МАГДАЛЕНА ГИГОВА

Може да не сте чували за виетнамския град Дананг, но със сигурност в социалните мрежи сте ахкали пред две от забележителностите му. Единият мост – Драгон бридж – е най-сниманият и показван обект в Instagram за 2018 година, а другият – Голдън бридж – поразява въображението с архитектурната хрумка да бъде държан от гигантски човешки ръце. Видео с него от месеци събира лайкове във Facebook. Извън „мостовите“ места за туристическо поклонение Дананг може да се похвали с 32 километра плажна ивица, поръбила крайбрежието на Южнокитайско море като азиатска шевица.

Тук планината слиза до брега и нежно целува водата, без да бъде спирана от бетонни препятствия. Пясъкът е ситен, бял и само пред големите хотели „нашарен“ с чадъри и шезлонги, спасителни постове и шатри за водни спортове. Заведенията се гушат под палмите извън широкия поне 20 метра плаж, а в хотелите „на първа линия“ не могат от балкона да си топят краката в морето, местата за отсядане са чак оттатък шосето. Нищо че са представители на най-големите вериги в света.

Най-големият басейн

във Виетнам – дълъг 250 метра, се намира в курорта, където е била срещата на високо ниво между Тръмп, Путин и Си Дзинпин. Един от тях, разположен извън града, е открит през 2017 г. специално за срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин и в него на видно място се пазят столовете им под тежък 2,5 тона кристален полилей. Курортът се гордее с най-дългия басейн във Виетнам – цели 250 метра, които спират при първите песъчинки на крайбрежието. Списание Forbes класира плажовете на Дананг сред най-красивите на планетата. Всички те, макар да имат различни имена, сякаш преливат един в друг – My Khe, Bac My An и Non Nuoc. Особено в работни дни човек може да се почувства там като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез-слънце. Това важи и за многобройните корейски и японски туристи.

Bac My An е централният плаж на Дананг и често го наричат Китайския, защото е предпочитан от поданиците на Поднебесната империя. Това е любимото сборно място на сърфистите – тук всяка година се провеждат състезания и поклонниците на този спорт го окупират главно от септември до декември, когато вълните са подобаващи. През май в Дананг се провежда прочутият

фестивал на фойерверките

с пироучастници от цял свят, включително и „Огнена хризантема“ от България. В момента там тече най-големият във Виетнам Фестивал на цветята. Ако имате проблем с вестибуларния апарат, не рискувайте с лодките кошове, които рибарите въртят като полудели. Ако вече се чудите къде, по дяволите, е този Дананг – намира се на брега на Южнокитайско море в северната част на Виетнам, на 759 км от столицата Ханой и на 960 км от Хошимин, популярен повече като Сайгон. Населението му е около милион, а общата площ – 1283 кв. км. Но тези факти в съчетание с информацията, че градът е традиционно голямо пристанище, не бива да ви отказват от идеята да го посетите. Практически селищата са две. Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка неколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели, не особено интензивно движение и някой и друг мол.

И понеже още от времето, когато в Дананг са изпращали на почивка американските войници от близката военна база, са осъзнали, че природните дадености не са достатъчни, за да се привлече един гост, местните непрекъснато обогатяват атракциите. А това не е много трудно дори само с мостовете и близкото градче Хой Ан, вписано в съкровищницата на ЮНЕСКО. За киберманиаците на главната улица има нелош безжичен интернет, а и в най-презряното капанче заедно с менюто ви поднасят паролата за Wi-Fi. Едно от приключенията е да се превърнете, макар и за ден, във  

виетнамски рибар

  Голяма дървена лодка откарва авантюристите насред солено-сладък лиман, където осъзнават, че кръглите кошове, завързани за корабчето, не са за прибиране на рибата, а своеобразни превозни средства. Необичайната форма идва от стремежа на рибарите да заобиколят старинното правило данъкът за лодката да се плаща според дължината на кила й. Подсигурени със спасителни жилетки и островърхи бамбукови шапки, любителите на екстремни усещания още не подозират какво ги очаква. Рибарите подхващат с греблата си вълните и започват така да въртят кошовете лодки, че те лудо подскачат като умело хвърлени по повърхността камъчета. Ако имате морска болест, не рискувайте.