ДАНС предлага промени в Закона за защита на класифицираната информация, които могат съществено да ограничат обществения достъп до документи на държавата. Сред най-съществените предложения е отпадането на максималния срок, в който една информация може да остане класифицирана.
В момента най-дългият срок за защита на информация с гриф „Строго секретно“ е 30 години, като той може да бъде удължен най-много до 60 години. За „Секретно“ срокът е 15 години, за „Поверително“ – 5 години, а за служебна тайна – 6 месеца.
ДАНС предлага тези ограничения да отпаднат. Когато „националните интереси налагат това“, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) ще може да удължава сроковете многократно, без законът да определя краен брой удължавания.
Прочети още
Така на практика определени държавни документи биха могли да останат засекретени безсрочно – потенциално завинаги.
Отпада и автоматичният път към публичност
Действащият режим предвижда след изтичане на максималния срок класификацията да бъде премахната и документът да стане достъпен по Закона за достъп до обществена информация.
Именно тази гаранция за прозрачност също се предлага да отпадне.
Според новата концепция документите след декласифицирането им ще бъдат предавани в съответния държавен архив. Проблемът е, че именно тук вече съществува сериозен институционален дефицит.
Разследвания на медии през последните години показаха, че редица служби и държавни институции не предават своевременно архивите си в Държавна агенция „Архиви“, въпреки законовите изисквания. При някои служби дори липсват обособени публични архивни фондове.
По-лесно унищожаване на секретни документи
Друга промяна засяга унищожаването на класифицирана информация.
Сега след отпадането на грифа документите не могат да бъдат унищожавани в продължение на една година. През този период гражданите могат да поискат достъп до тях по ЗДОИ.
ДАНС предлага този едногодишен срок да отпадне. Документите ще могат да бъдат унищожавани, когато „повече не са необходими за служебни цели“.
Същевременно ДКСИ вече няма да разрешава унищожаването и решенията ѝ няма да подлежат на съдебно обжалване. Комисията само ще бъде уведомявана.
Премахва се и проверката за принадлежност към ДС
ДАНС предлага и при проверките за допуск до класифицирана информация да отпадне изискването да се проверява Комисията по досиетата за принадлежност на кандидата към бившите комунистически служби.
Аргументът е, че Комисията по досиетата предстои да бъде закрита, както и че досега установената принадлежност към ДС не е била основание за отказ или отнемане на допуск.
Какво вещаят промените?
На пръв поглед ДАНС представя предложенията като промени в режима на защита на чувствителна държавна информация. В същината си обаче пакетът засяга три ключови гаранции – срок, публичност и контрол.
Ако максималните срокове отпаднат, няма гаранция, че информацията някога ще стане обществено достъпна. Ако едногодишният период преди унищожаване бъде премахнат, обществото губи важен прозорец за достъп до вече декласифицирани документи. А ако отпадне и съдебният контрол върху унищожаването, възможностите за външна проверка допълнително се свиват.
Особено проблематично е всичко това на фона на вече съществуващите трудности с предаването на архиви от службите към Държавния архив.
Получава се парадокс: държавата предлага да удължи безкрайно срока на секретност и да улесни унищожаването на документи в система, в която и сега значителна част от архивите на службите не са достъпни за обществото.
Това неизбежно поставя въпроса дали целта е единствено по-добра защита на действително чувствителна информация или се създава нормативна възможност определени неудобни документи никога да не стигнат до публичност.
Именно отговорът на този въпрос ще покаже дали предложените промени са реформа на режима за сигурност или крачка назад от принципа, че държавната тайна не може да бъде вечна.
