Празната кофичка от сладолед ми се усмихва победоносно. Главата ми се изпълва със самообвинителни мисли, съзнанието и погледът ми са замъглени, от което трудно се концентрирам. Отпаднала съм и ме мъчи жажда за вода. Това са част от симптомите, които преживяваме след приемането на храни с висок гликемичен индекс. Гликемичният индекс стана известен на света най-вече благодарение на д-р Мишел Монтиняк, който придоби популярност в индустрията на диетите през 80-те и 90-те. Той създаде хранителни режими, при които не се броят калории, а се следи качеството на приеманата храна. Или простичко обяснено - не се концентрираме върху факта какво количество храна сме приели, а каква е храната. Неговото предложение беше - както пропорционално балансираме диетата си между въглехидрати, мазнини и белтъчини, така и да я адаптираме към въглехидратни храни с по-нисък гликемичен индекс като броколи, зеле, спанак, ягоди, боровинки и др. Гликемичният индекс отмерва влиянието на

приетите въглехидрати върху кръвната захар

Храни като бялото брашно, картофите и бялата захар предизвикват бързото увеличаване на глюкозата в кръвната захар и рязкото й спадане впоследствие. Този процес създава критични моменти, при които тялото трябва да използва собствени ресурси за енергия вместо тези от току-що приетата храна. Или настъпва катаболитен процес (на разграждане), при който се използват вещества от мускулната и други изградени тъкани за балансиране на процесите в тялото ни. Например, независимо от наличието на мазнини и аминокиселини, чиято цел е синтезиране на протеин, количествата захар в сладоледа са толкова високи, че кратко време след консумирането му ние изпадаме в еуфория и после в летаргия. Това се получава вследствие на факта, че тялото използва наличната енергия за оцеляването ни, т.е. разгражда и консумира вещества от нас за нас. Това също така се нарича канибализъм в някои книги. В литературата ще срещнете съкращението GI (Glycemic Index) за гликемичен индекс. Той категоризира въглехидратите според тяхното влияние върху кръвната ни захар. Въглехидратите с гликемичен индекс (GI) под 55 се считат за най-предпочитани. Те се абсорбират бавно в кръвната захар и така предизвикват по-бавно и контролирано покачване на глюкозата в кръвната захар и респективно на нивата на инсулина в нея. Тук отварям скоби, с които мога да охладя ентусиазма ви - има огромна разлика между едно хранене с храни с нисък гликемичен индекс и постоянен режим на хранене с храни с нисък гликемичен индекс. И още повече, ако решите да сте стриктни, приеманите въглехидрати не бива да превишават гликемичен индекс 50-55. Най-добре е

да се застопорим около числото 45

предлагат от университета в Сидни, Австралия. На тяхната страница можете да направите запитване за гликемични индекси на различни храни. Ниският гликемичен индекс води до много позитивни здравословни промени особено за хора, които са предразположени към заболявания като диабет и сърдечносъдови заболявания. Целта на въглехидратите с нисък гликемичен индекс е да доставят качествена храна за функционирането на изградените вече мозък, органи и мускули (особено по време на упражнения). На страницата на

www.gisymbol.com

можете да намерите чудесни рецепти и съвети за хранене по метода на д-р Мишел Монтиняк. Бих искала да добавя, че тялото ни е комплексна система от системи, които работят заедно за постигане на една единствена цел - оцеляването ни. Оцеляването, което ще ни даде възможност да преживеем с ентусиазъм и в добро здраве личната си легенда тук, на земята. Тази комплексност изисква многостранен подход към тялото ни. Единствено хранене с храни с нисък гликемичен индекс не е достатъчен за цялостното ни здраве и енергия. Обезводняването и обездвижването представляват сериозни препятствия по пътя към крепко здраве. Съгласна съм обаче, че позитивните промени на начина ни на живот могат да допринесат до увеличаване на стреса в живота ни. Затова планирани промени, стъпка по стъпка, са най-добрата стратегия.