Дора Христова
Нейка Кръстева
Всички се влюбват в „Мистерията на българските гласове" завинаги. В началото е големият благодетел на хора и негов кръстник Марсел Селие от Швейцария. Той е минен инженер и през 50-те години на миналия век идва в България заедно с бъдещата си съпруга Катрин. Обикаляйки страната, двамата първо се впечатляват от прекрасните народни носии. После чуват фолклорните песни и са изненадани колко одухотворени са певиците ни. След първата си обиколка из България Марсел Селие започва да събира песните и създава в родината си радиопредаване „Мистерия от гласове". Продуцира издаването на два албума със събраните песни, повечето от които се изпълняват от хора на БНР, и те веднага се превръщат в хит. Дори Джордж Харисън обявява песните от втория албум за най-прекрасната музика на планетата. По-късно Селие нарича хора „Мистерията на българските гласове". Това става през 1990 г., по време на церемонията по връчването на наградата „Грами" в Лос Анджелис. Дора Христова също се влюбва в хора от пръв поглед. През февруари 1988 г. тя е поканена в народния ансамбъл, който по това време е останал без диригент и хорът е пред закриване. От 2007 г. хорът е посланик на европейската култура.
Дора Христова е родена на 1 март 1947 г. в с. Дъбово, Старозагорско. Завършила е Английската гимназия в София и Консерваторията със специалности „Хорово дирижиране" и „Музикална педагогика". По-късно се дипломира и в Школата към Министерството на външните работи със специалност „Международни икономически отношения в областта на изкуството и духовната култура". Професионалната й кариера започва като втори диригент на Детския радиохор и на Смесения хор на БНР. Била е диригент на мъжкия хор към Ансамбъла за песни и танци на Българската армия
От 1988 г. до днес е диригент на „Мистерията на българските гласове". Под нейно ръководство хорът гастролира в почти всички държави в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и е изнесъл над 900 концерта в най-престижните световни концертни зали. През 1990 г. заедно с „Мистерията на българските гласове" е удостоена с „Грами" за втората част на аудиосерията на швейцарския продуцент Марсел Селие Le Mystere des Voix Bulgares. Има докторска дисертация в областта на хоровото изкуство. Професор от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Автор на 2 книги, реализирала е над 250 аудиозаписа в телевизията и радиото, както и в над 50 тв филма.
Г-жо Христова, наскоро се завърнахте от турне в САЩ. Как ви посрещна американската публика?
- Все така възторжено. Имали сме сигурно поне 10 турнета там. И винаги ни посрещат с много бисове, с много радост. При това не само българите, които живеят там и са постоянното присъствие на нашите концерти, но и американците.
Къде се раждат тези невероятни гласове? Каква е тайната на изпълнителките в хора?
- Изпълнителките в хора наистина са феноменални. Те се раждат с тези гласове. Не можеш да ги научиш да пеят така, ако нямат физиологията, тази специфична мускулатура на ларинкса. Това е звукова памет от древни времена. Техните баби и прабаби са пеели по този начин.
В кои региони се среща най-често този феномен?
- Във всичките седем фолклорни региона в България, като навсякъде е много специфичен фолклорът. Различен е дори в две села, които се намират едно до друго. И песните са различни. Това до голяма степен се обяснява с 500-те години турско робство. Тогава хората са живеели в затворената система на семейството. Какво могат да правят повечето жени в една такава система - да бродират шевици и да пеят. Така се е съхранила тази песен.
Среща ли се другаде по света това пеене?
- Да, но не в такъв мащаб и не е така развито. В Албания има остатъци, макар и да звучи малко по-различно, на някои гръцки острови също, но там по този начин пеят мъжете. Среща се и в Грузия. Само в България обаче този дисонанс е толкова силно застъпен. Неслучайно и Бистришките баби са толкова известни. Това никой не може да го изпее. А те го правят с лекота. Певиците идват като солистки. Да се направи хор от солисти никак не е лесно. Гласовете не трябва да се унифицират, напротив, трябва да се чува тяхната индивидуалност. Да направиш стройна система от толкова различни гласове е изключително трудно. Успяхме да го постигнем и хорът е многогласен ансамбъл от солистки.
Колко са изпълнителките в хора?
- Поддържаме най-много 24. В момента са по-малко. Хорът е създаден през 1952 г. като ансамбъл към БНР. Някои от певиците починаха. Гласовете на останалите не остаряват, но визията им се промени. А аз просто не мога да намеря кой да ги замести.
Искате да кажете, че вече няма такива гласове?
- Не се намират. Този хор е създаден от самородни певици. Сега са научени, което не е същото. Имат гласовете, но минават през различни музикални училища и академии и гласовете им се експлоатират не в една посока, а във всички. А е важно да бъдат в една посока, да се запазят качеството на гласа, яркостта и силата му, техниката на образуване на звука. Това е много специфично и крайно различно от академичния метод, от белкантото особено. Щастливи сме за това, че белкантото е дошло много късно в България, след ХIX век, с операта. Иначе преди българките са пеели с естествените си гласове. Те са уникални, имат ограничен диапазон - само една октава. Песните са в 4-5 тона най-много. Тракийските са с по-голям диапазон, но и те не надвишават октавата. Шопските песни са в три или даже в два тона. Диафонията, дисонансът е много характерен - четвърт тон, една осма тон. Това е уникално нещо. Знаете ли колко много хора са искали да се научат да пеят тези песни. Не могат.
Къде се намерихте с мистерията от Австралия Лиса Джерард?
- Тя отдавна е наш фен. И както знаете, хубавите работи стават случайно. Ние много искахме да обновим репертоара си, но младите сега не пишат такива песни, не са толкова атрактивни. Един композитор - Петър Дундаков, все пак се зае. Той намери и фирма - „Шуберт мюзик пъблишинг", която инвестира в проекта. Ние помогнахме на Дундаков, защото не беше работил с фолклорни гласове. И той се справи чудесно. Написа 9 песни за новия диск, който ще представим на концертите в София на 6 юни и в Пловдив на 8 юни. Продуцентите от „Шуберт мюзик пъблишинг" пък поканиха Лиса Джерард да направим и песни с нея. На концерта ще представим 11 песни - 7 на Дундаков и 4 заедно с Лиса Джерард. Ще има и индивидуални изпълнения.
Не се ли отклонявате малко от традицията, от чистотата на това фолклорно многогласно пеене?
- Да си призная, аз избягвах това. Много държа на съхраняването на гласовете, на репертоара, на музиката. Времената обаче се менят. Виждате какво и как звучи в ефира. Нашите композитори, като колегите си от цял свят, се обръщат към еклектиката. Като че ли няма нещо оригинално, уникално. Няма определена национална идентичност. Но това е световната тенденция.
А как се справяте чисто финансово?
- Много трудно. Откакто БНТ ни съкрати през 1997 г., сме свободни артисти. Някои от певиците работят като педагози и каквото спечелим от концерти, това е. Но съм дала обет, докато съм жива, хорът да съществува. Искам да направя вокална академия „Мистерията на българските гласове", където да се обучават певици от съвсем млади. Като пораснат, вече е късно. А има такива гласовити деца. Но без финансова подкрепа ще загубим това богатство, онази неподправеност, която е най-ценното. То е като при скъпоценните камъни - по-ценни са, когато не са обработени и блестят със собствената си красота.
