Борис Ячев първо заяви, че НФСБ ще подкрепи Истанбулската конвенция. После му издърпаха ушите и каза точно обратното
„Няма закъде да бързаме с Истанбулската конвенция. Два месеца поне ще вървят дебатите." Тези признания направи председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Протакането на решението по казуса обаче противоречи на заявената позиция на премиера Бойко Борисов, който обеща в Европейския парламент „Истанбулската конвенция да стане факт в България" възможно най-скоро. Правосъдният министър Цецка Цачева също имаше изявления, че ратификацията ще мине по бързата процедура.
Караянчева бе насрочила за тази седмица в аулата на СУ „Св. Климент Охридски" дебати по конвенцията. Официално за обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие са поканени депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др. Първоначално тя смяташе дебатите да са в парламента, но смени локацията - от зала „Изток" в НС на университетската аула. Промяната била заради многото желаещи да участват в дискусията. Аз ще бъда модератор, всеки ще има право на 2 минути, изказванията ще бъдат качени на сайта на НС, заяви гербаджийката. „Надявам се да вземем най-доброто решение и аз съм убедена, че в конвенцията няма нещо притеснително. Но ако има факти и точки, които притесняват българските граждани, ние сме хората, които трябва да успокоим тези притеснения и да направим така, че приемайки тази конвенция, тя да не крие подводни камъни, да сме убедени в това и да убедим българските граждани", допълни Караянчева.
За изтеглянето на Истанбулската конвенция от парламента призова ПГ на „Обединени патриоти". Формацията е против документа и депутатите й няма да гласуват ратификацията му. Лидерът на „Атака" Волен Сидеров смята, че конвенцията отваря вратата за признаване на еднополовите бракове и третия пол, нещо, срещу което патриотите са категорично против. Той настоя парламентът да не се занимава с конвенцията, а с по-важни за обществото проблеми. Борис Ячев добави, че и представителите на НФСБ няма да подкрепят ратификацията. Той обаче създаде впечатление, че е непостоянен. През миналата седмица най-напред заяви, че ще гласува „за", ден по-късно се отметна. Обясни, че изказването му било направено в лично качество, а не от името на цялата парламентарна група. Само че в първото си изявление Ячев обеща подкрепа от цялата партия НФСБ, ако преводът на конвенцията се поправи.
„ОП са против Конвенцията, не става дума за преводи, официалните езици са английски и френски. Няма значение как ще бъде преведен на български някой термин. Като понятия Конвенцията вкарва неприемливи за нас обяснения за пола", гласи новата позиция на патриотите. Ако управляващата партия не приеме призива за изтегляне на конвенцията, групата на ОП ще се събере и ще обсъди следващия си ход. Засега обаче призивът на патриотите към ГЕРБ бил „съвсем добронамерен".
Конвенцията намери свой много сериозен враг и в лицето на Православната църква. В понеделник Светият синод разпространи открито писмо, в което я обвинява, че отваря вратите „към морален разпад".
Ето пълния текст, подписан от патриарх Неофит и целия Св. синод.
Мили сънародници,
Скъпи в Господа чеда на светата ни Българска православна църква,
Уважаеми представители на държавната власт,
Повод за обръщението ни към Вас е „Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие", известна като Истанбулска конвенция.
Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека - човека като самовластен господар, човека без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си.
Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека - до „втората смърт", която е духовната смърт. То е диаметрално противоположно на нашата вяра, в центъра на която е Богочовекът Христос! Той ни учи, че смисълът на живота на Христовия човек е в спасението във и чрез любовта към Бога и ближния! Затова няма здравомислещ Христов човек, който да не одобрява борбата срещу насилието въобще, още повече срещу насилието над жени!
Истанбулската конвенция надхвърля правната регламентация на този въпрос, тъй като води до промяна в светогледа ни.
Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и др. противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание, семейство.
Нашият народ повече от хилядолетие е живял с един стремеж - да въплъти в себе си евангелските правда, любов, святост, да стане „свят народ", „Божий народ" /1 Петр. 2:9-10; 1:15-16/, който и чрез своята история проповядва божествените ценности и добродетели.
Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него.
В официалния текст на Конвенцията на английски език - навсякъде, където се говори за „социален пол", се използва терминът „джендър". В този текст понятието "джендър" (gender, genre) е категорично разграничено от понятието "пол" (sex) като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език.
Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието „джендър" и производните му се преследват цели, различни от прокламираните - за защита на жените от насилие.
Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно предание.
Според тази идеология билогичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата" над свободното самоопределяне на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи.
Тази идеология, която при ратификация на Конвенцията се превръща в правов ред, задължителен за българските граждани, отрича основна библейска истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори." (Битие 1:27)
За Светия синод като изразител на българските източноправославни християни борбата срещу насилието над жени и домашното насилие е пряко свързана с евангелските добродетели, първа и най-голяма от които е любовта към Бога и към хората.
Регламентите на Конвенцията, свързани с въвеждането на обучение за нестереотипните роли на пола „в официалните учебни програми и на всички образователни равнища", са насочени срещу установения от Бога брачен съюз между мъжа и жената - домашната Църква, в която любовта се изразява и служи за спасението на човека.
Според „Всеобщата декларация за правата на човека": „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата."
Нравствен ориентир за съхраняването му са верността и доверието между съпрузите във всичките им измерения. Без тях то ще се разпадне, а създаденото поколение ще остане лишено от любов, грижа и възпитание.
Последствията от отричане на библейските истини са трагични и ние сме свидетели на тях в много общества, в които „джендър" идеологията отдавна е държавна политика.
Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система!
Призоваваме българския народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания!
Свещен отечественски дълг на Св. синод на Българската православна църква - Българската патриаршия е да припомни на Божия народ думите на св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро и доброто - зло, тъмнината считат за светлина и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко и сладкото - за горчиво!" (Ис. 5:20)
