Когато говорим за огромна и колоритна държава като Индия, е трудно да определим само едно нещо, с която тя се отличава пред света. Индия е страна на контрастите: свързваме я както с ужасяваща бедност, така и с несметни съкровища. Страната се слави с невероятната си кухня и покъртителната хигиена - или по-скоро липсата на такава. В Индия се преплитат древни традиции и съвременни боливудски фантазии. Бананови листни колиби в селата Разждастан и небостъргачи, поддържащи небето на Ню Делхи. Цветни церемонии в индуистки храмове и висока информационна технология на Бангалор. Но най-любопитното са невероятните обичаи и места, с които Индия е известна. Едно от тях е

 Езерото на скелетите

 

През 1942 г. британският ловец в Roopkund прави невероятно откритие. На надморска височина от 5000 м в замръзнало езеро той намира човешки скелетни останки. Какво са правили тези хора там и какво ги е убило, се превърна в основна загадка за учените през следващите десетилетия. Бяха направени много предположения - епидемия, лавина и дори ритуално самоубийство.

През 2004 г. се оказа, че всички тела датират от 850 г. и едните от тях са семейство или свързани лица, другата е от местни жители. Заедно с костите са открити пръстени, копия и бамбукови пръчки. Експертите предполагат, че това са били поклонници и местни хиндуисти. След много изследвания учените стигат до едно и също заключение: всички 200 души са загинали от внезапна и необичайно голяма градушка – с размерите на футболна топка, около 23 см. В откритото пространство на злощастната долина пътешествениците нямали шанс да се скрият. Останките лежали в замръзнало езеро в продължение на 1200 г., преди бедствието да се отвори към света.

 Убежището на вдовиците

 

На няколко часа път с кола от индийската столица е едно от най-свещените индуистки места. Според легендата именно в гората на Вриндаван се е родил танцуващият бог Кришна със синя кожа, появявайки се под прикритието на овчар с флейта. Но Вриндаван има и друга слава. От цялата страна там се стичат жени в неравностойно положение, самотни или изоставени. Всички те са вдовици. Вдовицата в Индия не е приемана добре и стотици жени на различна възраст се стичат всяка година във Вриндаван, за да намерят убежище там. Не се знае точно колко вдовици живеят днес там – според различни преброявания, от 2 до 10 хиляди.

 Храмът на плъховете

 

В храма Karni Mata Rat (Деншок, Раджастан) живеят над 20 000 плъхове, включително и плъхове албиноси, които са почитани като свещени. Легендата гласи, че през 15 век в тези части е живяла необикновена жена, по прякор Карни Мата („майката на Карни“), олицетворение на богинята воин Дурга. Тя проповядвала, ходила из селата със своите последователи и дори благославяла владетелите.

В Деншок, опитвайки се да пие вода от реката, осиновеният й син се удавил. Карни Мата помолила бога на смъртта Яма да възкреси момчето, но той отказал. Тогава тя обявила, че момчето и всички мъже от нейната каста никога няма да стигнат до Ямата и след смъртта

 ще приемат формата на плъхове

и ще живеят в този храм до следващото прераждане. Плъховете, наричани нежно „кабас“ („малки деца“), се хранят със зърнени, млечни и кокосови черупки. Водата в купичките, от които плъховете пият, се смята за свята и според легендата носи щастие на поклонниците. Ревностни вярващи се опитват да ядат „свещена“ храна, останала след храненето на плъховете. Трудно е да се повярва, но за цялото време не е регистрирано нито едно чревно заболяване. В храма трябва да ходите само бос и да се опитате да не навредите на гризачите в никакъв случай. За да се предпази от котки и други хищници, храмовото пространство е заобиколено от специална мрежа. В случай на убийство на свещено животно, то трябва да бъде заменено с фигура от злато или сребро, равни по тегло и размер. Храмът вече съхранява десетки такива фигури.