- Г-жо Поптодорова, вие отново сте във Вашингтон. Какъв е поводът да бъдете пак тук?

- В новите си качества - вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) на НАТО и на Атлантическия клуб в България - продължавам да поддържам мрежата от контакти, която създадох през двата си мандата на посланик, а и преди това. За връзките между САЩ и България съм работила вече повече от 30 години и няма как да спра да го правя.  

- Как изглеждат сега отношенията България – САЩ? Изглежда, че сегашното правителство и премиерът се опитват много трудно да балансират между Вашингтон и Русия?

- Политическият баланс представлява твърде хлъзгав политически терен. Означава компромиси в разни посоки. Балансът в наш вариант всъщност се свежда до ловки тактически ходове, но страх от дългосрочни стратегии. А е дошло времето за избор и ясни позиции. Да купим 8 изтребителя от САЩ (когато ни трябват поне 16), а срещу това да оставим енергетиката си почти изцяло под руски контрол е обречен подход, който се отразява негативно на българската икономика. Последният пример е с „Турски поток“ - разширението му през България всъщност осигурява връзката на Русия с нейния геополитически партньор в региона Сърбия, което е стратегическа ос с противоположни интереси на българските. Така, както АЕЦ „Белене“, с недоказаната си икономическа ефективност, означава

нахлуване на руското влияние в Европа, не само в България,

Впрочем американската критична позиция по тези въпроси е пределно ясна и тя нееднократно е съобщавана на българските власти. Този т.нар. баланс е опасен път. Това означава да поставиш на риск действително дългосрочни отношения, каквито без съмнение България има, най-точно казано, със Запада. Не е възможно да имаме еднакво ангажирани отношения и в двете посоки.  

- Изглежда, че виждаме един по-засилен интерес на САЩ към Балканите - регион, от който те като че ли се бяха отдръпнали в последните години.

- От януари насам отношенията между България и САЩ говорят много ясно едно нещо. Америка се завръща. Интензивната поредица от посещения на висши представители на американската администрация у нас и на Балканите означава именно това. Твърдя, че това е много добра новина.  

- Когато става въпрос за върховенството на закона, изглежда, че Съединените щати също вземат нещата „на ръчно управление“ в България. Доколко новият американски посланик с София ще бъде по-активен в кампанията на натиск върху българските власти за справяне с корупцията?

- Още в първото й публично появяване, което бе пред Атлантическия клуб, посланик Херо Мустафа очерта ясно приоритетите. И да, борбата с корупцията беше ярко откроена от всички останали. Тя ще следва този път искрено и с отдаденост. А фактът, че има специално назначен бивш прокурур в състава на посолството, който ще следи върховенството на закона и ще подпомага борбата с корупцията у нас, само показва нагледно, че това не са думи на хартия. Очевидно не успяваме да се справим сами, а в тази сфера са най-тежките разочарования на българите. Затова такава помощ според мен е добре дошла.  

- Изглежда, че има разочарование от името, който Майк Помпео посочи като корумпиран и на когото ще бъде отказан евентуален достъп до САЩ - съдия Андон Миталов.

- Да, знам, че това съобщение предизвика и озадаченост, и разочарование. Има съществена разлика как работят двете държави – у нас всичко се персонализира. В Съединените щати се гледа на цялата система. За мен посочването на този български гражданин беше повече посочване на системен проблем. Без укрепване на цялата правосъдна система, нито една друга публична система няма да функционира пълноценно.  

- Между другото, пред 2008 г., ако не греша, вие имате специална награда именно от „Сикрет сървиз“ за безкористна привързаност към идеалите и принципите на правоприлагането.

- Да, редовните и структурирани отношения между българските и американските специални служби тръгнаха по мое време. Имам такава награда и от българското МВР, но много ценна ми е тази от „Сикрет сървиз“, която е за принос към върховенството на закона. Тези отношения станаха много интензивни в годините. За България е от изключителна важност българските специални служби и агенции да не попадат под тежестта на политическата конюнктура. Това все още не сме го постигнали.  

- Говорим си с вас за енергетика, за сигурност, Русия, Америка. Но за повечето българи двустранните ни отношения се свеждат по един-единствен въпрос: визите. През последните няколко месеца премиерът Борисов почти всяка седмица съобщава колко скоро те ще паднат. Има ли наистина повод за оптимизъм или това е политически ПР на премиера?

- Вече много години се опитвам да вкарвам здрав разум в този сюжет. Става дума за числа. Всеки българин знае, че става дума за процент отказани визи, както и за процент незавърнали се от посещение в Съединените щати. Много пъти сме го говорили и с вас, че въпросът не е в рамките на изпълнителната власт на Съединените щати, а на Конгреса. Конгресът трябва да реши този въпрос. Разбира се, мнението на администрацията е много важно, но то не е единствено и изключително за решаването на случая. Смятам, че

Борисов греши, като свързва визите с личната дума на Тръмп

и преизбирането му. Истината е, че трябва да се работи системно. Да продължат разговорите между съответните служби, с американското посолство в София, което има решаваща роля в процеса. А този процес е съвсем нелек, включително и заради тези обстоятелства, които обсъдихме – корупция, медии, гражданско общество, правосъдие.  

- Да уточним - доколко американският президент, независимо кой е той, има реалната сила, правомощия и възможност да упражни натиск или контрол върху процеса дали България или която и да е друга страна би попаднала в програмата за безвизово пътуване?

- Разбира се, че всеки американски президент има много силни позиции в този процес. Но използваме думата процес. Много е важно какъв знак ще излезе от Овалния кабинет, но реалното изпълнение минава през процедурите на Конгреса.  

- Поглеждайки назад - какво е вашето наследство, което оставихте тук?

- Сега имах възможността да видя продължаването на всички дейности, които извършихме през тези общо 13 години. На първо място, групата за приятелство в Конгреса, която сега се съпредседателства, заедно с Джо Уилсън, от демократа Брад Шнайдер, конгресмен от Чикаго.  

- На приема за 3-ти март той всъщност каза, че е на тази позиция, именно благодарение на вас, въпреки че трудно ви произнесе фамилното име.

- Да, зарадва ме много. Много символно е, че той е конгресмен от най-българския град не само в САЩ, а и в света – Чикаго. Другото е развитието на мрежата от почетни консули, която продължи да се разширява. И най-свидното - ние с вас помним зараждането на мрежата от български училища, на асоциацията и легализирането на български език и дипломите. Има отношения между народи, между нации, в случая между България и САЩ, които са претърпявали големи промени, но винаги са били налични. Тази тъкан, живото общуване между хората, винаги оцелява. Така че и в днешно време, във времето на „баланса“, това е водещото между страните ни. Пак ще кажа, че посланици идват и си отиват, правителства идват и си отиват, но отношенията между българи и американци остават, те са завинаги.