На 21 ноември Българската православна църква отбелязва празника Въведение Богородично. Това е един от дванадесетте велики християнски празници, отбелязвани и от Православната, и от Католическата църква. С решение на Светия синод на БПЦ от 1929 г. Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната учаща се младеж.

В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога.

Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет, а Дева Мария заживяла в храма. Тя се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога. Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома. Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на празничната Света литургия вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света. На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага. Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Най-ранното известие за честването на този празник е от края на 1-ви век. Празникът е наричан още Вълча Богородица, защото само Тя, Божията майка, имала дарбата да въздейства над дивите животни. Имен ден празнуват Вълчо, Вълкан, Вълко, Въло, Вълкана. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата.

Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите. В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си.

Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома. Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. На този ден народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.