Днес е Тодоровден. Църквата почита паметта на свети Теодор Тирон. Петдесет години след смъртта му гонителят на християните император Юлиан Отстъпник продължавал да иска връщане към езичеството.

Той знаел, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост и решил да се подиграе с тях. Императорът наредил на цариградския градоначалник тайно да напръска с кръв всички постни храни на пазара.

Така без да знаят християните, постът им щял да бъде осквернен. Църковното предание разказва, че свети Теодор се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, за да го извести за грозния план и да предупреди вярващите да не купуват от храната на пазара.

Затова всяка първа събота от Великия пост църквата припомня за живота на светеца- воин, загинал за вярата си.

У нас на този ден се организират кушии. Състезания с коне има на много места в страната. Традицията казва още по изгрев мъжете да сплитат опашките и гривите им,  да ги украсяват  с мъниста и да ги отвеждат на водопой.

После идва ред на атрактивните  състезания.

Ездачите сресват конете, окичват ги с мъниста и шарени пискюли и ги подготвят за надбягване. Най-бързият кон печели, като на някои надбягвания има и препятствия. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.

Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден.

Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете. 

Жените месят обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”. Според народните вярвания, днес свети Тодор отива при Господ, облечен в девет кожуха, за да го моли за лято.