В Америка всяко семейство с деца се стреми младите да знаят български. Разбира се, има и такива, които искат напълно да скъсат с родния корен и наблягат на адаптацията в американската среда. Като цяло обаче повечето наши сънародници тук искат да съхранят знанията на общността по родния „свещен“ език.  По-рано през тази година по този повод  стартира една инициатива за изучаване на български в гимназиите на един от училищните райони на Чикаго. За съжаление тя пропадна, тъй като за участие се бяха записали само 5 деца. Но българите показаха, че ценят своята култура и то именно за един от най-хубавите ни празници – 24 май. Освен че във всички наши училища имаше тържества за буквите, в Чикаго се състоя известната в цяла Америка

манифестация

Тя е организирана от Малко българско училище, която ни напомни за най-тържествените моменти, които всеки град в България успяваше да сътвори по този случай – преминаване по улиците с развяване на знамена и гордо вдигнати портрети на светите братя Кирил и Методий и други наши видни възрожденци. „Това е много хубав ден за мен, много ми харесва, че имаме манифестация за празника“, каза 10-годишната Ния Минчева, която участва в шествието, а по-късно публиката я видя в хорово изпълнение и народни танци в празничната програма на Малко българско училище. „24 май е връзката ни с нашия корен“, категорична е Симона Шкьопу, учителка на седми клас в същото учебно заведение. „Трябва да сме горди с това, че децата ни изучават езика ни и и показват своята обич към българското и азбуката ни. Родителите не трябва да се отказват да водят децата си на българско училище“, допълни още тя. Освен това българите в Чикаго „се отсрамиха“, че не записаха достатъчно деца за изучаване на български език в американските училища. Вместо това те ги пратиха масово да се явят на

петия поред изпит за получаване на печат

по двуезичност (Seal of Biliteracy). Бройката на децата е надхвърлила 30, което е наистина похвално. „Българският не е лесен, но аз искам да го уча“, каза още малката Ния и допълни, че има желание да се яви на изпита за двуезичност в бъдеще. Също толкова деца пък завършиха и първата си учебна година в  българското училище в Индианаполис към църквата „Св. Стефан“. Всичко това наистина е обнадеждаващо. Ще има хора обаче, които веднага ще кажат, че е трудно да се ходи на българско училище, защото е в почивния ден през събота или неделя, или че е допълнителен разход, или че

трудно се мотивират самите деца да бъдат в клас

„Тези аргументи са слаби“, казва Ели Ненова от Денвър. Преди 8 години тя и съпругът й Андрей основават училище за български, руски и френски в градчето Форт Колинс в Колорадо, където живеели тогава. Ели била силно впечатлена от няколко американки, които дошли в училището и искали да запишат малчуганите си в руските паралелки. „Те бяха осиновили децата от Русия и много искаха да им помогнат да научат откъде идват и задължително да знаят родния си език“, разказва Ели. „Аз пък исках да помогна на родителите и започнах да си припомням руския с още уроци, а след това организирах и курсове за тези родители във времето, в което децата им учеха руски“, допълва българката. Според нея децата имали големи успехи, въпреки че някои от тях били с медицински диагнози за инвалидност. „Гледайки тези семейства, си мислех и все още мисля, макар вече нямаме това училище, че ученето на българския не може да е чак толкова трудно, че да се откажеш напълно от българското. Тези хора правеха чудеса децата им да могат да кажат едно изречение на руски,

а ние само се оплакваме

– казва разпалено Ели и допълва, че логиката на американците да искат осиновените им деца да знаят руски е била, че така те ще се чувстват по-щастливи. „Аз затова съм бясна, когато чета във фейсбук групите на майките, че българският не бил важен“, допълва тя. Според нея първата крачка към това повече деца зад граница да учат български е да има повече разговори с родителите и за родителите по темата „не е срамно да съм българин и децата ми да учат български“. И затова ни трябват повече активни посланици на българското слово и българщината като цяло, каквато е и Ели, каквито са и училищата ни, каквито са и децата ни. Защото 24 май ще го има и догодина и трябва да го празнуваме пак с гордост и любов към България.