„Не смятах да емигрирам в САЩ, но ето, вече 30 години съм във Вашингтон – казва проф. Хичев. – За мен като лекар не е имало ден и нощ, празник и делник. Винаги съм бил на разположение за дежурства тогава, когато моите колеги са искали да си бъдат със семействата.
Защо съм го правил?... През всичките 30 години съм живял с чувството на дълг към тая страна! Америка изпрати самолет на другия край на света, да спаси детето ми! Похарчи огромни средства – и логистични, и транспортни, и медицински, и човешки ресурси, за да спаси моя 4-годишен син!“
Вълнува се, като говори, но е и някак смирен, макар да е българският лекар, стигнал до най-високите нива на американското
здравеопазване. Професор Румен Хичев е трансплантолог
номер 1 на Щатите.
Прочети още
Той е главен медицински директор на Американската асоциация по тъканно-клетъчна трансплантология и тъканно банкиране – върхът в неговата кариера.
Член е на Републиканския комитет на САЩ. През 2010 г. става носител на наградата на Републиканския национален комитет за цялостен принос към политическия живот на републиканската партия и заслуги към Съединените щати.
От години е председател и на съвместния щаб за бързо реагиране при извънредни ситуации на министерствата на здравеопазването и отбраната на САЩ и светило в медицината. Специализирал е във Военноморската академия „Сам Хюстън“ и университета „Джон Хопкинс“ в САЩ.
Той е специалистът на първа линия при най-горещата вълна от COVID-19 и съветник на правителството на САЩ по проблемите със смъртоносния вирус.
Бил е два мандата председател на щаба, а в момента оглавява консултативния съвет. Освен за бързото реагиране при екстремни ситуации, като природни бедствия, промишлени аварии и катастрофи, щабът следи за появата на нови и опасни причинители на инфекциозни заболявания.
Българинът е и хоноруван професор в университетите във Вашингтон. Запознава студентите с най-„горещите“ иновации в медицината, още преди те да са описани и публикувани в учебниците им. Участва в много симпозиуми, често пътува до Германия, България и по света.
Роден е във Варна. От прозорците на английската гимназия на висок хълм в покрайнините на града той често гледа към Морската градина, залива, морето и корабите, и мечтае за далечни страни. „Е, мечтата ми се сбъдна, озовах се на другия край на света, при ужасни обстоятелства“, споделя той.
Следва медицина във Варненския медицински университет. Явява се на конкурс за специализация по военна медицина в САЩ. Тогава още България не е член на НАТО и на Европейския съюз. Преди това няколко години е военен преводач с английски, което му помага на конкурса в американското посолство в София.
С най-висок успех е и се класира първи, но от българското военно командване искат да пратят друг кандидат. От американското посолство се противопоставят, провежда се втори изпит и Румен Хичев отново е пръв. Специализира във Военномедицинската академия „Сам Хюстън“. Връща се в България с големи надежди, но съдбата е отредила друго.
Четиригодишният му по-малък син Найден е
диагностициран с рак
При операцията се открива голям злокачествен тумор в коремната област, в напреднала форма, а диагнозата – рак на лимфната система – е унищожителна за семейството. „Тръгнахме по прословутата жица (по Йовков – б.а.), да търсим бялата лястовица“, въздъхва професорът. Призиви за помощи, набиране на средства, а тогава – през 1994-а, и възможностите на медицината не са на днешното ниво.
В отчаянието си той решава да търси помощ в САЩ чрез колегите от специализацията. „Стигнах до най-висшите етажи на американското военно командване - споделя той. - Двама души оказаха ключова помощ за лечението на сина ми. Първият е адмирал Уйлям Оуенс (тогава беше Председател на съвета на началник щабовете в Пентагона), който изпрати военномедицински самолет до Варна. Вторият е Джон Далтон (Министър на военноморските сили на САЩ) който издаде специален статут на семейството, за да може Найден да бъде лекуван в правителствената болница „Бетезда.“
Междувременно, минавайки през опити да съберат средства в Европа, в пълно отчаяние Румен и съпругата му решават да се помолят за спасението на сина си пред чудотворната икона на Божията майка в манастира „Света Богородица“ в Арбанаси. Там игуменката Майка Икумения му казва неща, които по-късно се сбъдват с потресаваща точност.
„Спрете да ревете, не тревожете другите молещи се в храма – казва тя. – Добри новини пътуват към вас за сина ви, изцеление идва от много далече, от 9 земи, през 9 морета. Ще живеете една година в манастир.“ А после добавя: „Вие, докторите, нищо не разбирате“. „Това ме шокира, откъде тя знаеше, че съм лекар“, спомня си професорът, възпитаван в комунистическо време в атеизъм.
Когато се връщат във Варна, на стационарния му телефон има 2 съобщения. От европейското командване на американските въоръжени сили в Рамщайн, Германия съобщават, че е разпоредено да се осигури лечение на сина му във военноморската болница в Бетесда – тогава правителствената болница на САЩ.
Второто съобщение съвсем го шокира. От Америка изискват конкретни данни за болестта на детето, дали то може да преживее дълъг полет през океана, какви вливания са необходими и какви лекарства. Питат дори какво е теглото му, за да приготвят вливания по време на полета и т.н. Съобщават на кой ден Румен и семейството му да бъдат на летището във Варна, откъдето военен медицински самолет ще ги отведе в Щатите.
„Беше 1995-а, отидохме на определения ден на летището. Поради криза с горивата и то беше затворено. Нито там, нито в американското посолство знаеха за този полет. На летището ни помислиха за луди, но чакахме, защото след срещата с Майка Икумения вече знаех, че се случва чудо“, разказва Румен, който като лекар е скептично настроен към такива неща.
И наистина в уречения час на обяд каца голям военен медицински самолет, който ги отвежда в Рамщайн, Германия. Прехвърлят ги на още по-голям самолет до военновъздушна база „Ендрюс“ край Вашингтон, където се съхраняват президентските самолети и цялата въздушна флотилия.
Отвеждат ги във военноморската болница в Бетесда и започва лечението на детето – драматично, с усложнения, с повторна операция. Многократно Найден е между живота и смъртта. Там се сбъдва и друго предсказание на Майка Икумения – че жена с името на Богородицата – Мария, ще се грижи за детето. Късо подстригана, от друга раса. Оказва се филипинка, главна сестра, която душата си дава за малкия Найден.
Няколко месеца семейството живее в болницата
Изписват Найден, а Румен и съпругата му Елисавета са без пари, всички спестявания са отишли за лечението. И отново се сбъдва предсказанието на Майка Икумения – приютяват ги за цяла година в местната гръцка църква „Свети Георги“.
„Трябваше да си търся работа, да ми се приравни дипломата, за което много ми помогна това, че съм специализирал в Америка. През деня работех, нощем учех“, споделя лекарят. Приема всякаква черна работа – по строежи, по градини, дори мие тоалетни. За визата му помагат влиятелни членове на гръцката църква, начело с Джордж Тенет, тогавашния директор на ЦРУ, който е албански грък и с жена гъркиня. От църквата им носят храна и дрехи, защото заминават набързо и неподготвени за Вашингтон.
Докато д-р Хичев получи лиценз за практикуване на лекарската професия, единствената работа, която има право да практикува, е като експлантант (хирургът, който изважда) органи от донори в мозъчна смърт. Над 10 хиляди трансплантации са минали през него. Разговарял е с хиляди хора в най-тежкия момент от живота им – когато техен близък е в мозъчна смърт и трябва да вземат тежкото решение дали да дарят органи от него.
Спомня си с вълнение реципиентските събори в една от катедралите на Вашингтон. Там се срещат близки на донори с трансплантирани и техни близки. Няма да забрави как на един събор от амвона говори човек, на когото трансплантират сърце малко преди да си отиде.
Донорът е млад мъж, загинал на бала си при автомобилна катастрофа. Към говорещия от амвона с бавни стъпки се приближава жена, прегръща го и тъй като е близо до микрофона, закрепен на ревера му, цялата зала чува думите й: „Благодаря ти, че мога да чуя сърцето на сина ми“...
„Ние спазвахме лекарската етика за тайната на донорите и реципиентите, но те сами се свързваха, по човешки. Получаваше се всъщност едно огромно семейство. Едните искаха да благодарят, а другите – да знаят в чие тяло „живее“ мъртвият им близък чрез органа, трансплантиран в него“, споделя проф. Хичев.
Днес той не съжалява, че преди години по неволя е станал хирург при трансплантации. „Как си обяснявам своя успех? Заради отдадеността ми на медицината и на страната, която спаси моя син – казва той. – В Америка ценят тази отдаденост и когато я забележат у някого, го канят на все по-високи и отговорни позиции...“
Найден днес е на 34 години, жив и здрав, със семейство и дете. Завършва икономика, с магистратура от университета „Джордж Уошингтън“. По-големият – Александър, е в IT сектора, с магистратура по IT също от университета „Джордж Уошинтън“.
Двамата са го ощастливили с 3 внучета, а професор Хичев вече се чувства безкрайно изтощен от 30-те години денонощна работа и гледа към пенсионирането. Планира то да е в България, която винаги му е липсвала.
