За някои доматът е плод, а за други - зеленчук. Любопитно е, че в „Пълно ръководство по градинарство", издадено в Дания през 1774 г., пише: „Плодовете са особено вредни, защото който ги изяде - полудява." Версията, че доматите са силно отровни, просъществувала в Европа около 100 години. Най-вероятно е била породена от това, че коренното население на Мексико (откъдето испанците и португалците пренасят доматите в Европа още през XVI в.) ги смятало за негодни за ядене. Европейците отглеждали доматите като декоративни растения в саксии и градини, без да им хрумне да ги използват за храна.

Масовата им консумация започва едва през ХVIII век - първо на зелените, а после и на червените. Очевидно тогава хората не знаели, че зрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените.

Химичният състав на доматите варира в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия. Те съдържат средно 94.5% вода, 0.9% белтъчини, 3.5% въглехидрати, незначителен процент скорбяла, 0.7% целулоза, органични киселини (лимонена, ябълчена, оксалова), минерални соли (калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо и др.). Особено са богати на витамин С, Е, К, РР, каротин (провитамин А) и в по-малки количества В1, В2 и други.

Поради това, че витамин С е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствието на светлина и въздух, а също и при допир с метал, доматите трябва да се нарязват непосредствено преди употребата им с неръждаем нож. Пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби. Съхраняват се неизмити, на стайна температура и по възможност на тъмно. Една чаша доматен сок може да достави половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С. Заради съдържанието на калий доматите са полезни за болните от сърце, а сокът им намалява артериалното и вътрешночерепното налягане. Полезно е да се пие при хипертония и глаукома. Доматите са източник на ликопин - вещество с антиоксидантни свойства. Доказано е, че ликопинът е полезен за профилактика на рака на простатата при мъжете, на яйчниците и матката при жените. Той се усвоява най-добре от печени и задушени домати. Дневната профилактична доза ликопин е 10-15 мг = 0.5 кг пресни домати, 2 чаши доматен сок или 3-4 с. л. сос. Освен това се смята, че доматеният сок е полезен при артрит, затлъстяване, диабет.

Краставицата съдържа не само 98% вода, а и мед, фосфор, калий, йод, цинк, незначителни количества целулоза, пектин, белтъчини и витамини А, В, С. Интересно е, че съдържанието на желязо в 100 г краставици дори е по-високо, отколкото при същото количество на гроздето и ягодите. Йодът в зеленчука спомага за нормалното функциониране на щитовидната жлеза, цинкът спомага за увеличаване на количеството на инсулина. Смес от краставичен сок и мед е много полезна против кашлица и катар на горните дихателни пътища. Препоръчва се пиенето му 3 пъти дневно по 2-3 супени лъжици. Краставиците оказват много добро действие при хора с нарушена сърдечна дейност. Установено е, че благодарение на благоприятното съотношение между солите на натрия и калия при редовното им консумиране те спомагат за по-бързото изхвърляне на натриевите соли и с това за спадане на отоците в организма.

Друго тяхно положително действие е, че съкращават времето за преобразуване на въглеродите в мазнини, което ги прави много полезни като диетична храна против затлъстяване. Краставичните диети се препоръчват на хора, болни от подагра, при нарушения в сърдечно-съдовата дейност, против затлъстяване, при заболяване на бъбреците, черния дроб и т.н. Трябва обаче да се знае, че лечебен ефект има консумирането им в свежо състояние. Маринованите и консервираните краставици не само че нямат лековити свойства, но дори са вредни за хора, болни от гастрит и язва, при нарушена сърдечна дейност, атеросклероза, високо кръвно налягане, нарушаване на водно-солевия обмен.