След почти 5 години мога да кажа, че сме приятели. Но началото беше по-бурно и имаше повече от 6 месеца, в които отношенията ни бяха белязани от студено мълчание и отработеното "Добър ден", ако се засечем случайно на някое събитие. А Симеон Стоилов не изпускаше нищо. Всеки, който малко или много следи проявите в българската общност в Чикаго, ще ви каже, че генералният ни консул беше навсякъде - на училищните тържества (те са поне 9 и всички празнуват в един и същи ден начало на учебната година, края й, 24 май...), в църквите, на концертите, по време на годишнините и  фестивалите. И не само в Чикаго. За 4 години и 10 месеца на поста Стоилов е навъртял над 88 хиляди мили за срещи с българите в неговия консулски регион. Към това могат да се прибавят още десетина хиляди мили във въздуха. Което го прави най-пътуващия човек на този пост досега. И повечето хора тук ще го потвърдят. "Тази работа, която имах късмета и щастието да върша тук, ме изпълваше с много емоции и беше гордост да представлявам държавата и народа си", казва ми Стоилов дни преди да отлети за България. Полетът му е в събота. Той продължи традицията по вдигането на българския трибагреник за 3 март в центъра на Чикаго. Но го направи по-мащабен, като включи всички наши училища, фолклорни състави и организации. Добави фестивала "Celebrate Bulgaria" в Ботаническата градина на Чикаго, а първото му издание беше под одобрителния поглед на президента Росен Плевнелиев. Проектът за изграждането на мемориален парк на българските национални герои в Чикаго получи мощен организационен тласък от него, а самият Стоилов пък се гордее с откриването на паметната плоча на България в чикагския Музей на холокоста. "Ще запомня всички тези моменти от престоя ми тук. Дано да са били полезни", с носталгия казва генералният консул. Стоилов всъщност от дете мечтае да бъде дипломат Именно затова избира да учи в езиковата гимназия в Русе, после предпочита международните икономически отношения вместо правото. Но по една или друга причина не влиза в системата на Външно. Симеон Стоилов, Росен Плевнелиев, Елена Поптодорова в Ботаническата градина в Чикаго През 2011 г. МВнР прави нещо необичайно - решава да организира първия в историята си конкурс за генерални консули от гражданската квота, т.е. дава възможност на външни за системата хора, които не са дипломати от кариерата, да получат такъв пост за 4 години. Симеон Стоилов печели конкурса за Чикаго. Може би защото е външен за системата, но поведението му е различно от предшествениците му. Едно от първите неща, които прави, е да извади избирателните секции от българските църкви. Ходът му ясно показа, че е готов да "разбута седянката" (по думите на един бивш министър на финансите, станал премиер). Но не самоцелно. Стоилов няма да бъде запомнен като разединител на общността като някои други на същия пост. Нито като бездеен чиновник. В него имаше някаква енергия, която радваше българите тук, но трудно се вписваше в отработените привички във Външно. Но явно знаейки, че скоро ще върне дипломатическия си паспорт, това, изглежда, не го притесняваше и Стоилов следваше своя си план. Не  е ясно какво и колко е успял да постигне. Отказва сам да си прави равносметка. "Това ще решат другите", категоричен е той. Но признава, че раздялата е трудна. "Тук се чувствахме прекрасно, създадохме страхотни приятелства, имаме си места, които харесваме. И вече има лека носталгична нотка в мисълта за това, че напускаме Чикаго", казва Стоилов, докато опакова поредния кашон за България. Симеон Стоилов - изпращане в църквата "Св. София" в Дес Плейнс Десетки дойдоха да го изпратят на парти в залата към църквата "Света София" миналия петък. Редом до него бяха съпругата му Ирна и двете им деца - Борис, който вече е почти на 5 години, а дойде тук като пеленаче, и Боряна - родена преди  2 години в Чикаго. За тях срещата с България ще е нещо ново. "Не мога да не съм развълнуван, че отивам да се видя с приятели и роднини. Да посетя местата, които харесвам, да ги покажа на децата си, споделя Стоилов. - 2 години не сме ходили в България, така че е време да видим там семейството си, да отделя време на децата си." Засега предвижда дълга почивка и обиколка на любими места в Родината. След което ще търси с какво да се захване. "Имам много идеи и планове. Но на място ще видя кое може да се реализира", казва генералният консул. Но не издава нищо конкретно. Каквото и да е, аз имам усещането, че много скоро ще го видим от тази страна на Океана. Да хванем бас?