Храмът на Артемида в Ефес, Турция, днес е само руини. Но по време на разцвета си той е бил едно от седемте чудеса на древния свят.
Първият гръцки храм, изграден изцяло от мрамор, се е отличавал със 127 колони, богато украсени статуи, златни и сребърни орнаменти и сложни релефи. Дълъг около 105 и широк около 55 метра, той е и сред най-големите гръцки храмове, строени някога – два пъти по-голям от Партенона.
„Погледнах стената на високия Вавилон… и висящите градини, и колоса на Слънцето (Родоският колос, бел. ред.), и огромния труд на високите пирамиди“, пише Антипатър от Сидон, гръцки поет от II в. пр. н. е., според доклад на Чикагския университет. „Но когато видях къщата на Артемида, която се издигаше до облаците, тези други чудеса загубиха блясъка си“.
И така, как това древно чудо се е оказва в руини?
Култът към Артемида
Статуите на Артемида в храма й я изобразяват като богиня на плодородието. Според древната легенда гръцката колония Ефес в днешна Турция е основана от могъщи жени-воини, известни като амазонки. Някои твърдят, че амазонките са построили и известния храм в града.
В продължение на векове йонийският град е въздигал в култ Артемида, богинята на лова и целомъдрието, за която ефесците вярвали, че е родена наблизо. Макар че днес тя се смята за гръцка богиня, някои от религиозните й елементи са заимствани от египетската богиня Изида, както и от анатолийските богини-майки, пише chr.bg.
По някое време през бронзовата епоха ефесците построяват храм, посветен на Артемида. На тази първоначална постройка обаче не е било съдено да просъществува дълго, защто наводнение я разрушава през VII в. пр. н. е.
След това ефесяните построяват нов и подобрен храм на Артемида около 550 г. пр. н. е. За осъществяването на проекта са необходими около 120-200 години – и той ще спечели на мраморния храм мястото в списъка на древните чудеса на света.
Чудото в Ефес
За да гарантират, че новият храм ще издържи на времето, архитектите му набили дървени въглища под основите и също така го построили върху блатиста земя, която се надявали да го предпази от земетресения.
Според Плиний Стари храмът се е отличавал със 127 колони, високи 20 метра, десетки от които са били издълбани със сложни релефи. Постройката била богато украсена с ярки картини, златни и сребърни накити и фризове, изобразяващи амазонките. В центъра на храма имало пък статуя на Артемида. Други статуи, открити в руините на храма, показват богинята, украсена със символи на плодородието.
Тази масивна постройка е била чудна за гледане. Всъщност, когато лидийците, а по-късно и персите завладяват Ефес, те също започват да се покланят в пищния храм.
Но през 356 г. пр. н. е. настъпва бедствие, когато мъж подпалва храма с цел да увековечи името си в историята със своето престъпление. Пожарът причинява огромни щети, а според една легенда Артемида не е успяла да спаси храма си, защото е била заета да наблюдава раждането на Александър
Велики същата нощ.
Около 20 години по-късно същият този цар влязъл в Ефес и освободил града от персите. Според сведенията тогава Александър Велики предложил да плати за възстановяването на храма на Артемида, но ефесците отказали, като заявили, че „не е уместно бог да посвещава жертви на богове“. В крайна сметка ефесяните сами го възстановяват, като приблизително следват първоначалния му проект.
След като през II в. пр. н. е. Рим завладява Гърция, великата империя превръща Ефес в столица на римската провинция Азия, отбелязвайки нова глава в историята на храма на Артемида.
Драматичният край
Ефесяните построяват храма върху блатиста земя, за да го предпазят от земетресения.
Храмът стои векове наред, преди да рухне за пореден път. През III в. пр. н. е. нахлуващите готи преминават през провинциите на Рим, разрушавайки древни паметници и когато стигат до Ефес, разграбват и него храма и го оставят обгорен.
Ефес все пак успява да го възстанови, но новата структура не просъществува дълго. В края на IV в. пр. н. е. Римската империя обявява християнството за своя официална религия – а през 393 г. император Теодосий I забранява изцяло езическите ритуали. Вдъхновена от своя император, тълпа християни разрушава храма на Артемида през 401 г. сл. н. е.
И този път никой вече няма да възстанови древното чудо.
Рушащите се стени на храма бавно потъвали под земята, тъй като събират тиня от поредица речни наводнения. Междувременно някои от частите му били разграбени и използвани отново при строежа на други сгради. Всъщност говори се, че масивните мраморни колони на храма са били използвани за построяването на Хагия София в Константинопол, въпреки че този слух никога не е бил доказан.
В продължение на векове храмът е забравен. След това Ренесансът съживява ентусиазма към езическите богове на древния свят и към класическите паметници, построени от древните гърци и римляни. Европейските художници се опитват да пресъздадат древната слава на храма в дърворезби и картини, като се позовават на древните описания на величието му. Но точното местоположение на истинския храм е изгубено.
Възстановяване на древното чудо
Разказите за неземното величие на храма на Артемида се разпространяват в продължение на векове. Но никой не знаел къде се намират руините му.
Тогава, през 60-те години на XIX век, археолози от Британския музей тръгват да го търсят. След шестгодишни разкопки, през 1869 г. екипът, ръководен от Джон Търтъл Ууд, най-накрая го открива – храмът се намира на 20 метра под земята.
Британският музей закупува земята и продължава разкопките на обекта, като извлича редица безценни артефакти. Най-вече разкопките разкриват 11-тонна резбована колона и я пренасят до Лондон. Днес в музея са изложени много реликви, открити на територията на храма, включително глави на мраморни статуи, златни накити, посветени на богинята, и няколко от най-старите монети в историята.
При разкопките са открити и няколко разпръснати в блатистата земя цилиндъра, които някога са съставлявали колоните на храма. През 1972 г. някой подрежда тези цилиндри, за да пресъздаде една колона, отбелязвайки мястото на това някогашно велико чудо на света.
