Джоузеф Щиглиц
Грег Паласт, gregpalast.com
Докато слушах обвиненията на бившия главен икономист на Световната банка, очите ми се опулиха до изхвръкване. Например от разкритието как МВФ и финансовото министерство на САЩ са фалшифицирали изборите в Русия. „Осъдиха хората на смърт", каза бившият апаратчик.
Той беше като изваден от книга на Джон льо Каре. Страхотният агент идва от студа, минава на наша страна и в многочасови интервюта разтоварва паметта си от чудовищните неща, извършени в името на една политическа идеология, зад която той е прозрял пълната й прогнилост.
Но пред мен седеше не някой изхабен шпионин от времето на студената война, а къде по-сериозен „улов". Джоузеф Щиглиц е бивш главен икономист на Световната банка. Новият световен икономически ред е до голяма степен негова осъществена теория.
Интервюирах Щиглиц в продължение на няколко дни - в Кеймбридж, в един лондонски хотел и във Вашингтон през април 2001 г. - по време на голямата говорилня на Световната банка и Международния валутен фонд. Вместо да председателства срещите на министри и банкери, Щиглиц бе държан в безопасно изгнание отвъд полицейските кордони - барабар с протестиращите монахини с огромния дървен кръст, с боливийските профсъюзни лидери, родителите на деца, болни от СПИН, и други недоволни от глобализацията. Някогашният най-вътрешен човек бе станал пълен аутсайдер.
През 1999 г. Световната банка го уволни. Не му бе позволено кротко да се оттегли; научих, че финансовият министър на САЩ Лари Самърс настоявал за публично отлъчване за Щиглиц, който за първи път, и то съвсем меко, бе изразил несъгласието си с глобализаторския стил на СБ.
Тук, във Вашингтон, завършихме последното от неколкочасовите интервюта за „Обзървър" и Би Би Си за истинските, често скрити действия на МВФ, СБ и собственика на 51% от акциите й - щатското финансово министерство.
Тук от неназовани източници (не Щиглиц) получихме набор документи с гриф „поверително", „с ограничен достъп", „да не се огласява без разрешение на Световната банка". Щиглиц ми преведе една от бюрократщините - „Стратегия за държавно подпомагане". Има такава стратегия за всяка по-бедна държава, разработена според СБ след внимателно проучване в страната. Но според Човека Отвътре проучванията на банковите екипи се състояли предимно от подробна инспекция на петзвездните хотели. Те приключвали със среща на чиновниците със съответния просещ финансов министър, на когото връчвали за „доброволен" подпис предварително изготвено от банката споразумение. (Разполагам с доста такива документи.)
Банката връчва все една и съща програма от четири стъпки. Първата стъпка е приватизацията, която според Щиглиц е по-точно да се нарича рушветизация. Местните държавници, вместо да се опълчат срещу разпродажбите на държавните предприятия, използвайки изискванията на Световната банка да се затварят устите на местните критици, радостно шиткат електрическите и водоснабдителните си компании, разказва Щиглиц. „Виждаше се как им лъсват очичките при перспективата да получат 10-процентни комисиони в швейцарски банкови сметки за клъцването на няколко милиарда от продажната цена на националните активи."
И правителството на САЩ знаеше това, обвинява Щиглиц, поне в случая на най-голямата „рушветизация" - разпродажбата през 1995 г. в Русия. „Мнението на финансовото министерство на САЩ беше, че ходът е великолепен, тъй като искаме Елцин да бъде преизбран. Не ни пука, че изборите няма да са честни, а купени. Искаме парите да идат при Елцин като финансови инжекции за неговата кампания."
Щиглиц не е психар, бълнуващ за световни заговори. Човекът е бил много вътре в играта като председател на икономическия съвет на президента Клнтън, тоест бил е член на кабинета му. Най-пагубно според него е, че подкрепяните от САЩ олигарси са оглозгали индустрията на Русия и в резултат на корупционната схема националното производство се е свило наполовина и е довело до депресия и глад.
Планът на МВФ и СБ с мотото „спасете икономиката си сами" е абсолютно един същ за най-разнокалибрени държави. След рушветизацията втората стъпка е либерализация на капиталовия пазар. Теоретично дерегулацията на капиталовите пазари позволява на инвестиционните капитали да влизат и излизат от страната. За нещастие, както стана в Индонезия и Бразилия, парите се движеха само навън и все навън. Щиглиц нарича това цикъл на горещите пари. Суми в брой влизат само за спекулации с недвижими имоти и валута, но и при най-слабия сигнал за неприятности просто изчезват. Резервът на страната може да бъде източен за броени дни и дори часове. И когато това се случи, МВФ изисква от тези държави да повишат лихвите до 30, 50 и 80%, за да изкушат спекулантите да им върнат собствените им източени фондове.
Щиглиц не е знаел, че хора на Би Би Си и „Обзървър" във Вашингтон са успели да се доберат до няколко документа от Световната банка, всички с досадните грифове „поверително", „за ограничено ползване", „не подлежи на разпространение". Един от тях е „Временната стратегия за подпомагане на страната" - за Еквадор. В него няколко пъти с пълно равнодушие се съобщава, че стратегията ще предизвика „социални безредици" - според бюрократичния им израз за една пламнала държава.
Това не е изненадващо. В секретния доклад e отбелязано, че планът американският долар да стане валутна единица на Еквадор е сринал 51% от населението под прага на нищетата. Планът на СБ за „подпомагане" включва и съвет да не се обръща внимание на страданията и да се потъпкват гражданските вълнения с „политическа решимост" - и с още по-високи цени.
Бунтовете, предизвикани от МВФ (под бунтове разбирам мирни демонстрации, разпръснати с куршуми, танкове и сълзотворен газ), предизвикват ново паническо изнасяне на капитали и фалити на правителства. В това икономическо „подпалвачество" има и добра страна - за чуждите корпорации. В такива моменти те дооглозгват остатъците от активите - примерно още някоя минна концесийка или пристанище, разпродадени като на пожар на съответните смешни цени.
Щиглиц отбелязва, че МВФ и СБ не са чак толкоз безсърдечни привърженици на пазарната икономика! Например МВФ изсипа десетки милиарди долари, за да спаси от банкрут индонезийските финасисти след прекратяването на субсидиите за хранителни продукти - а всъщност спаси американските и европейските банки, от които индонезийците бяха взели заеми.
Моделът се очертава - в тази система има много губещи, но само един печели. „Един" в случая е събирателен образ на западните банки и американската хазна. Те обират каймак за милиарди долари от тая безумна международна капиталова маслобойна. Щиглиц ми разказа как в началото на кариерата си в Световната банка е имал злочесто запознанство с новия президент на Етиопия, избран в първите демократични избори. СБ и МВФ наредили на Етиопия да прехвърли парите за помощи към сметка във валутния резерв на САЩ, който изплаща мизерна 4-процентна лихва. В същото време Етиопия била принудена да заема долари при лихва 12%, за да изхрани населението си. Новият президент умолявал Щиглиц за позволение парите за помощи да послужат за възраждане на нацията. Но не! Плячката отпътувала директно за подземните трезори във Вашингтон.
Стигаме до четвъртата стъпка на това, което МВФ и СБ наричат „стратегия за намаляване на бедността": това е свободната търговия, но по правилата на Световната търговска организация и Световната банка. Щиглиц оприличава свободната търговия в стил СТО на опиумните войни. „И те са се водели, за да се отворят пазарите", казва той. Както през XIX век, днес европейците и американците събарят бариерите пред своите стоки на пазарите на Азия, Латинска Америка и Африка, но същевременно барикадират собствените си пазари срещу селскостопанската продукция на страните от третия свят.
Най-голямото притеснение на Щиглиц е, че секретните планове на Световната банка, основани на абсолютистката й идеология, не подлежат на никакво обсъждане или несъгласие. Въпреки натиска и усилията на Запада за въвеждане на демократична избирателна система в целия развиващ се свят, тъй наречените програми за намаляване на бедността всъщност подкопават демокрацията.
Пък и не сработват пустите му планове. Под мъдрото ръководство на МВФ производителността в Черна Африка се срина в бездънна пропаст... А да има някоя страна, избягнала печалната участ? Да, отговаря Щиглиц - Ботсвана! С кой номер? „Просто казаха на МВФ да се разкара оттам."
Не можех да не го попитам и друго - защо, щом той е бил баш икономистът на СБ, банката не се е вслушала в тия негови предложения. „Ако се отрече правото на частната поземлена собственост, това ще размести властовите елити. А това хич не е приоритет на банката." Така си е.
...От разговорите с Щиглиц ми остана убеждението, че за да се излекуват световните кризи и мизерията, решението е съвсем просто: да се разкарат кръвопийците.
