„Вчера Facebook приятелка, която не съм виждала - Евелина Пеева, ме разплака - споделя развълнувано Неди. - Посветила ми е стихотворение - „Живите кукли на Неди“. Преди 2 години за първата ми кукла Нели, която кръстих на мен, защото и така ме наричат близките, Евелина писа, че много приличала на внучката ѝ Ева. Прати и снимка на детето. Нямаше как да ѝ дам куклата, защото вече беше ангажирана от друга жена, но оттогава с Евелина сме приятелки. Внучката ѝ Ева вече е пораснала, вчера ми прати нейна снимка...“
Лицата на куклите ѝ - истински произведения на изкуството, са толкова изразителни, че наистина изглеждат като живи. Купуват ги най-вече българи от Испания, Германия, Америка, не само за децата, но и за себе си.
След поредица от унижения, за които не ѝ се говори, народната певица Недялка Нейчева се отказва от сцената и професията си. Днес живее в град Хихон, Испания.
Прочети още
„Винаги съм пеела - започва разказа за живота си Неди. - Бях с невероятен слух и улавях всяко фалшиво пеене. Родена съм на най-хубавия ден от септември - 17-ми - „Вяра, Надежда и Любов“, през 1967-ма, и може да ти прозвучи нескромно, но винаги съм чувствала, че съм нещо специално.“
Родом е от Паничери, село на 13 км от Хисаря и в много специален район, между Старо Железаре с изрисуваните дувари, и Старосел, известно с Тракийския култов комплекс „Старосел“.
От малка
носи в сърцето си песента - „Излел е Делю Хайдутин“,
изпята от вече покойната Надежда Хвойнева. С тази песен Неди се явява на изпит в Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“.
По-късно е преместена в Националното училище за фолклорни изкуства“ в Котел, където завършва през 1976-а „Родопско пеене“. А по комунистическо време народните певици ги пращат по разпределение. „Трябваше да отида в ансамбъла в Ямбол и много трудно ме освободиха, за да работя в Хисаря“, спомня си тя.
Омъжва се, ражда дъщеря си Мария, а след 4 години се развежда. Работи като сервитьорка в ресторант в Хисаря. Там я откриват музиканти от един оркестър и 8 години изкарва с тях по всевъзможни участия, сватби и други тържества, в Карлово, Сопот, Калофер. „Беше тежко, всяка вечер, по цяла нощ“, споделя тя. После пее в Свиленград, за по няколко месеца е в Германия и Гърция.
Налага ѝ се да пее по кръчми и ресторанти всякаква музика - „от „Радка Пиратка“ до Марая Кери, гръцко, сръбско, фолклор“... В Германия ме направиха сервитьорка, защото другата певица беше близка с шефа. Когато бяхме двете на сцената, всичките песни ги пееше тя, а аз седях на един стол, чакайки тя да си свърши репертоара“, спомня си Неди.
„В Гърция пък шефовете на заведенията ме направиха на луда калинка. Опитваха се да ме накарат да се държа недостойно. Едва издържах 4 месеца - за да не развалям работата на момчетата от оркестъра. Накрая казах на колегите си, че напускам“, споделя тя.
„Оттам си намразих професията - продължава Неди. - Казах си край, дотук беше с пеенето. А на шефовете напомних: „Аз съм учила за певица и няма да стане вашето!“, вълнува се Неди. Тя си събира целия багаж в своя голф двойка - подвижната къща - натоварва го до тавана
и се прибира в България.
По това време вече порасналата ѝ дъщеря Мария заминава заедно с приятеля си за Испания, където неговите родители работят от дълги години. Неди решава да им отиде на гости. Помни датата - 14 февруари 2008-ма. „Казах си, че ако на детето ми е добре в Испания, ще е добре и на мен“, споделя тя.
Когато се прибира в България, вижда във вестник обява, че търсят работници за гледане на стари хора в Испания. Заминава за Хихон - град в Северна Испания, област Астурия, на брега на Кантабрийско море, част от Атлантическия океан. Десет месеца гледа парализиран католически свещеник - дон Басилио.
„Ако някой ми беше казал, че ще срещна мъжа си в сайт за запознанства, щях да му изкрещя, че е луд - казва тя. - Не съм по авантюрите, но опитах и от 15 човека ми отговори само той - Оскар Алфредо, или Фреди, със 7 години по-млад от мен. И така вече 13 години сме заедно. За това време сме се скарали само два пъти - за глупости. Това лято на 19 юни се оженихме в България, на скромно тържество със семейството в конен комплекс „Тракиец“ в Житница.“
Не пробва повече като певица. Първо прави бижута от мъниста. После плете съдове от вестници. Нарязват се на лентички, навиват се на тръбички, обработват се с лакове и бои и се плетат кошници и съдове като тези от камъшит. Пипкава и трудоемка работа...
После си купува шевна машина и рециклира стари джинси, прави от тях уникални бродирани чанти, облекла. Прочува се в Хихон и като майсторка на „един милион торти“, украсени с 3D фигурки.
През 2015-а, когато се връща в България за месеци да гледа болната си майка, попада в YouTube на видео как се правят кукли. Запалва се по тях и започва преди 2 години, първо с идеята да прави ръчно изработени кукли за двете ѝ внучки. После го превръща в основно занимание. Записва се на платено онлайн обучение при руска майсторка на кукли и вече минава през 8-ми курс.
Текстилните ѝ кукли Barboranadolls
са уникални. Високи са от 45 до 57 см и нито една с една не си прилича - като хората. „Гипсовите глави на кукли са съвършени, но еднакви, само дрехите са различни. Предпочитам тези от текстил - бавно и сложно се правят, но всяка е уникална“, казва Неди.
Прочети още
Главите тя прави като текстилни скулптури по специалната техника иглонабиване - с вата и една игла. Пълни една кълбовидна форма с вата. Отгоре започва да добавя пласт вата, която набива навътре с игла, после още един пласт, и така, докато се оформи релефът на лицето. Накрая го покрива с един слой плат и го гримира.
Очите първо ги е купувала от специални магазини за изработка на кукли. Вече сама ги прави от смола, която покрива с топ лак за лампа с UV лъчи, подобно на трайния лак за нокти. Стават като стъклени.
Косите са естествени, от вълна от руска ангорска коза. „Няма да ти казвам как мирише... Кисна я в препарати, за да се свали мазнината и да се обезмириси. Разресвам я, боядисвам я с боя за коса, правя прическа... Изработвам тялото и шия дрехите, дори им лакирам ноктите...“
„Как го правя? С много мерак - смее се Неди. - А не е лесно. За да изработваш кукли, трябва да упражняваш няколко професии: шивач, крояч, дизайнер, естет, фризьор, маникюрист, педикюрист, художник, гримьор... Може и да пропускам нещо...“
„Първата ми кукла Нели е несъвършена, но си я обичам. От мерак да започна преди 2 години, я направих от китайски потник, защото нямах трикотаж“, спомня си тя. Следващите две, които продава - Виктория и Симона, носят имената на внучките ѝ. После идват Ейнджъл, Елена, Елис Барбиел, Лора, Лаура, Виктория, Екатерина, която е истинска принцеса...
Всяка кукла е с индивидуалност и с характер,
твърди Неди.
Изработката на една кукла отнема около месец - ако прави само това. А цените, на които продава тези произведения на изкуството, са скромни за огромния труд, който влага в тях - от 350 до 450 евро.
„Всяка кукла отнема много дни от моя живот, което я превръща в безценна - казва тя. - Но ти изпитваш удоволствие от това, което си направил. Ти благоговееш пред това нещо, излязло изпод ръцете ти...“
Брандът Barboranadolls става все по-известен, а славата на „феята на живите кукли“, както я наричат, се понася по света. „Първо правех по-малки куклички, но после, като пуснах големите, почнаха да ме атакуват отвсякъде - испанки, латиноамериканки, да правя курс. Заснех и монтирах сама 41 видеа за този курс“, продължава да ме изненадва дамата.
За видеата ѝ помага мъжът ѝ Фреди, който е тоноператор в студио и прави постпродукцията на тв състезание от типа „Минута е много“. Неди му помага, като „чисти“ звука на микрофоните. Купил ѝ е програма за постпордукция и сама монтира видеата за курса ѝ за изработка на кукли.
Прочети още
„Винаги съм казвала, че не мога да направя само това, което не искам да направя. Какво значи „не мога“?! При толкова много информация в интернет, и като ти работи фантазията, можеш да направиш чудеса! - казва разпалено Неди.
„Дали се смятам за успяла? Да, пред себе си съм успяла. Преди години дори и не съм мислила, че ще правя такива сложни неща. Колкото до професията ми, преди пеех поне като пусна прахосмукачката или под душа. Вече и под душа не пея. Не мога да контролирам гласа си, иска се всекидневно пеене, за да го поддържаш“, казва тя.
В плановете на двамата с Фреди стои България. „В родното ми село Паничери имаме къща на два етажа с двор. Той има две години до пенсия и после заминаваме. Фреди е очарован от Паничери, иска там да стои - смее се Недялка, а после става сериозна: - Аз съм родена българка и ще умра българка, където и по света да живея! Духът ми е български, душата ми е българска!“
