На 24 февруари Българската православна църква почита първото и второто намиране на честната глава на свети Йоан Кръстител. Според християнските традиции на този ден не се консумират никакви храни в червен цвят – плодове, зеленчуци, питиета, тъй като тази багра символизира пролятата кръв на Йоан Предтеча.
Денят изисква строг пост, но може да се блажи с риба и млечни храни. Не се върши никаква домакинска работа – пране, плетене, шиене, чистене и др. От днес започва седмицата между Месни и Сирни заговезни, която се нарича Сирница. Не се яде месо, като християните се подготвят за Великия великденски пост.
Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината: 7 януари (Ивановден) – Събор на св. Йоан Кръстител; 23 септември – зачатие на св. Йоан Предтеча; 24 юни (Еньовден) – рождение на св. Йоан; 29 август – отсичане главата на св. Йоан Кръстител; 24 февруари – първо и второ намиране честната глава на св. Йоан; 25 май – трето намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител.
Прочети още
Едва на 30 години, св. Йоан, по Божие внушение, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Христос. Много хора идвали при Йоан, за да приемат от него покайно кръщение. След кръщението на Исус Христос светецът продължил да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него. Когато цар Ирод се оженил за жената на брат си Филип – Иродиада, Йоан му казал: „Не ти прилича да имаш жената на брат си!“.
Ирод се разгневил и заповядал да затворят светията в тъмница. Иродиада пък толкова силно ненавиждала пророка, че искала неговата смърт, но царят се боял да го убие, тъй като народът го уважавал и почитал. Веднъж, когато Ирод празнувал рождения си ден, по време на пира дъщерята на Иродиада – Саломе, изиграла зашеметяващ танц и изпадналият във възтор цар се заклел да я възнагради с каквото пожелае.
По съвет на майка си девойката поискала да й поднесат на блюдо... главата. Заради изречената клетва владетелят на юдеите не можал да й откаже и предтечата Господен бил обезглавен. Неговата глава е една от най-почитаните светини в християнския свят. Съществуват запазени няколко частици от нея, макар историята с мощите на Кръстителя да не е изяснена напълно. Честната му глава била върната в Константинопол и първоначално била пазена в царските палати, а след това в тамошния Студийски манастир „Св. Йоан Предтеча".
Четири години преди градът да бъде превзет през 1200 г. от кръстоносците, част от главата била видяна от новгородския архиепископ Антоний, други части от нея били съзрени в Петра и в манастира Продом – румънската обител в атонската Света гора. Битува версия и че светинята се пази в украсено със скъпоценни камъни златно ковчеже в атонския манастир на св. Дионисий.
Смята се, че заедно с кръстоносците светинята попада във Франция и в Рим. От джамията на Омаядите, известна и като Голямата джамия в Дамаск, също твърдят, че при тях се пази честната глава на Кръстителя. През 2001 г. при посещението си в сирийската столица папа Йоан-Павел II посети този мюсюлмански храм, за да се поклони на светите мощи, и така стана първият папа, престъпил прага на джамия.
Че части от главата на св. Йоан се съхраняват при тях, претендират и от турската Антиохия, и един от манастирите на Арменската апостолическа църква – Гандзасар, намиращ се в Нагорни Карабах. В чест на пренесената глава там е изградена и църквата „Свети Йоан Кръстител“. Нека припомним, че през 2010 г. при археологическите проучвания на средновековния манастир „Св. Йоан Кръстител“ на остров Св. Иван край Созопол в основите на най-старата църква там бе открит мраморен реликварий.
При отварянето му се установи, че той съдържа мощи на Предтечата – части от ръката, челюстта и зъб.
