Хамилтън Фиш малко след ареста
Хамилтън Хауърд „Албърт" Фиш е роден на 17 май 1870 г. във Вашингтон. Семейството му е с шотландски корени, уважавано и сравнително заможно. Съществуват предположения, че фамилия Фиш има дълга история на психични отклонения, но медицинските архиви от периода са крайно непълни, за да се заключи подобно нещо със сигурност. До внезапната смърт на баща му през 1876 г. психолозите, работили по случая, определят детството на Албърт като напълно нормално. Неочакваната смърт обаче принуждава майка му да остави него и един от братята му в сиропиталище за две години. Тук Фиш става свидетел на неописуеми жестокости, постоянни побои и наказания, които впоследствие ще изиграят ключова роля в живота му. Последвалите години обаче с нищо не подсказват предстоящите събития.
Фиш се връща да живее с майка си. Завършва училище с добър успех. Започва работа като бояджия и декоратор. Професия, в която всички, ползвали услугите му, го определят като „изключителен". През 1898 г. се жени и има... шест деца. В последвалите след ареста разпити всичките му деца го определят като прекрасен баща, грижовен и внимателен, работохолик, посветил целия си живот на тях. Единственото притеснително в разказите на наследниците му е една мила игра, която ги карал да играят два пъти седмично. Албърт заставал на колене и лакти в центъра на всекидневната върху голяма мушама, а децата се подреждали около него в кръг. Всички скривали ръце зад гърба си и татко им трябвало да отгатне колко пръста са протегнали. Ако сбъркал, всяко дете трябвало да го удари съответен брой пъти по задните части с предварително изработена от него дъска със забити в нея шестсантиметрови пирони. Разбира се, Албърт никога не отгатвал точния брой пръсти и играта продължавала, докато изгуби съзнание от болка или мушамата не можела да побере повече кръв.
Фиш бил ярко изразен мазохист. Нещо дълбоко нехарактерно за серийните убийци. При медицинския преглед след влизането му в затвора докторите правят друго ужасяващо откритие. На направената рентгенова снимка на таза ясно се виждат 29 игли, най-дългата от които дванадесет сантиметра. „Вкарвани са през меката тъкан между ректума и скротума, а по ерозията на метала може да се предполага, че най-старите са на повече от девет години." Това е заключението на д-р Вертхам, главен психиатър по делото на Фиш.
Докторът е потресен и от друг факт. Ужасяващите външни и вътрешни изгаряния в седалищната област, следствие от друго любимо занимание на Албърт - да вкарва напоени със спирт памучни тампони в ануса си, след което да ги запалва. Заключението на д-р Вертхам тук е съвсем кратко: „Чудовищно!!!" Но всичко това е симпатичната страна на Албърт. Онова, което причинява на другите, е в пъти по-жестоко и отвратително.
За повратен момент в живота му разследвалите случая криминалисти определят 1917 г. Това е годината, в която, явно леко притеснена от организираните в къщата вечерни игри, съпругата на Албърт напуска семейството си, за да заживее с друг мъж. Изглежда това събитие скъсва последната тънка нишка светлинка в съзнанието на Фиш. Черната молекула го поглъща изцяло. Албърт започва да води двоен живот. През деня успява да запази фасадата на скромен работохолик, грижещ се сам за децата си, а през нощите се впуска в безумна поредица от хомосексуални връзки, мазохизъм, перверзии и блудства. Но нещата бързо ескалират. Фиш започва да халюцинира. Обладан е от идеята, че е ангел, пратен от Исус да спре човешкото грехопадение, а специалната му задача е да кастрира всички момченца. Редува цитати от Библията с грозни цинизми. Развива и друга мания, която ще запази до края на живота си - да пише писма на непознати. Имената и адресите взема от обяви във вестниците и особено от колонката за запознанства. В тези писма Албърт описва ужасяващи перверзии и извращения. Около година след бягството на жена си Фиш вече не може да крие своята същност и напуска дома си. За последвалия период информацията е доста оскъдна и противоречива. Пътува постоянно, местейки се от щат на щат. В продължение на две години обикаля из Европа. Прехранва се главно с проституция и измами. Фиш започва да изнасилва, да осакатява и убива. Жертвите му са предимно момчета на възраст между 6 и 16 години, най-често бавноразвиващи се или черни. Броят им и до днес остава неизвестен. Впоследствие прокурорите по делото ще успеят да го свържат с общо 109 престъпления от всякакъв характер, 32 от които нападения и блудства с деца. Албърт изглежда обиден от цифрите и гордо заявява пред смаяната съдебна зала: „Глупости! Чукал съм поне едно дете във всеки щат на Америка." Някъде през този период се появява поредната зловеща прищявка на Фиш - да вкуси човешко месо. В едно от писмата, изпратени до непознати, Албърт обяснява, че чувал от свой приятел, който живял в Китай, че е опитвал месо на деца. Било много вкусно.
През 1923 г. Фиш се установява за постоянно в Ню Йорк. Многомилионният град се оказва идеалното ловно поле за експериментите на иначе миловидно изглеждащия благороден старец. Минават едва няколко месеца, докато 8-годишният Франсис Макдонъл изчезва пред къщата си, само на пряка от тогавашния адрес на Фиш. Тялото му никога не е открито. Година по-късно в една студена февруарска сутрин две момчета - Били Гафни, на 8 г., и Били Бийтън, на 4 г. - си играят пред входа на кооперацията им в Бруклин. По-големия брат на Гафни, натоварен със задачата да ги наглежда, от време на време хвърля по един поглед през прозореца на третия етаж. При поредната проверка обаче децата ги няма! Не след дълго целият квартал се е заел с търсенето на момчетата. Четиригодишният Бийтън е открит около час по-кьсно, скрит под близко стълбище. На въпроса на родителите на Гафни къде е приятелят му, Били уплашено отговаря: „Отведе го мъжът в сиво." Били Бийтън така и не успява да даде ясно описание. Поради настояване от страна на майката на Били Гафни самопризнанията на Фиш за това убийство са един от малкото документи по делото, публикувани официално. Ето част от него, публикуван в ,,Ню Йорк таймс": ,,Изпих кръвта още топла. Около литър. Ушите, носа и няколко парчета от корема взех в плик. Дупето и пишлето сложих в друг. Вечерта, когато се прибрах, направих яхния от ушите, носа и парчетата от корема. Сложих лук, моркови, целина, сол и пипер. Стана много вкусна."
10-годишната Грейс Бъд е отвлечена от дома си на 3 юни 1928 г. Всъщност думата отвлечена тук е неточна, тъй като Албърт взема момиченцето със съгласието на родителите й. Първоначално Фиш си харесва по-големия брат на Грейс, Едуард. Видял обявата на момчето в местен вестник, в която Едуард търси работа, Фиш идва в дома на семейство Бъд с идеята да примами 17-годишното момче в отдалечена ферма. Когато обаче зърва малката Грейс, плановете му се променят. Три дни по-късно той се връща в къщата на семейство Бъд. Под измислен предлог, че малката му племенница има рожден ден и организира голямо празненство, Албърт успява да убеди родителите на Грейс да я пуснат с него. И двамата не изпитват дори капка съмнение към миловидния усмихнат и кротък старец. И двамата за последен път виждат дъщеря си. Само няколко дни по-късно майката на Грейс получава красиво надписан пощенски плик със следното писмо: ,,Скъпа г-жо Бъд, на 28 май бях в дома Ви. Донесох Ви сирене и ягоди. После обядвахте. Грейс седна в скута ми и ме целуна. Веднага реших, че трябва да я изям. Вие я пуснахте да тръгне с мен. Заведох я в една изоставена къща в Уестчестър, която предварително бях избрал. Помолих я да изчака навън. Тя започна да бере глухарчета. Аз се качих на втория етаж и свалих всичките си дрехи, за да не ги изцапам с кръв. После отидох до прозореца и я повиках да се качи. Скрих се в гардероба и я изчаках да влезе в стаята. Когато ме видя гол, се разплака и се опита да избяга. Успях да я хвана, преди да стигне стълбите. После я удуших! Нарязах тялото й на малки парчета, така че да е удобно за транспортиране. Сготвих я и я изядох. Отне ми девет дни да погълна всичко. Не я изнасилих. Умря девствена!"
Макар че под натиска на пресата и обществеността нюйоркската полиция задейства целия си потенциал, Албърт Фиш е арестуван едва през 1934 г., цели шест години след убийството на Грейс Бъд. Изумително е, че семейство Бъд в крайна сметка също не успява да даде достатъчно точно описание на Фиш пред полицията. Броят на жертвите на Бруклинския вампир за периода остава неизвестен. Потвърдени са само три имена - Иета Абрамовиц (12), Мери О'Конър (16) и Бенджамин Колинс (17). Криминалисти и психолози са потресени от зверствата. Д-р Вертхам завърша съдебния си доклад по делото с думите: „Безпрецедентно перверзен. Абсолютен феномен в аналите на психиатричната и криминалната наука."
За краткия си престой в затвора Фиш също не остава незабелязан. В писмо до заместник-губернатора на щата комендантът на затвора описва 19 (!) перверзни сексуални практики, които Албърт публично вършел и продължавал да върши, и моли за преместването му в специализирано заведение. Споменава и факта, че затворникът отказва повечето хранения за сметка на предпочитаните от него собствени и чужди фекалии и урина. Назначеният служебен адвокат пледира невменяемост и макар всички да са напълно убедени в очевадната му лудост, Албърт Фиш е признат за вменяем и осъден на смърт. Качен на електрическия стол на 16 януари 1936 г., Фиш не умира при първия опит. Металът от иглите в тялото му кара главния бушон на машината за екзекуции да се претовари и да изключи. Екзекуцията е успешна едва при втория опит. По-късно от килията му са иззети две тетрадки и няколко неизпратени писма, адресирани до случайни хора. Поради огромния интерес към делото пресата трескаво настоява да получи достъп до последните писания на любимия си вампир, но главният инспектор по случая е категоричен: „Никой никога не бива да вижда написаното на тези листове. Писано е от самия Дявол!"
