Фредерик Мирчоф-Фреди, е роден през 30-те години на ХХ век в САЩ. Майка му Цветанка е българка от София, емигрирала в Америка по настояване на баща й, който от преди това е емигрант там. Живеят в Калифорния. Като дете Фреди говори и английски език, но и български език. Майката настоява детето й да има връзка с родината на родителите си, защото и бащата Найден е българин – от Ловеч. Така Фреди говори и двата езика, но това не остава без последици. Понякога той бърка английската дума с българска, или обратно. Децата обаче, както знаем, са много наблюдателни и това не убягва от вниманието на неговите съученици, които започват да му се подиграват. Той не говори правилен английски според тях. Детето започва да се травмира и майката Цветанка решава да разреши проблема радикално. Тя
забранява да се говори
български език вкъщи, за да може Фреди да слуша само английска реч и да говори правилен английски език. Подобен е и случаят с дъщерята на Вера Костоф от София. Вера заминава за Америка с родителите си още като млада дама. Създава семейство с българския емигрант в САЩ, Атанас. Раждат им се три дъщери - Мери, Рене и Сенди. Последната – Сенди, или Александра, беше съпруга на един от най-известните американски писатели Сидни Шелдън, до смъртта му. Историята обаче за двуезичиеито касае друга дъщеря на Вера - Мери.
Като дете Мери често посещавала българската църква в Лос Анджелис. Там някоя си г-жа Видолова правела кексчета с пекан – вид ядка, подобна на ореха, но малко по-едра, отскоро популярна и в България. На английски език въпросният пекан се произнася „пийкън“, което обаче на български език има друг смисъл като „напикан“. Мери също знае български език, освен английски и когато смеси двата езика излиза, че въпросните кексчета, според детето, са „напикани“. Така едно езиково недоразумение при сливането на езиците, се
оказва проблем
за едно дете. Случката е разказана от Вера, на 9 октомври 1971 г., на традиционна вечеринка с български емигранти и гости от София, в Лос Анджелис, в дома на Мери и съпруга й Уилям. Всички доста се забавляват, защото едно невръстно дете, „жертва“ на билингвизма, се погнусява от едни сладкиши, само защото смесва българския с английския език и така се получава една забавна история. Детето се оплаква на майка си и й казва да не яде от тези „пикани“ десерти, а тя от своя страна задава въпрос на г-жа Видолова, защо храни децата с „пикани“ кексчета. Когато истината излиза наяве, всички много се забавляват, а детето недоумява, какво толкова смешно има. Това е само един от нюансите на живота на българските емигранти по света. Децата им, често традиционно говорещи и двата езика, изпадат в смешни и неловки ситуации, които са обясними. Днес, когато още повече българи са по света и децата им също говорят два, а понякога и повече езици, подобни забавни недоразумения, също се срещат не рядко. Това е чмаст от съдбата на емигрантите ни. На тях им си налага да говорят и двата езика. Така се поддържат семейните връзки контактите с родината. Тук говорят на български, там, където и да са по света, говорят на тамошния език, а английският е съвременното Есперанто, защото почти навсякъде по света можеш все пак да се оправиш и на английски език.
Билингвизмът е полезен
той е педагогически успешен похват, но понякога създава и забавни ситуации, в които попадат хората, на които им се налага да работят и живеят в чужбина заедно с техните семейства и особено с малки деца.
И майката на Фреди - Цветанка, а и майката на Мери - Вера искат децата им да са американци, но да не забравят България, откъдето е родът им и корените им. Това е един от начините те да съхранят връзката си с родината, като децата им останат българи поне в сърцето си. Е, родолюбието не се изчерпва с говоренето на език, поради което двете майки решават, че за децата им е по-важно да са американци, защото живеят, учат и ще работят в САЩ. Така че, изборът им да се говори само на английски, след въпросните два забавни инцидента, е по-скоро правилен, поне от гледна точка на настоящето и бъдещето на децата им. Те си остават българи в сърцата си, но преди всичко са американци – новите американци, с български души!
