сидеров засега предпочита да си мълчи и да не наддава глас, но не е ясно докога.
Заради всичко това на Бойко Борисов ще му се наложи да си ползва „лабораторната" партия на Веселин Марешки. А той дори постави условия за министри, далеч надхвърлящи трудно спечелените 4.15% от гласовете и 12 мандата. Очакванията, които Марешки заявяваше в предизборната кампания, бяха за доста по-висок процент и трето място в крайната класация. Въпреки това в понеделник той заяви, че няма да даде подкрепа, без да получи поне едно министерско място - не за него, а за човек от екипа му. Постоянна заявка на „Воля" по време на кампанията бе, че са готови да се коалират с този, който ще изпълни програмата им, а тя съдържа доста нереалистични изхвърляния.
На този фон още в понеделник пристигна и ултиматум от Слави Трифонов под формата на открито писмо до бъдещия парламент, в което той им дава две седмици срок от свикването, за да започнат да работят по изпълнение на референдума. „Дами и господа, новоизбрани стари политици, и ти, аптекарю, единственият ангажимент и задължение на новия парламент е безусловно да приеме волята на народа, изразена на референдума:
- мажоритарен избор в два тура;
- намаляване на партийната субсидия на един лев;
- задължително гласуване на избори и референдуми", пише шоуменът в характерния си стил.
А въвеждането на мажоритарното гласуване само по себе залага капани пред продължителността на мандата, защото винаги може да се превърне в основание да се искат нови избори по нови правила. Валери Симеонов заяви, че едно от основните им разминавания с ГЕРБ е по въпроса за Изборния кодекс: Ние сме против абсолютен мажоритарен вот и искаме не повече от 6 изборни секции в Турция. Докато с БСП имаме съвпадение по всички основни пунктове.
Така още по-интересно става положението около БСП, която не просто надскочи предишния си резултат, но за тези избори си „открадна" много от програмата на патриотите, с което партията вече надстрои социалната си с патриотична идеология. Социалистите удвоиха процентите и мандатите си - на 27.20% от гласовете и 79 депутати в новия парламент при 39 досега.
Ако ГЕРБ не може да състави правителство и мандатът дойде в БСП, тя ще направи опит за кабинет в името на стабилността и предстоящото председателство, заяви Корнелия Нинова в неделя вечерта. Но коалиция с ГЕРБ е невъзможна, декларира тя. Разбира се, БСП би могла да търси подкрепа от патриотите или на част от тях (както вече намекват някои политолози), но това няма да й стигне. Партията обаче има шанс, ако направи явна и скрита коалиция. В явната ще са партиите на светло, а в скритата ще е ДПС, на които няма да се дадат министерски кресла, но ще натискат копчетата за гласуване.
Точно затова голямата въпросителна е коалицията с ДПС. Официално всички останали декларират, че няма да търсят движението за партньор. Резултатите от изборите свалиха ДПС като четвърта парламентарна сила след „Обединените патриоти", макар и с незначителна разлика - 9.07% за ОП срещу 8.99% за ДПС. Това обаче все още не означава реално детрониране на ДПС като вечния балансьор поне от 20 години насам по един или друг начин - защото влиянието на ДПС в българската политика далеч не се изчерпва с гласуването в парламента и институционалното участие, даже напротив. Партията корпорация управлява през съвсем други механизми на задкулисно влияние и на инфилтрирани хора не само в институциите, но дори в другите основни политически сили, така че тепърва ще се оценяват реалните последици от появата на конкуренция като създадената в Турция ДОСТ.
ДПС пък дава индикация, че много иска пак да играе отработената си позиция на балансьор. „Ние от ДПС се надяваме ГЕРБ да са си взели поука от двата им недовършени мандата", заяви в неделя вечерта лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и на никого тази реплика не прозвуча случайно.
