Д-р Николай Михайлов
Това, че десните останаха извън НС, не е такъв проблем, какъвто е описван да е, защото, както се изрази Христо Иванов (лидер на „Да, България"), какъв смисъл има от това да бъдеш коалиция, при положение че тя не представлява нищо друго освен коалиция от желаещи да скочат в джоба на Борисов. Ако смисълът тази „стилна десница" да бъде в парламента е да излъчи в управление на Борисов министри от качеството на Москов, Ненчев и Лукарски, тогава, мисля, влизането или невлизането на тези хора в парламента няма никакво значение, а ако има някакво значение, то е негативно. Десницата има шанса да размишлява много сериозно върху собственото си предназначение. На нея й трябваше драматично да остане насаме със себе си и да реши въпроса за Борисов, защото той за нея е фатален.
Христо Иванов избра малко по-различна риторика от колегите си вдясно. Той изостави класическите за десницата дотук възгласи: „Пожар, пожар!", което означава „източна опасност отвън и реабилитация на комунистите вътре". Тези две „свръхопасности" - Русия и комунистите, са изоставени на заден план и сега даже не се и споменават в неговата лексика. Вместо това се говори за корупцията, което е от фундаментално значение според мен.
Когато викаш: „Пожар, пожар!", викаш пожарникаря, защото той разполага с инструментариум и казано по-конкретно, със силата да се справя с този пожар. Ако ще пъдят Путин от България, все едно той е дошъл да чука на вратата, по неизбежност ще трябва не да се съюзяват с Бойко Борисов и неговата ГЕРБ, а просто да гласуват за Бойко Борисов и неговата ГЕРБ, щом като източната опасност е на дневен ред. Съгласете се, че Христо Иванов и Радан Кънев няма да спасяват България от Путин, ще я спаси този, който може да мобилизира електорат, за да поеме властта. С други думи, този, който има силата. Силата в България я има само Бойко Борисов. Затова значителна част от гласоподавателите за тази хилава и според мене гламава десница отиде да гласува преди няколко дни за Бойко Борисов.
Аз лично очаквам да бъде съставено ново правителство, което да остане на власт до края на председателството на ЕС. Това е една много непопулярна от европейска гледна точка властна конструкция - на Борисов, който все пак е в етап на износване, на арогантния патриот, който има изисквания спрямо Борисов в коалиционно споразумение, много трудно постижими, и едно лице - Марешки, което е буквално на варварско ниво на политическо възпитание. Това са условия, бих казал, на голяма несигурност и на структурни дефекти в бъдещото управление!
